by PC Mania
Недоверието към Буш нараства с всеки изминал ден. Цели 68% от американците не одобряват работата, която този човек върши, и това въобще не го смущава. Но нима по пътя на логиката, както комикът Стивън Колбърт с насмешка заяви, това не означава също така, че 68% одобряват работата, която той НЕ върши? Замислете се по въпроса. В Щатите дори вече се върти и филм (макар и по апокрифни киносалони), който показва как през 2007-ма се извършва успешен атентат срещу Буш вследствие на слабата политика, която води! Като че ли вече е модно да се плюе по този нещастно тъп президент. Всеки, кой когато може, отправя по някоя злобна реплика по негов адрес…
И Double Agent не остава по-далеч от тази проблематика. В основата на злото в тази най-нова стелт игра стои терористична организация с център Ню Йорк, сформирана от хора, които смятат, че Съединените щати са попаднали в зли ръце. Че се управляват от корумпирани хора, които са продали тяхната държава и нейните честни граждани за своя собствена облага. Само че вашата задача, уви, ще е да ги спрете като… станете един от тях.
Шпионски драми
Действието в Double Agent започва малко след събитията в Chaos Theory – Сам Фишър е изпратен в Исландия заедно с някакъв самоуверен новак, за да изследва една подозрителна геотермална инсталация. Мисията би трябвало да бъде рутинна и да протече без излишни изненади и рискове. Но нещата естествено се объркват и младият агент бива убит. Сам обаче поема ситуацията в свои ръце и успява да неутрализира цяла ракета, а накрая бива спасен в последния момент от полковник Ламбърт, само за да научи, че дъщеря му – единственото ценно за него нещо на този свят – е била прегазена от пиян шофьор. Така един от най-добрите агенти на Трети ешелон се превръща в развалина, изпада в дълбока депресия, не може да се концентрира над работата си и бива изтеглен от отряда.
Под прикритие
Няколко месеца по-късно Ламбърт му предлага да стане двоен агент, за да проникне в потенциално опасна терористична организация на име Армията на Джон Браун (АДБ), която от известно време е привлякла вниманието на Националната агенция по сигурност (НАС) със своите действия. Сам, естествено, няма какво повече да губи и приема. Работодателите му приписват един куп престъпления, включително поредица въоръжени грабежа, и специално го предупреждават, че ако бъде разкрит, ще отрекат всякакви връзки с него. Така той попада във федералния затвор Елсуорт, а съвсем случайно негов съкилийник е Джейми Вашингтон – един от членовете на АДБ. Двамата заедно планират своето бягство, което изглежда като детска игра в сравнение с Prison Break. Новият приятел на Сам го отвежда директно в търбуха на звяра.
Най-трудната мисия на агент Фишър тепърва предстои – да разобличи плановете на терористите, да спаси живота на милиони и да се измъкне жив.
Добър Сам – Лош Сам
За първи път в поредицата ще трябва да се грижите за показателя, наречен доверие. Той е представен под формата на две скІли – по една за НАС и АДБ – и играе ключова роля в целия геймплей. По време на повечето мисии ще бъдете натоварвани със задачи, които или ще повишат, или ще развалят репутацията ви с една от двете организации. Например още в самото начало, докато се опитвате да избягате от затвора, може да изберете дали да отворите всички килии, за да се възползвате от хаоса и да убегнете от полезрението на охраната, или не. Докато подобно действие ще се понрави на АДБ, НАС естествено няма да го одобрят.
Малко по-късно шефът на лошковците дори ще ви постави пистолет в ръцете ви и ще ви накара да застреляте хладнокръвно пилота на журналистическия хеликоптер, с който се измъкнахте от Елсоурт. Дали нещастният човечец ще загине от вашата ръка? Поколебайте се малко повече и Джейми ще го гръмне вместо вас. Вкарайте един куршум в главата му и ще впечатлите АДБ със своето хладнокръвие. Но не прекалявайте с подобни действия, защото НАС може и да си помислят, че терористите са ви промили мозъка. От друга страна обаче, ако не се подчинявате на АДБ, прикритието ви ще бъде разкрито.
Общо взето трябва да планирате точно кога и какво трябва да изпълните, защото ако доверието към която и да е от организациите падне до нула, играта приключва. А ако сте твърде невнимателни, златната среда се поддържа трудно. Този показател е важен, тъй като определя и отношението на останалите герои към вас, както и това до каква точно екипировка ще имате достъп. Ако се мазните повечко на НАС, ще имате достъп до не чак толкова смъртоносен арсенал, подходящ за безшумно преминаване през нивата, докато АДБ ще ви предоставят доста унищожителни оръжия.
Ако работи, не го разваляй
UbiSoft Shanghai (пичовете, направили Pandora Tomorrow) са нанесли и дребни промени по интерфейса, за да засилят “филмовото” усещане. Но не за добро. Познатият ви от Chaos Theory светлинен/звуков метър, благодарение на който можехте безпроблемно да се ориентирате доколко Сам е безшумен или видим за останалите, е напълно изчезнал. Сега неговото място е заето от малка лампичка на гърба на героя, която свети в три цвята. Зелено – агентът се спотайва успешно в сенките; жълто – грози го потенциална опасност; червено – той е напълно разкрит. Тази идея изглежда леко недомислена и опростена за стелт игра от ранга на Splinter Cell. Още повече защо им е притрябвало на UbiSoft Shanghai да махат нещо, което досега си е работило в интерес на геймплея? Пък и Сам носи това устройство дори в затвора. Кой и как му е позволил да си го закичи на затворническите дрехи, е пълна мистерия.
Дизайнът на нивата обаче си е все така разчупен, а Фишър, макар и пред пенсиониране, все още умее да прави всички готини акробатични трикове от предишните части. Те са допълнени от умението му да използва двойно въже, за да се спуска по стръмни плоскости, а сега вече може да се крие и под масите, бюрата и превозните средства, ако види, че някой идва към него.
Подводни и вертикални мисии
В интерес на истината няма да вършите нещо кой знае колко по-различно в сравнение с останалите части. Начинът, по който са поднесени мисиите обаче, е меко казано зрелищен и динамичен. В една от тях, която се развива близо до Охотско море с цел отвличането на цял супертанкер, ще прекарате половината време под водата, докато на леда над вас ходят нищо неподозиращите ви жертви. Разбийте го там, където е по-тънък, издърпайте нещастника при вас и го намушкайте с нож! Преди всичко това обаче ще трябва да се приземите успешно с парашут, който естествено ще ви направи проблем в най-неподходящия момент.
Но безспорно всички точки обира нивото в Шанхай, в което ще се спускате и катерите по външната част на един огромен, поне стоетажен небостъргач, за да се опитате да подслушате разговор между шефа на АДБ и пакистански ядрен физик. Стига да не ви е страх от височини, разбира се, защото всичко под вас изглежда толкова реално, че направо да ви прилошее. Пък и в един момент ще ви подгони цял хеликоптер!
Смесени чувства
За финал мога само да ви кажа, че UbiSoft отведоха стелт жанра до нови висини – както в сингъл-, така и в мултиплейър режим. Макар и с всички проблеми, с които е съпътствана (най-вече постоянните и доста досадни забивания, както и странният бъг с разбиването на сейфа – ако имате проблеми с тази мини-игра, придвижете скролера на мишката един-два пъти напред), Double Agent е с две глави над всичко, излизало досега. Предполагам, че с няколко пача нещата ще се стабилизират. Но като че ли в последно време бъгавите игри започнаха да стават все по-често явление.
Автор: Владимир Тодоров