XCOM: Enemy Unknown

Мисия 16. Берлин, 15 май, 22.15 часа. Екип от четирима XCOM войници бе изпратен, за да претърси току-що сваленото НЛО над немската столица. От първостепенна цел е залавянето на жив пришълец. Майор Тодоров, снайпер-специалист, реши да се покатери на близкия микробус , да разузнае ситуацията и да евентуално – да направи някой и друг хедшот. Изведнъж обаче незнаен враг, буквално от нищото, решава да взриви превозното средство…

И в този миг. „Мамка му!”, изревавам аз с все сила и тряскам с юмрук по клавиатурата, тъй като моето алтер его току-що бе запратено на ония свят. Завинаги. Е, освен ако не дам Load, може би…

Ето какво усещане създава XCOM: Enemy Unknown –

поредният походов шедьовър от авторите на Civilization

Една игра, която успя там, където мнозина други се провалиха – да улови атмосферата и да пресъздаде и преоткрие геймплея на култовата UFO: Enemy Unknown от далечната 1994-та.

Без да ви губи твърде много от времето, настоящото заглавие директно ви запраща в центъра на събитията – Земята е нападната от враждебни извънземни и вие трябва да оглавите тайния XCOM отряд и да възродите надеждата на човечеството, изпаднало в масова истерия.

Онези от вас, които са имали удоволствието да играят както на UFO: Enemy Unknown, така и на последвалото го продължение XCOM: Terror from the Deep, ще се почувстват веднага в свои води. Всички елементи, които правеха тези две игри толкова зарибяващи, са пренесени и тук. Но до известна степен осъвременени и леко опростени.

От една страна, ваша милост разполага с централна база,

над която имате пълен контрол. Все пак вие сте шефа й. Разположена на удобно място под земята, тя пълна с инженери, учени и военни, както и с всички необходими ресурси, за да се противопостави на надвисналата заплаха. Тук е лабораторията, където изследвате пленената извънземна технология, правите дисекции на труповете или разпитвате пленените пришълци. Отскочете до инженерното и ще може да си произведете готин нов лазерен пистолет, тъй като буквално преди минути вашите учени успяха да анализират събраните от летящата чиния оръжейни фрагменти. Или пък ново оръжия за изтребителите си, А защо не и да построите ново отделение? Например военно училище, което ще предоставя най-разнообразни екстри за вашите войници, като например 50 процента по-бързо възстановяване от получените в боя рани.

Наземните битки обаче са „сърцето” на играта. Те предоставят един изключително зарибяващ и предизвикателен геймплей. Дали да стрелям по скрилия се зад ъгъла Thin Man? Шансът да го улуча е само 35 процента. Заслужава ли си рискът? Дали да не накарам снайперистът ми да обезвреди оръжието на кибердиска?

Да, до голяма степен всичко е въпрос на отлична пресметливост, добра тактика и, разбира се, късмет. Може и да уцелите при 35-процента шанс. Но също така спокойно може и да пропуснете при 85 процента. Това прави поддържането на вашите войници живи изключително трудно. А това е от съществено значение. В XCOM: Enemy Unknown

всеки боец е важен

Играта буквално те кара да се привържеш към отряда си. Позволява ти да промениш имената им както пожелаеш, да оформиш визията им, а по-късно – да избереш и техен прякор. А каквото и да си говорим, далеч по-яко е да поведеш в битка свои колеги, приятели или роднини.

С всяка следваща мисия те ще стават все по-добри и по-добри и именно те ще водят новите попълнения, които ще прииждат в базата ви. Първият път, когато качат ниво, играта автоматично ще ги повишава в един от общо четирите възможни класа – Assault, Heavy, Sniper и Support. Всеки един от тях разполага със свое собствено дърво с готини и полезни умения, между които може да избирате. Например в ранг сержант снайперистът трябва да избира между Gunslinger и Damn Good Ground. В първия случай получавате +2 при стрелба с пистолети, а при втория – +10 Aim и +10 Defense срещу противници, намиращи се на по-ниско място от вас. Често ще се замисляте кое е по-правилното за вашия отряд умение? Коя способност ще сработи най-добре с тези на останалите бойци? Всичко е от значение.

За да придадат динамика на иначе походовите сражения, Firaxis умело са прибягнали до услугите на

т.нар. екшън камера

Често действието ще се приближава директно към бойното поле, за да погледнете през рамото на своя войник, който тича към прикритие – досущ като екшън от трето лице. Или пък за да видите как снайперистът ви ще се покаже иззад автомобила и ще нанесе фатален изстрел в главата на поредния пришълец.

