Tom Clancy’s EndWar

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 апр. 2008

Може би сте забелязали, че моите статии са фрашкани с политика. За това си има няколко причини. От една страна, че не разбирам абсолютно нищо от политика и естествено имам желание да се изявя по въпроса. От друга страна обаче сякаш всеки екшън, стратегия, пъзел или експаншън на The Sims в последните години ни занимава със събитията на глобалната геополитическа сцена. Явно цената на петрола, ситуацията в Близкия изток, стойностите на индекса Дау Джоунс и други неща в този ред на мисли са наша отговорност и проблемите с тях могат да бъдат разрешени само и единствено с повече геймене. Не, че имам проблем с повечето геймене, но тематиката започва да омръзва.
 
Подобна е ситуацията и в предстоящата да излезе стратегия EndWar, изработена под идейната благословия на самия Том Кланси. Човекът има зад гърба си не-знам-вече-колко-станаха игри и филмови адаптации, и ако е вярно, че да си добър писател е 3% талант и 97% умение да не се разсейваш от интернет (нещо, в което аз съм дълбоко убеден), то г-н Кланси явно има концентрация като на водоливник. Така че мисля, че можем да прескочим увода, приемайки че човекът, макар да не може да измисли едно правилно славянско име дори, все пак е доста талантлив автор.

Краят на войната

Отново ще си говорим за края на цивилизацията, и понеже този път става въпрос за Том Кланси, частта с историята ще е малко по-засукана. В сюжета на EndWar се преплитат всички съвременни теми, които тровят сънищата на презадоволеното ни западно общество – ако не сте в час, тази игра ще ви ги разясни всичките. Разбира се, имаме привършване на петролните залежи, което превръща Русия в основен износител на горива и тя буквално се зарива в купища пари. Имаме и ядрена война между Саудитска Арабия и Иран, която допълнително вдига цената на черното злато. САЩ и Европейската федерация (ЕС се е превърнал в континентална държава) пък решават да си построят общ противоракетен щит. С каква цел (освен да подразнят руснаците, които, както вече отбелязахме, са единственият им източник на ресурси), все още не е много ясно. Та този щит прекратява всякаква възможност за ядрена война.
 
За съжаление това, което всички забравят, е, че когато се премахне рискът от взаимна ядрена разруха, се премахват и всички пречки пред широкомащабна конвенционална война. Трите суперсили САЩ, ЕФ и Русия започват дълга и изтощителна надпревара във въоръжението. Американците първи нарушават баланса, като решават да изстрелят в космоса специална космическа станция – Звездата на Смъртта. Не-е-е, грешка – Звездата на Свободата (Freedom star). На нея ще са разположени няколко подразделения елитни войници, които ще могат да достигнат до всяка точка на планетата за по-малко от деветдесет минути. Международната реакция е меко казано негативна, затова никой не се изненадва, когато през 2020 г, когато трябва да бъде изстрелян последният модул на станцията, космическият център е нападнат от терористи. Докато тече разследването около нападението, напрежението между трите основни действащи лица на международната политическа сцена се сгъстява до краен предел. Светът е на крачка от глобална война. Крачка, която човечеството гори от нетърпение да направи.

Как всичко това се пренася в играта?

По всичко личи, че Tom Clancy’s EndWar ще представлява връзката между събитията, случващи се в някои от останалите игри от портфолиото на Кланси – Ghost Recon, Rainbow Six и Splinter Cell. Главният дизайнер на играта потвърди, че Ghost Recon отборът ще е част от специалните единици на американците, момчетата от Rainbow Six ще са командири в армията на ЕФ, а агенцията Third Echelon ще има ключова роля в разузнаването на САЩ. Все още не е известно дали ще срещнем Сам Фишър или някое от другите познати лица от серията, но не е напълно изключено. Събитията в EndWar ще се разиграват единствено в Северна Америка и Европа, но ще чуваме и за събития от други точки на света, които ще посетим в евентуално продължение.

Играта ще е стратегия в реално време, но не в традиционния смисъл на думата. Отново ще се сблъскаме с термина MMORTS, тъй като явно разработчиците са поели по курс към деня, в който всичко ще е случва онлайн и сингълплейър ще е само дума, с която да обиждаме дядовците си. Игрите ще са с по-малък мащаб и ще воюваме за контрол над различни територии. Заедно с нас за същата територия ще се бият още хиляди играчи, и в края на деня местността ще бъде завладяна от фракцията, която е постигнала най-много победи. Всеки играч ще има свой-собствен персонаж или “аватар”, с който ще се представя пред света. От Ubisoft не изключват възможността да се намесят, в случай че някоя от страните стане прекалено амбициозна и превземе прекалено голяма част от територията. Радвайте се, братя и сестри, ще играете неуморно ден и нощ, само за да откриете, че въпреки отличната ви стратегия и блестящи умения на бойното поле, сте загубили половината си територия, защото сте били твърде могъщи. Кажете “здравей” на вечната война и безкрайния цикъл. Не съм много сигурен каква точно ще е мотивацията за участие в целия този гърч, при условие че играта не може да бъде спечелена, освен ако след всяка битка не ви дават по някоя лъскава част от броня и има забавен LFG чат, в който да убивате време, точно като в истинско MMO.

Братя по оръжие

Но стига оплаквания, играта все пак се очертава като доста зарибяваща. Ще можете да контролирате силно ограничен брой войници, които ще натрупват точки опит в битките и ще се държат адски реалистично, например автоматично ще се прикриват зад взривени коли и така нататък. Всичко това е направено с цел играчът да почувства, че тези войници са “неговият взвод”, да изгради с тях почти братска връзка и други такива щуротии. Взводовете ще са отворени към персонализация, така че ще можете например да лепнете свое лого на танковете – не е нещо кой-знае колко оригинално, но все пак по-добре да го има. С близо 40 000 реда диалог можете да сте сигурни, че войниците ви ще са и доста приказливи, освен това ще можете да познаете в каква ситуация се намират само по интонацията им (дали са леко или пък тежко ранени, например). А за да се почувствате като един от тях, гледната точка ще е от перспективата на някой от тях. Не стига това, ами ще можете да има давате команди само с глас, и дори да управлявате цялата игра само с говор! Това вече е супер, признавам.

Вселената на Том Кланси, макар и не най-оригиналната, правена някога, е доста интересна, ако решите да се вглъбите в нея. Ще е интересно да видим как се преплитат няколко сюжетни линии в едно заглавие. Само ме притеснява фактът, че в онлайн игрите историята няма почти никакво значение и е по-скоро кетчупът върху сандвича. И тъй като аз лично много държа на добрия сюжет, съм по-скоро скептичен към цялото начинание. Но тъй като геймплейните елементи звучат достатъчно интересни, ще изчакаме до тази зима и ще видим.

Автор: Пламен Димитров