by PC Mania
Да сравняваш Tomb Raider с Uncharted на пръв поглед е неуместно, тъй като първото приключение на Лара Крофт излиза още през 1996 г. В същото време обаче докато Нейтън Дрейк се превърна в емблемата на цяло едно конзолно поколение неговата колежка сякаш прекара последните години в принудителен отпуск. Точно поради тази причина завръщането на мис Лара Крофт след такава пауза се очакваше с огромен интерес. Както обикновено става, почитателите на серията ще трябва да посрещнат по равно по една добра и една лоша новина. Добрата е, че като развлекателен продукт рибуутът с името Tomb Raider изглежда, звучи и се играе по един впечатляващ начин. Лошата новина – някъде по пътя момчетата от Crystal Dynamics очевидно са изоставили до голяма степен концепцията за Лара Крофт такава, каквато я познавахме и са се опитали да превърнат играта си в поредния високобюджетен екшън. А точно тук сравнението вече е в полза на Uncharted, тъй като хитовата трилогия на Naughty Dog вече се е утвърдила като абсолютен лидер в жанра.
Но всяко нещо по реда си
Замислена като прикуел на всички досегашни Tomb Raider игри, тази ни запознава с една доста млада Лара, която започва приключението на борда на кораба Endurance в търсене на Изгубеното царство на Яматай. Могъща морска стихия в Дяволско море (известно още като Драконовия триъгълник) обръща кораба и Лара се оказва изолирана на непознат остров. Той обаче изобщо не е необитаем, а всъщност гъмжи от хора и всички те изглеждат настроени крайно недоброжелателно към мис Крофт. Докато открие своите спътници и разгадае тайната на острова, в дъното на която стои мистериозен култ и древна богиня, Лара ще трябва да преодолее не едно и две препятствия в едно солидно екшън приключение, което ще ви отнеме най-малкото 12-12 часа, особено ако сте склонни към по-изчерпателна игра. По отношение на историята Tomb Raider изглежда като един добре замислен рибуут, сюжетът има своите обрати, спиращи дъха моменти и емоционални сцени. На фона на всичко това се откроява и образа на самата Лара – тук тя е в началото на своята кариера и изглежда относително по-уязвима. Една от причините за популярността на Нейтън Дрейк е именно фактът, че той не е някакъв супергерой, а човек от плът и кръв, с чувство за хумор, лек цинизъм и най-важното – правещ грешки. В това отношение образът на Лара Крофт е изграден по сходен начин, което придава допълнителна достоверност на събитията, дори когато те откровено попадат в сферата на свръхестественото.
Екшън и още екшън
Модната напоследък тенденция игрите да стават все по-екшън ориентирани не е подминала и Tomb Raider. Да, Лара също не е супермен, но без да претендирам за изчерпателност мога да кажа, че бройката врагове, които падат под нейните куршуми и стрели далеч превъзхожда всичко, което сме виждали досега в поредицата. Когато някъде след около 2 часа игра срещу вас се изправи огромен противник с нещо като метален шлем и щит, когото след две умели маневри правите на решето с новооткрития автомат, просто няма как да не ви стане ясно, че Tomb Raider също прегръща идеята за екшън геймплей и насилие с пълни шепи. Лара убива от близко, от разстояние, с лък, с пистолет, с автоматично оръжие, с експлозии и безшумно. Това в никакъв случай не е лошо, но със сигурност мнозина фенове на поредицата ще останат разочаровани от това колко евтин е животът в Tomb Raider.
От друга страна платформингът не е реализиран чак толкова добре. В класическите Tomb Raider заглавия концепцията беше проста, но адски ефективна – влизайки в дадена ситуация играта ви даваше начална и крайна точка и оставяше единствено на вашите умения, съобразителност и рефлекси да откриете пътя между двете. Тук елементът на опасния платформинг до голяма степен е притъпен подобно на това, което видяхме в Assassin’s Creed III. В съзнанието ми е останала една сцена от края на Uncharted 2, когато Нейт трябваше да преодолее препятствията на едно хималайско подземие. Придвижването беше бавно, скоковете ставаха със затаен дъх и всяка една маневра приближаваше героя до заветната цел. За съжаление в нито един момент Tomb Raider не ви кара истински да се притеснявате за героинята си. Скоковете не само не са изправящи на нокти, но дори не са и чак толкова ефектни наблюдавани отстрани.
