Историята на Wanted: Weapons of Fate започва няколко години по-назад във времето, когато през 2003 г. излиза едноименният комикс, създаден от шотландеца Майк Милар (да не се бърка с американския му колега Франк Милър, автор на „300”, „Sin City” и др.). Комиксът е доста по-различен от останалите издания, защото е насочен предимно към по-възрастната аудитория и наред с традиционните екшън сцени включва и по-философска тематика. Основната идея на комикса е, че главният герой – съвсем обикновен младеж на име Уесли Гибсън – се оказва син на коварен убиец и влиятелен член на тайна организация, наречена Братството. Много скоро Уесли се оказва въвлечен в поредица от конспирации и спиращи дъха ситуации, в които нищо не е такова, каквото изглежда.
Холивуд настъпва
След като излиза в продължение на две години, комиксът натрупа солидна фен база и неминуемо привлече вниманието на Холивуд. Това доведе до създаването на филм под режисурата на казахстанеца Тимур Бекмамбетов, отговорен за култовия руски филм „Нощна стража”. В главните роли пък се появиха младият шотландец Джеймс МакАвой, холивудската красавица Анджелина Джоли и ветеранът Морган Фриймън. Филмът Wanted се посрещна добре и съвсем логично – особено като се има предвид тенденцията в последните години – се заговори и за неговата адаптация в компютърна игра. Така най-накрая се появи и играта Wanted: Weapons of Fate, а ние си зададохме въпроса дали си е заслужавало чакането.
Интересно е, че Wanted: Weapons of Fate не е римейк на филма, а по-скоро негово продължение. Събитията в играта започват да се развиват няколко часа след края на филма. Ето защо онези от вас, които не са запознати със сюжета, е добре да припомним какво се случи във филма. След като открива, че е част от мистериозна организация, той се хвърля в поредица от екшън приключения, опитвайки се да открие и отмъсти на убиеца на баща си, човек на име Крос. Когато най-накрая той получава възможността да застане лица в лице с него и да го убие, Уесли разбира, че всъщност Крос е неговият истински баща, а той самият просто е бил използван, за да го елиминира. Така в Wanted: Weapons of Fate Уесли продължава борбата си срещу Братството и се опитва да се добере до истината за семейството си. Може и да изглежда малко по-заплетено от необходимото, но в течение на играта чрез поредица от сцени се разкриват все повече подробности от живота на Уесли, а и на неговите родители, включително и трагичната истина за смъртта на майка му.
В основата си Wanted е съвсем праволинеен екшън от трето лице, в който може да откриете популярни елементи от света на игрите като булет тайм и система за прикриване. Първото ми впечатление бе, че Wanted прилича на Gears of War или Dark Sector, макар най-малкото да е далеч от класиката на Epic. Освен това, докато Gears of War представлява бавен, тактически шутър, в който постепенно се придвижвате напред, в Wanted се залага повече на бързина и динамика. В началото не разполагате с никое от специалните си умения, така че първото ниво ви предлага само стандартни престрелки. Постепенно обаче играта ви поднася и истинската причина, поради която си заслужава да й отделите време – уникалните умения, които превръщат Уесли в машина за убийства. Основното умение в играта – и най-рекламирана нейна характеристика – е способността на героя ви да изстрелва и насочва куршумите по избрана от него траектория, така че да могат да поразят противник, към когото нямат пряка огнева линия.
Новото е просто добре забравено старо
Когато за пръв път булет таймът и системата за прикриване се появиха в компютърните игри, те се приеха с небивал възторг. Оттогава насам вече доста заглавия се опитаха да имитират по един или друг начин тези геймплей елементи и в интерес на истината повече се провалиха. Случаят с Wanted: Weapons of Fate не е такъв – може и да не е супер оригинална що се отнася до геймплей, но играта определено предлага много екшън. И без да използвате свръхспособностите си, може да постреляте на воля или да прибегнете до преки схватки с хладно оръжие. И тъкмо когато вероятно пистолетът ще ви писне – защото друго огнестрелно оръжие няма да може да ползвате – ще получите и първото си умение и тогава ще си дойдем на думата. Противно на законите на физиката, младият Уесли може да насочва куршумите си по избрана от него траектория, която да избегне различните препятствия, които правят директния изстрел невъзможен. Системата е адски ефектна и работи по следния начин: избирате цел и на екрана ви се показва цветна крива, която изобразява траекторията на стрелба и може да бъде насочвана ръчно. Когато кривата е червена, това означава, че от такъв ъгъл не може да поразите противника. Но когато цветът се смени на бял, може просто да натиснете спусъка и да наблюдавате уникалната стрелба. В някой от случаите камерата ви позволява да проследите цялата траектория на куршума до момента, в който той изненада неподозиращия противник отстрани или се забие със страшна сила в черепа му. А ако сте наистина добър, може да успеете да насочите куршума така, че да порази няколко цели по своя път. Независимо от това системата за ръчно насочване на куршумите не е разработена достатъчно. Нейното овладяване не е лесно, но след като го постигнете, останалото се превръща в рутина. Играта не предлага по-интересни ситуации, които да ви провокират истински.
