by PC Mania
Не мога да скрия възхищението си пред образа на Wolvie, изграден в комиксите за X-men на Marvel. Рожба на Стан Лий, Върколак е един от уникалните персонажи в този жанр. Всеизвестна тайна е, че за да станеш супер герой, трябва да ти се случи кофти инцидент (и все пак, не бъркайте в бурканите със зелена, фосфоресцираща субстанция в мазето – шансът да се превърнете в изрод е доста по-голям… но съдейки по себе си, промяната няма да е много забележима :)). Другата обща черта на всички супер момци е наличието на някаква лична драма – било загубен родител (Спайдърмен, Супермен, Батман… списъкът е дълъг), било приятел или просто всеобщо прецакване. Не стоят така нещата обаче с героите от X-men. Първо – те се раждат със свръхдарбите си и не ги получават вследствие на случайно стечение на обстоятелствата. Второ – техните житейски проблеми са свързани не с определени личности, а с цялото общество, отказващо да приеме мутацията им.
Накратко за началото
А какво прави Върколака толкова специален? Ами човечността му – в него няма нищо кой знае колко супер, освен способността му да се лекува адски бързо. Иначе е като всеки един от нас, с изключение на адамантиевия скелет и шест броя нокти от същия метал, вградени в тялото му, правещи го почти неуязвимо за счупвания, но не и имунизирано срещу болка. А като заговорим за болката – той може да я причинява, и то с какъв хъс само. Ако оставим настрана външността му, вътре в себе си Wolverine-ът е типичен Мръсен Хари: циничен и непукист, страстен в яростта си, мислещ само и единствено за себе си. Ако бях девойка, просто щях да възкликна “Какъв МЪЖ!”. За това и нищо чудно, че му се посвещава отделна игра.
Историята започва в Канада. В супер секретна база се разработва проект за създаването на перфектното оръжие – оръжието “Х”. За съжаление само два от експериментите сполучват – Вълчака и Съблезъбия. След кратък сблъсък между двамата нашият човек отсвирва по собствени дела. Малко по-късно в наши дни, Вълчака открива, че като всяко оръжие, и той е програмиран с код за самоунищожение в случай на провал – с други думи, има два дни до рождения си ден и два дни, докато се активира смъртоносният вирус Шива, инжектиран в тялото му. Иронично, нали? Така че той навлича куртката, и се връща в Канада да открие антивирусното средство. Пътьом се среща с няколко стари познати… Толкоз за историята – повече, когато си вземете играта. На двата и диска има около 3 часа анимации, а интересните моменти са прекалено много, за да ви развалям удоволствието. Само ще ви кажа, че отново ще се сблъскате с Джъгърнаут и естествено – с Магнито.
“Time to slice and dice, bub!”
Мога с чисто да сърце да кажа, че това е най-добрата игра за супергерой изобщо. Да не говорим, че е и един чудесен представител на жанра редом с поредицата Legacy of Kain. А сега малко по-конкретно. За разлика от двете геймки със спайди и вампирските приключения на Разиел и Кейн, тук битките са много по-бързи и интересни. В другите заглавия най-често се сблъсквате с 2-3 противника наведнъж, а почнете ли борба с един, другите седят и гледат. Тук няма такива работи, ще ви нападат до 12 войници, а тези, които още не ви намилат с юмруци, доста успешно ви отстрелват от разстояние. Екшън епизодите доста добре се сливат със стелт елементите, в които можете да използвате и директен подход за справяне със ситуацията, но оживяването ще бъде доста по-трудно. Точно както Кейн, ще можете да се прокрадвате зад гърбовете на враговете си и да им прекършвате вратлетата или, надниквайки зад ъгъл, със скок да им порнете коремчетата. Рядко съм виждал толкова много начини за умъртвяване, до един приятни за наблюдение. За тази цел можете да използвате свръхсетивните си способности. Когато те са активирани, не само че ще се прокрадвате с грацията на дебнещ в храстите хищник, но и ще надушвате миризмата на хората, както и ще виждате техните следи. Освен това можете да откривате скрити мини и лъчите на охранителните системи. След всеки стелт удар от убития войник остава плочката с името му. Като съберете нужния брой, ще ви се отворят нови комбинации от удари.