Всяко действие на бойците ви е и преувеличено. Разбира се, това е умишлено и по този начин авторите са искали да постигнат специален ефект и мога да ви гарантирам, че никога няма да ви омръзне да гледате как героите ви се хвърлят през прозореца, въпреки че до тях има врата.

Уви, тук не всичко е перфектно и от време на време камерата ще ви показва действието от грешен ъгъл и ще ви попречи да видите как убивате поредния пришълец. Това обаче не е болка за умиране и когато работи, екшън-камерата е наистина страхотна.

Firaxis са нанесли известни промени и по цялостния контрол над войниците

Така например стандартните Time единици, които всеки войник притежаваше и с помощта на които можеше да изпълнява конкретен брой действия, вече ги няма. На тяхно място откриваме възможност за два хода. Да, така геймплеят е значително по-опростен. Това обаче не означава, че въпросите, които ще си задавате при всеки ход по време на сражението, ще са по-малко.

Едно от основните ви задължения например е винаги да позиционирате войниците си на място, на което имат добро прикритие. В противен случай извънземните просто ще ги убият. Внимавайте обаче – светът в XCOM: Enemy Unknown подлежи на унищожение. Т.е. не си мислете, че като сте залегнали зад най-близката, някоя гадина не може да я взриви и да ви разбие прикритието.

За съжаление интерфейсът не е перфектен и често при изпълняването на някакво конкретно действие, играта ще ви иска вашето потвърждение. В самото начало това може и да не ви подразни, но след няколко часа игра ще бленувате за директна активация. За щастие такава е възможна с бутоните за бърз достъп.

Що се отнася до самото действие,

битките протичат на над 80 различни карти

Да, те не се генерират на произволен принцип, но пък бройката им е достатъчно голяма, че да не ви позволи да ги наизустите. Авторите са се погрижили и самите мисии да бъдат до известна степен разнообразни. Не винаги ще имате за цел да избиете всичко по пътя си. Понякога ще трябва да спасите и ескортирате VIP персона, а друг път – да обезвредите бомба.

Друга характерна черта на нивата е, че за разлика от преди, в XCOM: Enemy Unknown вашите войници могат да се катерят и по определени обекти – например каравана, покрив на сграда и т.н. И съответно – да получават по-голямо стратегическо преимущество.

Firaxis са помислили и за онези от вас, които искат допълнително предизвикателство отвъд по-високите нива на трудност. В случай че активирате

Iron Man режима

На практика той ви лишава от възможността за Reload на запазена игра в случаите на неуспешна мисия, което си е истински шамар и ви съветвам да го използвате само ако имате здрави нерви и нямате нищо против да дадете огромен брой жертви по пътя.

В желанието си да опростят геймплея, Firaxis са решили

да премахнат и инвентарната система по време на битките

Да, напълно ясно ми е, че това не е ролева игра. Дразнещо е обаче да не можеш да имаш контрол над мунициите, да можеш да откраднеш оръжие от трупа на извънземното, да вземеш аптечката от вече загинал войник и да я използваш, за да излекуваш раните си и т.н. Сега дори не се налага да прибирате труповете на извънземните и тяхната екипировка. След края на мисията всичко, което не сте унищожили с ракетомет или гранати, се пренася автоматично във вашата база. Мога само да се надявам, че някой и друг мод ще оправят тези недостатъци.

Напрежението от походовите сражения се пренася и в базата

Лидерите на държавите по света са изпаднали в истерия. Често те ще искат помощта ви. Вие обаче няма да можете да бъдете на две места едновременно и ще трябва да избирате. Дали да помогнете на Китай или на Аржентина? Решението ви ще зависи от нивото на паника в конкретната държава. Ако доближава крайната граница, добре е да се притечете на помощ и да го понижите. В противен случай рискувате да загубите ценен инвеститор и съответно – всеки месец да получавате по-малко финансиране за своите операции.

За първи път в историята на поредицата

ще откриете и мултиплейър

Макар и да предлага само един режим, в който от вас се изисква да избиете всичко по пътя си, той е не по-малко увлекателен от сингъла. Два отряда се изправят един срещу друг в своеобразен детмач. Нещо повече – можем да играем и с извънземни.

Всеки един от играчите разполага с фиксиран брой точки, с помощта на които може да закупи до шестима войника. Самият факт, че при началото на играта нямате абсолютно никаква представа срещу какво ще се изправяте, внася допълнителна доза напрежение и изненада и прави мултиплейър игрите изключително непредсказуеми и съответно – интересни.

С други думи – това е играта, която очаквах, откакто превъртях XCOM още през 1996-та, малко преди премиерата на “Денят на независимостта”. Една напрегната, зрелищна и изключително дълбока походова стратегия, с която Firaxis могат само да се гордеят.

Автор: Владимир Тодоров