Другото ефектно умение, с което разполагате, е разновидност на добре познатия ви булет тайм. Когато сте заели прикритие зад нещо, може да се придвижите към друго прикритие и междувременно да активирате булет тайма. Това забавя времето и ви позволява да огледате разположението на вашите противници, да изстреляте по няколко куршума към всеки и в края на тази маневра отново да се озовете в безопасност зад другото укритие. В някои предварително избрани сцени играта автоматично ви изпраща в такъв режим и тогава разполагате с определено време, през което да поразите враговете си, а също и изстреляните към вас куршуми.
Разбира се, всички тези фокуси не стават просто така. За да ги изпълнявате, ви е необходим адреналин, който Уесли трупа с всяко едно убийство. Убийството с куршум ви дава една точка адреналин, а ако успеете да се приближите достатъчно близо до някой, за да го убиете с ножа си, ще получите две точки. Също така – макар че това не е основният замисъл на играта – може да използвате противниците си като живи щитове, както и да взривявате запалими предмети, които услужливо са разположени около вас. Wanted ви предлага и битки с босове, които не са особено интересни, но все пак внасят и малко разнообразие в темпото на игра. Няма обаче от какво да се безпокоите – този тип битки не са особено предизвикателство и стратегията ви общо-взето се заключава в това да използвате специалните си умения, докато изцедите и последната капка кръв от врага.
Когато изстреляте всички куршуми
Като се има предвид, че Wanted: Weapons of Fate е базирана на филм – а това никога не е добър знак при компютърните игри – можем да бъдем доволни от крайния резултат. Трябва да бъдем честни и да признаем, че Wanted можеше да бъде и много по-зле. Вместо това шведите от GRIN са успели да свършат работата си съвсем прилично, използвайки собствения си енджин Diesel. Благодарение на него играта изглежда добре, а освен това героите определено имат и прилика със своите филмови образи. Проблемът на Wanted, че е прекалено еднообразна и иначе динамичните бойни сцени се повтарят прекалено много. Колкото и да не ми се иска да го призная, по своята същност играта представлява поредица от „прикрий се”, „стреляй”, „прикрий се отново” и така до безкрайност. Независимо от това дали играете с Уесли или с баща му в някоя от сцените от миналото, между тях няма никаква разлика. Нивата са праволинейни и не предразполагат към някаква по-особена стратегия. Единственото по-сериозно изключение от това е ефектното ниво в един самолет, когато играете с бащата на Уесли. Тогава трябва да си пробиете път през противниците си с помощта на хитри маневри, а ако стреляте по пожарогасителите, може да отваряте дупки в корпуса на самолета, през които лошите да бъдат засмукани навън. Именно това ниво представя Wanted такава, каквато трябваше да бъде. Освен това играта е и адски кратка и лесна – при добро желание може да минете 9-те глави, на които е разделена за няколко часа. Когато го сторите и ако наистина сте любител на престрелките, може да играете отново, но този път с някой от другите герои, които се отключват междувременно. Освен това има и галерия с тематични рисунки, няколко коментара от екипа и…. ами, това е, вече сте изцедили абсолютно всичко, което Wanted: Weapons of Fate може да ви предложи. Връщайки се на въпроса от началото – заслужаваше ли си усилието от създаването на тази игра? – мисля, че вече може да отговорим: да, защото макар и да беше по-перспективна, и в този си вид Wanted е добро допълнение към всяка гейм колекция.
Автор: Иво Цеков