Стандартното комбо е само едно, но ако сте заобиколени от повече от един противник, ще можете да активирате някоя от 16-те серии от удари, една от друга по-мощни и атрактивни. Именно това разнообразие дръпва играта едни гърди напред пред конкуренцията и й дава титлата за най-добре направена бойна система.
Вразите са много и доста хитри (не че пак не се самовзривяват с хвърлени по вас гранати). Самите битки протичат доста бързо и са изпълнени с адреналин. Всичко зависи от умението ви, а всеки войник е потенциален Wolverine killer, така че никога няма да минавате през препятствията като нагорещен бръснач през парче масло. Противниците са леко еднообразни – разновидности на войници и дроиди, но при босовете, чакащи ви в края на всеки епизод, нещата не стоят така. При тях конвенционалните методи за разпорване, намушкване и т.н. (споменах ли, че единственото специално оръжие, с което ще оперирате, са ноктите ви) не действат. Всеки си има някакъв ташаклийски прийом – или да му треснете главата в някое контейнерче, или да го завъртите за опашката.. и пак да му треснете главата в някое контейнерче… Като се замисля, доста глави ще трябва да треснете (малък съвет: при втория ви сблъсък със Съблезъбия той ще почне да хвърля по вас експлодиращи варели, просто ги праснете с ноктите, докато летят, за да промените посоката им).
Като оставим настрана битките, играта предлага и доста пъзели в стил Лара Крофт, като нито един от тях не е безумно труден или нелогичен. Те са вписани в общата картинка си седят съвсем на място.
И все пак…
С цялата си перфектност продуктът на Activision не е пощаден и от няколко доста тъпи недомислици, които на моменти могат да ви изкарат тотално извън релси. Първо, управлението. При положение, че имам закалката на три Legacy of Kain игри и два Спайдърмена, минати на клавиатура, нямах особени проблеми. Несвикналите обаче доста ще се поизпотят, ако нямат конзолна “кифла”. Камерата си е стандартно неудобна, но с това вече свикнахме. Единственият проблем е, че при босовете се фиксира на едно място, а ако арената е прекалено голяма – на моменти не се виждате или защото сте прекалено близо, или защото сте прекалено далеч – абе мършава история. Но най-големият проблем е, че на места левъл дизайнерът се е увлякъл и е забравил да вкара пойнт за запазване по средата на нивото, а, повярвайте ми, да се преиграва пак и пак до откат не си е работа. За сметка на това минете ли веднъж отнякъде, повторният път е доста по-лесен.
Говорейки за трудност, играта е доста сериозно предизвикателство. Представете си стая, пълна с командоси, по стените има стационарни картечници, а вие трябва да минете през тях, или поне да опитате… На места ми е идвало да си хвърля компа през прозореца, особено при сражение с босовете. Докато се сетите с какви точно пинизи трябва да го измлатите, понякога ви се скъсват и последните нервички. Но това е и качество, и недостатък. От една страна, бях зажаднял за геймка, която няма да ми мине през пръстите на един дъх, но, от друга, по-младите от вас, с по-къса геймърска биография и Хари Потър като единствена позната игра от този жанр, само ще си докарат нервни пристъпи и спортна злоба.
Визия и звук
Ще започна със звука. Музиката е страхотна, звуковите ефекти – също, а Марк Хамил се е справил отлично, давайки на Wolvie гласа си. Просто това е правилният глас, нужен за човек, който знае, че ще умре преди рождения и ден си, а на въпроса: “Какво ще правим?”, отговаря с: “Може би трябва да ми дадеш подаръка сега”. Върколакът не е герой, на който се възхищаваш – той просто има уникално присъствие. Така добре е оформен, че за първи път наистина успях да се вживея в ролята си на супер герой след двата неуспешни опита със Спaйди. Затова доста помагат и добре пипнатите модели на героя и враговете. А ваденето на ноктите си е истинско визуално удоволствие. Дизайнът на нивата също е много добре направен, въпреки че липсата на отворени пространства на моменти е тягостна. Важното е, че рядко ще имате усещането за дежа ву или че сте минавали по същия път и преди.
За финал
Яка е играта, наистина. Много по-добра от повечето неща, излезли на пазара през тази година, че и през миналата. Май само на Кейн съм се кефил толкова, ама той пичът – вампирче. Събрат, undead, дет се вика, та за това ми е толкова любим, не за друго.
Автор: Георги Панайотов