Trans

Преди две години и дума не можеше да става за български игри, но ето – излезе Tzar, а сега и Trans. Наистина и двете игри са далеч от хитовете Starcraft и Mech Warrior, но за сметка на това са много по-добри от 50% от настоящите заглавия. За това за мен е чест да ви представя втората българска игра.

Първо искам да кажа, че по-голямата част от нея се разпространява безплатно! В тази версия имате половината от мисиите и всички роботи без последните пет модела. За да получите пълната версия, е нужно да се регистрирате и да платите сумата от 16$. Стига толкова скучни факти, да преминем към самия Trans…

Вие сте Arthurus Divine (не, вие всъщност сте Иван, Петър и т.н., но нали трябва да влезете под кожата на героя си за малко), не си спомняте нищо нито за себе си, нито за това къде и как сте попаднали. С тъпо безразличие нашият герой отбелязва факта, че е наврян в нещо на два крака, екипирано с лека картечница и плазмено оръдие. Докато седи и си задава въпроси от сорта на “какво по дяволите е всичко това и защо съм пъхнат в консерва?” (с други думи: как, кое, защо, кой, вселената и т.н. :), се появява един по-големичък робот и почва да го пържи (без тиганче, само с диетично олио). Нашият човек седи и тъпее, гледайки как щитовете му падат. През това време вие вече се чудите, дали не са му махнали половината мозък в някоя от алфа-версиите на играта. И малко преди да кажете “БУМ!” се появява втора тенекия, подобна на вашата, и светява маслото на вашия душманин (егаси точният израз, когато става дума за роботи). Новият ви спасител се държи потайно и изобщо не ще и да ви каже какво става. Той обаче много държи да го последвате. И к’во да правите – заклатушквате се след него. Все пак разбирате, че току-що смъртофазената от него гадина е ултратехнологична валкирия, която пази нещо и не иска вие да го докопате, каквото и да е то (три цистерни с ниско алкохолни газирани напитки :-)). И започва същинската игра.

Като голям почитател на MechWarrior-серията бях зарадван и огорчен. От една страна, зарадван от факта, че във втората българска игра става дума за крачещи роботи, от друга – бях огорчен от елементарността, и от трета, пак зарадван именно от простотата й.

Като жанр играта си е чистокръвен 3D-action в трето лице, но като геймплей може да конкурира Quake. Роботът се управлява изключително лесно и удобно, така че поне на тема интерфейс би трябвало да се почувствате идеално за по-малко от три минути.

След задължителните тренировъчни мисии се впускате в кампанията. Започвате сам, единствено със своя спасител, но постепенно към вас ще се присъединяват и други герои. Но за вас, а и за тях, най-важното нещо в живота е консервената кутия, наречена още Transbot. Именувана е така, не защото обича да ходи в Индиго, да пуши джойнт и да слуша транс, а защото се трансформира. Така първата ви машинка, за кратко може да се превърне в хвърчикльоптер (т.е. излита и след малко пада), с цел разузнаване на терена. Единствената възможна перспектива за управление на робота ви е да си го гледате в гръб, което според мен е минус. И така, стреляте наред, подскачате смешно. Ако не сте виждали жаба да отскача от каруца, направете strafe (не не вие, а роботът, и по-леко, че ще съборите компютъра). Пуцате наляво, пуцате надясно, от време на време си вземате health pack +30% и ако не ви писне за половин час, довършвате играта за отрицателно време. В по-късните мисии има по-развити роботи с по-добри оръжия и т.н. но основният недостатък е, че те са фиксирани и няма да можете да ги сменяте. Ще имате на разположение напалмови горелки, ракети и т.н. Всеки нов робот си има и своята транс-форма. Така например още на втора мисия спасителят ви казва, че всичко е спокойно и отивате на мирно място. Да, ама не! Как се спасих от скорпиона-пазач само аз си знам. Лъжливата гадина можете да я гръмнете, ако много ви дразни. Аз обаче не ви съветвам да го правите – в бой е наистина добър. Така арена след арена, гад след гад се приближавате до истината за себе си.

Малко и за причините, които ще попречат на Trans да стане супер хит: Първо графиката е доста добра, дори е много над средното ниво, нo след Mech Warrior 4 знам, че доста по-добра графика може да се движи къде-къде по-прилично и в по-високи резолюции. Енджинът е добър, но тежък. Чакаме пач, а и мен ме дразни, когато видя PC-то ми да се задъхва в менютата, а в играта върви с над 40 кадъра. Гледайки бота си имам чувството, че не ходи, а се носи над земята, което никак, ама никак, не е реалистично! Има мъгла, която определено дразни, а краищата на арените не са заградени с красиви планински текстури, а с противна електрическа буря. Ако тя не напомняше, че всъщност роботът ви е само компютърна симулация в главата на героя, сигурно щеше да е нещо наистина интересно. Камерата пък избира най-неподходящия момент, за да се дръпне нанякъде.

И последното, но не по-важност е звука – няма foot steps, няма шум от експлозии, няма нищо, направо се уплаших, че Creativ-ът ми е гръмнал. А доброто в играта е пак графиката с нейните реалистични експлозии и детайлни модели. И не мога да не спомена върховната музика, тя не може да се опише, а трябва да се чуе.
Съветът ми е: вземете си своя транс и му се насладете, няма да съжалявате.

Надявам се, че интервюто, дадено ни от Wizcom, ще ви бъде интересно. Разговарях с Мирослав Лисичков – един от дизайнерите на играта.

PC Mania: Колко време ви отне този проект?
Мирослав Лисичков: Около две години и половина.
PCM: Ще има ли и версия на български език?
М.Л.: Не и засега, съществува версията на английски, която, както знаете, се разпространява безплатно.
PCM: Впечатление правят добрата музика и енджина на играта, ваши ли са или са купени от друга компания?
М.Л.: Не, енджинът е изцяло наша разработка, а музиката е писана по поръчка специално за Trans.
PCM: Какви са бъдещите ви проекти?
М.Л.: Засега няма нищо запланувано, освен почивка.
PCM: Какви игри играе екипът?
М.Л: Основно FPS, особено Counter Strike, но и Brood War.
PCM: И последният въпрос, каква е средната възраст на екипа?
М.Л.: 25 години

Автор: Георги Панайотов