Второто мащабно заглавие от каталога на Activision този месец прави завой на 180 градуса, обръща гръб на историческата тематика в Rome: Total War, и ни отнася обратно в съвременността. И то не в днешните скучни, изпълнени със задължения към обществото, семейството и каквото там ви дойде на акъла, дни, а в един по-нелегален, по-луд и определено по-забавен свят. Готови ли сте за поредното скейт-изживяване с логото на Tony Hawk? Имали ли сте лудешкото желание да се спуснете с дъската по “Раковски” към операта и да направите Оли над някоя преминаваща кола? Щом погледът ви се е спрял над тази статия, предполагам, че отговорът е положителен.
Дългата ръка на MTV
Тези от вас, чиито музикални предпочитания вземат връх над всичко, за които музиката е не просто добавка към фъна през деня, а лайфстайл, вероятно нон-стоп държат телевизора включен на някой от музикалните канали. Сигурно феновете на MTV са забелязали (естествено, че са) как в късните часове започват да текат продуцираните от канала програми. Минаваме набързо през бозавите Dissmissed и подобните girly-реалитита и се спираме на най-якото: Jackass…
Но това е статия за поредната скейт-симулация, тогава защо, по дяволите, ви бръмча за телевизия? Ами защото в случая двете неща са силно свързани едно с друго. За да получите на макс кеф от Tony Hawk’s Underground 2 (THUG2), е хубаво да имате представа за какво става дума във въпросното шоу. Идеята е, че голяма част от героите му ще видите в играта под формата на NPC-та и дори с някои от тях ще можете да поцъкате. А един от пичовете – Бам Марджера, уредил се със собствено шоу по музикалния канал, е вторият главен герой след Тони Хоук. И на последено място, но не по важност – сюжетът на играта е вдъхновен от реални събития, излъчени по музикалния канал с участието на двамцата гореспоменати пича.
World Destruction Tour
И така, сюжетът на геймката няма да е нещо непознато за феновете на MTV. Бам и Тони събират най-добрите професионални скейтъри в САЩ (минутка за изслушване на химна и за кретенично подхилкване по повод американщината в гейминга), разделят ги на два отбора и се започва лудо препускане из целия свят с една-единствена цел – СКЕЙТИНГ. Всеки от тимовете си има списък със задачки, които трябва да изпълни на определената локация и в същото време – да направи това по-бързо от противника. Победител е отборът, спечелил най-голям актив. Вие поемате ролята на новак, току-що успял да се гмурне в света на големите имена, и попадате в екипа на Тони.
Така започва Story-режимът в играта. При него, на всяко едно място, ще трябва да съберете определено количество точки, правейки трикчета из някои от най-големите градове по света. Но само трикчетата не са достатъчни. На всяко ниво има 4 типа задачки – за вас, за госта, за проскейтъра и за бонус такива. Винаги започвате сами, но ако откриете на картата мистериозния гост или някой от другите персонажи, ще можете да се смените с тях и да отключите допълнителните им мисии. Успях ли да привлека вниманието ви? А ако добавя, че гостите са едни от най-щурите персонажи на JackAss, започвайки със Steve O, Wee Men и завършим със самия Джони Кноксвил..?
Уви, след толкова продължения в Tony Hawk’s-поредицата, заглавието страда от лека липса на новаторство по отношение на самите задачи. Много често те са идентични с тези, които току-що сте изпълнили на предишното ниво, само сложността им е вдигната. Но за сметка на това нивото кретения в тях е достатъчно високо, за да поддържа интереса ви достатъчно жизнен през цялата игра. Естествено, можете да поцъкате и в класическия Tony Hawk’s Pro Skater режим, при който имате определено време, за да съберете даден брой точки или да изпълните някакви задачки.
Трикче тук – трикче там
Разликата между Pro и Underground сериите е, че във втория тип скейт игри много рядко ще попадате на специално изградени за нуждите на персонажите ви рампи. За сметка на това ще имате шанс да си трошите главите в един почти неподправен и натуралистичен градски пейзаж. Ако приемем, разбира се, че в нормално населено място 90 процента от повърхностите и фасадите са skater friendly, разбира се. И като се каже “градски”, се разбира град с трафик, пешеходци и всичко останало. Е, нямате този размах на действието и простор като в GTA сериите например. По-скоро ще сте ограничени само до един квартал, но и това е достатъчно.
Основният ви персонаж е измислена фигура, която развивате и оформяте в хода на играта. Започвате с външния му вид. Тук изборът е повече от предоволоен: можете да си създадете изродче, покрито от горе до долу с татуировки и бицепси като баскетболни топки или нежно и фино девойче с плитчици, руса косица и раничка. Абе изродщина… Приятно е, че можете да накичите скейтъра си с маркови стоки от главата до петите, почвайки с цвичките и свършвайки с гъзарските цайси – все неща, за които родният скейтър трябва да се ръсне бая кинти в реалността, ако изобщо успее да намери откъде да ги купи.
Развивайки виртуал-егото си, ще можете да качвате показателите му в различни дисциплини, като скорост, отскок, баланс и т.н., както и да създадете нови трикове. Уви, последната опция не е позволена за NPC-тата и ще трябва да се задоволите с предварително зададените им световноизвестни движения.
Контролът върху играта е сравнително лесен, и дори и за първи път да се сблъсквате с пореден род заглавие, ще свикнете за около половин час да правите някои от по-простите комбинации. А за около ден вече ще навързвате яките комбота само с едно движение на ръката. Все пак конзолният ген на THUG2 си личи и доста по-добри резултати ще постигнете с джойпад, отколкото с клавиатура. Като се замисля, всъщност
май “кифлата” е задължителна
Интересна хрумка на авторите е да ви отлепят от дъската чат-пат. Някои от NPC-тата се возят на какви ли не изродски превозни средства и единствено с тях можете да изпълните някои от задачките.
Ще откриете също така, че саундтракът на играта е една от най-силните й страни. Има всичко за всеки – пънк, рап, метал и к’вото там се сетите, като от плейлистата можете да си изключите определена песен или цял раздел. Приятно ме изненада присъствието на парче на една от любимите ми групи – Disturbed. Е, и феновете на Metallica, Jay Z, Doors, Guanno Apes и др. също ще намерят нещо за вкуса си. Визуално поредицата не е мръднала кой знае колко напред. Графиката е красива, но нищо по-специално от това. Няма запомнящи се игри на светлината, реалистични водни повърхности или мазни, гладки, почти фотореалистични персонажи. За сметка на това системните изисквания са сравнително ниски.
С това приключваме. И докато все още не е паднал снегът – хващайте дъската и дим да ви няма към най-близката ви рампа.
Автор: Георги Панайотов