Да си направиш Лара
Не буквално, разбира се – не може да модифицирате самата героиня, но за сметка на това Tomb Raider ви предлага ролеви елементи, добре вплетени в основния геймплей. В това отношение играта излиза с едни гърди напред в сравнение с Uncharted. Някои биха изтъкнали, и то не без основание, че наличието на RPG елемент в екшън приключение не е задължително, но фактът, че може да правите различни подобрения по оръжията и екипировката си наистина е добре дошъл. На Easy те до голяма степен не са необходими, тъй като Лара успешно се справя с враговете си, но на по-високите нива на трудност повишената мощ на пистолета или ъпгрейдите на лъка са доста важни.
Освен самите оръжия, Лара може да ъпгрейдва и дузина свои умения, които й позволяват да изпъкне в битка и да извлече максимума от заобикалящата я среда. Така например може да увеличите издръжливостта на героинята си или пък да й дадете възможност да носи повече муниции, а също и да намира трудни за откриване животни. Ъпгрейдите на оръжията и екипировката стават със събирането на достатъчно точки salvage, които откривате от мъртвите врагове и различни сандъци. Повишаването на уменията пък става с т.нар. skill points, които получавате след определено количество ХР точки. Те се дават за убити противници, за различни постижения в рамките на нивото и т.н.
Нещо, което заслужава специално внимание е дизайнът на нивата. Въпреки че реално не е с отворен свят, Tomb Raider умело пресъздава усещането за плавно движение по една цялостна карта. Много пъти може да ви се случи да се загледате в някаква точка в далечината и след известно време да се озовете именно там. Въпреки че пътят към следващата ви задача е начертан и е относително лесен за следване, със сигурност може само да спечелите, ако от време на време се отклонявате от него. Странични зони като пещери, храмове, колиби и т.н. предлагат допълнителни възможности за трупане на ХР и salvage. Най-хубавото е, че чрез базовите лагери, на които периодично се натъквате, може дори да се върнете бързо към други части от картата, така че да попълните пропуските си – нещо, за което биха могли да ви помогнат и двете официални Tomb Raider приложения за iOS и Android.
Красиво корабокрушение
По отношение на графиката Tomb Raider е чудесна. Всичко е много детайлно, а периодично разкриващите се пейзажи са наистина страхотни, независимо дали става въпрос за снежни върхове или удавени в проливен дъжд гори. Модифицираната версия на енджина Crystal върши работата си отлично и дори менютата и интерактивния интерфейс в играта са направени много добре. озвучението също е на ниво и Камила Лудингтън определено заслужава похвала за начина, по който влиза в ролята си.
След всичко казано по-горе, което до голяма степен бе позитивно, какво пречи на Тomb Raider да се превърне в перфектната игра? Отговорът зависи – ако сте новаци в поредицата и като цяло нямате нищо против зрелищните екшън сцени, дори когато в центъра им е миловидна девойка, то няма сериозна причина да не възприемете посланието на тази игра. От друга страна ако познавате и обичате Tomb Raider от нейната зора, новата посока най-вероятно няма да ви се понрави. Проблемът е, че Crystal Dynamics са създали игра, която в много отношения е страхотна, но не изглежда съвсем на място с това си заглавие. Докато Uncharted бе напълно оригинален проект, Tomb Raider има корени, на които в случая изневерява. Честно казано, ако за миг забравите, че наблюдавате жена, много лесно е да приемете, че гледате кадри от нов проект на Naughty Dog. Четирите Uncharted игри – трилогията заедно с портативната перла Golden Abyss – отдавна поставиха стандарта за екшън приключенията. Tomb Raider само го следва, макар и по един блестящ начин.
Автор: Иво Цеков