Чували ли сте израза: “Да изживееш своето Ватерло?” Това е един привнесен от западната култура лаф, който означава да претърпиш съкрушителен неуспех в начинанията си. Ватерло е малко белгийско селце, където император Наполеон Бонапарт е окончателно е сразен. Въпреки че по брой на жертвите другите загубени битки на Наполеон да са значително по-тежки (край Лайпциг и край Бородино, например), поражението от 1815 година е решаващо за пълното морално съкрушение на френската армия. То поставя Франция в изключително тежка позиция пред обединените войски на Англия и Прусия. Ватерло е финалният акорд на една война и краят на господството на един човек, чиято абсолютна власт и амбиции ще останат завинаги в историята.
Започнах с това леко патетично и донякъде поучително въведение, защото играта Waterloo: Napoleon`s Last Battle го заслужава. Историческият бекграунд е един от
основните козове
на създателите от BreakAway Games. Този коз обаче явно е попречил на момчетата да си свършат добре работата що се отнася до графичното изпълнение например. Унесени в необятното количество историческа информация, те са развалили основната и изключително готина идея.
Е, нещата не са чак толкова зле. Всъщност Waterloo: Napoleon`s Last Battle ми хареса. Тя е базирана на енджина на Sid Meier`s Gettysburg и последвалата Antietam, така че не може да претендира да е последният писък в областта на графичното изкуство. Все пак Gettysburg се появи преди повече от три години. Леките козметични промени по повърхността не могат да променят огромната тромавост и нелицеприятност, характерни за това творение на Сид Майер. Всъщност продуктите на Сид Майер никога не са блестяли с перфектна визуална реализация и винаги при тях водеща е била добре избраната идея.
Играта съдържа огромно количество мисии, включително и седем туториала за всички по-важни неща около провеждането на битките и движението на военните части. Тези туториали са крайно наложителни, ако искате изобщо да постигнете нещо в играта – нивото на трудност е изключително високо. Можете да изиграете мисиите или от страната на французите, или от страната на съюзниците.
Воденето на битките ще се стори увлекателно най-вече на хардкор-маниаците. Останалите трябва да се въоръжат с търпение. Управлението е страшно тромаво и на места необяснимо сложно. Ако усвоите малките тънкости, няма да можете да се откъснете от играта в продължение на часове. За да придвижите една военна част, първо трябва да посочите с мишката къде да отиде тя. И ако се надявате тя достатъчно интелигентно да поеме към определеното място, очаква ви следващата изненада –
първо трябва да определите бойната формация
Едва тогава, строили се в каре, линия, двойна линия или каквото още може там, вашите войници поемат напред.
Войските са три типа – пехота, кавалерия и артилерия. Всеки батальон, бригада и дивизия си има свой ръководител с чин от полковник нагоре. Единствено посредством него вашите части могат да се движат заедно и той се грижи за тяхната бойна готовност. В играта всички части и военни ръководители са с истинските си имена от историята, така че във финалната битка спокойно можете да ръководите сражението в лицето на самия Наполеон или на Дюк Елингтън.
Всички военни части са анимирани и си имат свое знаме. Пресъздадени са и над 60 вида униформи от епохата на Наполеоновите войни. Всичко това си губи ефекта заради тежкия и неповратлив енджин. Най-голямото премеждие, през което трябва да преминете, е да подредите частите си, когато управлявате повече от една бойна формация. Когато на фронта бойните единици са повечко, настава малка лудница.
И все пак Waterloo: Napoleon`s Last Battle притежава чара на историческата игра. Все пак и Gettysburg не блестеше с графика, а с готина история и стратегическа комплексност.
Автор: Александър Бойчев