by PC Mania
Годината е 2005-та. В умовете на мнозина старите конфликти от XX век са забравени. Единственото, което е останало от тях, са прашните книги, залежали по рафтовете на библиотеките или в още по-прашните архиви. И единствената полза от тях е да се превърнат в сценарии за филми. Истории, разказвани от дядовци на внуци, изглеждащи все повече и повече невероятни за младото поколение, живеещо в свят на глобален тероризъм и свирепи регионални конфликти.
Но не всичко, което е погребано, е мъртво (хе-хе, добра сентенция:). Старите вражди все още се просмукват. Старите тайни си остават неразкрити. А старите врагове отново може да се покажат на светло и да възродят древните битки с модерните инструменти на терора.
Само едно препятствие стои между света и терористите (и стари, и нови). Rainbow – международен отряд за специални задачи, готов да се бори със злото във всичките му форми, където и да е по земното кълбо. Твоят отряд.
Концепцията
Да предположим, че никога досега не сте пипвали някоя от игрите от поредицата. В Raven Shield ви се поверява водачеството на елитен интернационален антитерористичен отряд, наречен “Rainbow”. Поемате ролята на командира. Преди и след всяка задача и можете да планирате всичко за специфичния случай – от отбора снажни юнаци, които ще ви придружат, и екипировката им, до точния път, по който те ще минат. По време на мисията можете да влезете в тялото на всеки един от осемчленния ви тим и да поведете отбора към победата и трите точки на чужд терен.
Играта се разпростира из 15 доста сложни мисии, свързани сюжетно една с друга. По време на битките става наистина интересното. Там ще разберете дали сте екипирали солджърите си подходящо, а познатата ни от IGI и Delta Force система “One shot – one kill” (по нашенски: изстрел – фрагче) прави играта инфарктна. Не можете да просто да се впуснете в мелето, раздавайки откоси наляво и надясно, а без чужда помощ надали ще печелите сблъсъци с повече от един противник. Именно това е и ключовият елемент на поредицата – игра в отбор. Сам сте нищо и никой, но в комплект с колегите си се превръщате в човешкия еквивалент на месомелачка.
Освен стандартната кампания има още четири типа игри. В Practice Mission ще можете да разгледате нивото, на което се развива действието и така по-добре да предвидите плановете си за кампанията. Lone Wolf напълно отговаря на името си – в този тип мисии, ще бъдете сам. Terrorist Hunt и Hostage Rescue са доста познати на CS феновете. При първия вариант трябва да избиете всички гадове на картата, а вторият, мисля, не се нуждае от обяснение.
Band of brothers
Когато създавате екипа си, можете да изберете от следните специалисти:
Assault – специализиран за битки от близки и средни дистанции. Може да използва всички оръжия без снайпер.
Recon – това е вашият скаут. Може да се придвижва тихо и да дава информация за позицията на врага. Незаменим по време на нощните мисии или в къщи с изключено електричество.
Sniper – в случай че на картата максималните дистанции не се ограничават до 15 метра, това е вашият човек. Кажете му да ви пази задника, докато щурмувате някоя къща, и ще сте сигурни, че вечерта пак ще можете да си седнете на четирибуквието.
Demolitions – какво е отбор без сапьор. На места терорягите се окопават толкова здраво, че обикновените бомби и светлинни гранати не помагат. Освен това той е единственият, който може да обезврежда поставени експлозиви.
Electronics – накъде без хакер.
Вашите командоси стриктно следват предварително зададения им маршрут по време на мисията, освен ако не им подадете допълнителни заповеди. Добро впечатление прави подобреният изкуствен интелект на отбора ви. С дребни изключения той се държи максимално адекватно и реагира правилно. В по-късните мисии обаче започва да стреля по-бавно от терористите и тогава може сериозно да се изнервите.
По време на брифингите можете да укажете не само маршрута, но и някои определени действия – например да се хвърли светлинна, димна или високоексплозивна граната на точно определена позиция, или снайперистът да покрие точно определен периметър. Хората ви са понаучили няколко нови номерца в сравнение с предишната серия. Вече не сте твърдо закован на земята, а можете да катерите стълби и да прескачате през прозорци.
Пушкалата
След като сте избрали хората си, идва време да ги “облечете”. Всеки може да носи две оръжия – тежко и леко. Повечето от пушкалата могат да се ъпгрейдват със заглушител, подцевно фенерче, допълнителен по-голям пълнител или оптика. Тук заглушителят е представен максимално реалистично – ако го сложите, патроните ви веднага се сменят, губите от далекобойността и поразяващата мощ.
Всяко оръжие има няколко статистики, които пряко зависят на ефективността му. Те са далекобойността, щетите, стабилността и откатът. Разнообразието при средствата за усмъртяване е доста голямо, въпреки че няма нищо ново. Става дума за стандартните пушки “помпи”, автоматичните карабини със и без оптика, два снайпера и доста солиден брой sub-machine gun-ове и патлаци. Малка козметична подробност при визуализацията им е, че вече виждате оръжието, а не само мерника.
При екипирането на отбора е добре да се съобразите с картата, на която се развива действието, ако е с повечко открити пространства, то поне двама от тима ви е хубаво да са снайперисти. Ако пък действието на екшъна се развива в сграда, е добре поне трима да са с пушки “помпи” – те са опустошителни на малки разстояния. Гранатите също играят огромна роля, понякога вразите така се барикадират в някоя стая, че ако си покажете носа на вратата, рискувате да загубите ценния орган.
Визия и звук
Rainbow Six:RS използва леко модифицирания енджин на UT 2003. С други думи – имаме прекрасни, високотекстурни модели на куки, тероряги и заложници. Добре са направени и експлозиите и ефекти като огъня от дулата и дима. Още по-добре изглежда интериорът и екстериорът на сградите. Системните изисквания обаче са ужасяващи. За разлика от играта на Epic, тук енджинът не е оптимизиран на макс. Дори при средни резолюции на сравнително добри машини играта започва да насича.
За сметка на това звукът е без грешка и играе огромна роля в геймплея. По стъпките на врага и звуците зад заключената врата можете да се ориентирате не само за позицията и броя на вразите, но дори и за оръжията, с които разполагат.
Всъщност играта се оказа много повече от “поредния tactical shooter на Том Кланси” за моя най-приятна изненада. Наистина, запазена е основната идея на поредицата, но е доста добре пообогатена. А страхотната графика просто няма смисъл да я коментирам – засега това е най-доброто. До появата на SWAT: Urban Justice това е единственото заглавие, което преспокойно може да се използва за сухи тренировки на истински барети. Страшно зарибяваща е, а и синдромът “само още една мисия и лягам!” присъства и тук.
Автор: Георги Панайотов