Thief

Близо 10 години Гарет се спотайваше в сенките. Днес той най-накрая е готов да се появи на бял свят отново благодарение на хората, отговорни за възкресяването на Deus Ex.  Дали обаче чакането си заслужаваше?

Онези от вас, които обичат да се крият в мрака и да планират своя следващ ход, чудейки се как точно да преодолеят охранителите и да се доберат до поредната лъскава дрънкулка, ще останат доволни. Поне през първия половин час ще водите живота на класически крадец и опортюнист, точно такъв, какъвто е Гарет. Много скоро обаче ще бъдете замесени в поредната конспирация, включваща свръхестествени култове, смъртоносни болести и адски много кражби. Гарет е типичният антигерой. Онези от вас, които са играли на първите части от поредицата обаче, знаят, че той притежава и своеобразна чест сред себеподобните си. Освен това обожава търпението и ефикасността. По пътя си ще срещате какви ли не личности, готови да потъпкат законите – други крадци (като например особено дразнещата ви ученичка още в самото начало), корумпирани политици, предприемачи, криещи се по вътрешните улички и т.н. Почти всички ще се опитват да използват Гарет, за да постигнат своите собствени цели. Общо взето – нищо ново. Смешните американски акценти, допълнени от местни британски диалекти, също са дразнещи, а самата история няма да ви изненада с нищо особено. В най-добрия случай можете да я наречете „сносна“.

Ще изследвате света от първо лице. С помощта на ловките умения на Гарет ще си проправят път до най-различни места, обирайки всичко, което има и най-слабия отблясък. А ако междувременно разкриете поредната конспирация и дестабилизирате деспотичния баланс на властта, още по-добре.

Авторите са се постарали да се придържат към духа на поредицата

и както light gem-а, така и изкуственото око на Гарет са налице. Макар че този път последното е с една идея по-малко стиймпънк. Все още можете да го използвате, за да приближавате до целта си или да проучвате даден път. Сега обаче то не изглежда толкова съществен елемент, колкото преди. Вместо това разполагате с режима Focus, който ви показва обектите из света, с които можете да взаимодействате, както и капаните, застрашаващи живота ви. Дори забавя времето по време на битки и ви позволява да избягвате ударите и да контрирате с лекота. Гарет е здравеняк, но охранителите са по-здрави от него. Ако бъдете обградени от няколко души, най-доброто, което можете да направите, е да побегнете обратно към сенките, тъй като бойната система е сравнително недоразвита. Все пак, това е игра, посветена на кражбата и стелта, а не на убийствата и хаоса. Фактът обаче, че една стрела, забита в лицето на някого, не е достатъчна, за да го убие, е озадачаващ.

За щастие, можете да избягвате конфликтите по всевъзможни начини. Особено полезно е умението на Гарет да се приплъзва от едно място до друго за секунди. Отново ще носите и верния си лък. С помощта на въжета, вързани за стрели, ще получавате достъп до нови места. Водните пък, както винаги, ще гасят пламъци. Най-ефективни обаче са огнени. С тях ще можете както да разсейвате врага, така и да го подпалвате.

Може би най-основният проблем в Thief е свързан с изкуствения интелект

Това е игра, изградена върху три основни принципа – планиране, търпение и прецизност. Въпреки това тя рядко се осланя на тях. Откриваме и редица недомислици – така например защо можете да хвърлите бутилки, за да отвлечете вниманието на охранителите, но не можете да правите това с други хора? Същевременно някои стени могат да бъдат преодолени. Други обаче – не. Поведението на охранителите пък  въобще не е разнообразно и динамично и се разчита с лекота и за секунди. Те са като машини, които повтарят едни и същи реплики и действия. Обявяват на висок глас, когато смятат да заспят, или застиват като манекени, преди да се върнат към стандартното си поведение. Всичко това може да е доста дразнещо на моменти, но като цяло успява да унищожи съвсем геймплея, особено като се има предвид, че Thief предлага една наистина страхотна атмосфера.

Вие винаги ще се спотайвате в сенките – светлината е ваш враг. Thief е игра, която прави стелт елементът задължителен. Свещите могат да бъдат загасени, светлините – изключени, а огньовете – загасени. Винаги можете да разберете, че някой ви приближава по звуците от неговите стъпки. Стига да се намирате в тъмен район и човекът да не носи факла, сте в безопасност. Както при повечето стелт игри обаче, най-забавно е, когато нещата се объркат. За щастие Гарет е добре въоръжен с най-разнообразни стрели, бомби и други подобни, които могат да бъдат използвани с лекота.

Имате възможност да купувате и най-различни приспособления,

които подобряват уменията ви, както и инструменти като например клещи. Стига да искате, имате възможност и да се връщате в предишни райони, за да доберете онова, до което иначе не сте имали достъп реди. Освен това можете да прекарвате колкото време си искате в централния хъб на Града и да влизате в конкретни мисии, когато решите, че искате да продължите с историята на играта.

Естествените умения на Гарет също могат да бъдат подобрявани, като купувате Focus точки от Кралицата на просяците. Фактът, че те се търгуват с пари, а не с опит, е леко отблъскващ първоначално (особено като се има предвид, че жълтиците ви трябват за инструменти и екипировка). Не трябва да забравяме обаче, че единственият ви източник на приходи е от откраднати предмети – вашата основна специалност.

Добре дошъл е фактът, че всяка сграда, в която влезете, може да бъде плячкосана. Всяко чекмедже – претърсено. Всеки джоб – проверен за ценности. Преодоляването на ключалки е изненадващо лесно. Търсенето около и зад картини за тайни ръчки също е детска игра. Удоволствието от намирането на ценности обаче си остава. Thief може и да предлага леко странен изкуствен интелект. Вие обаче ще се чувствате почти като нинджа, докато претършувате джобовете на хората и ги лишавате от тяхното злато.

Както вече стана дума, сюжетът не е нищо особено. Истинските крадци обаче определено ще искат да посветят времето си на второстепенните мисии, в които могат да спечелят допълнително плячка. Имате възможност да проникнете в немаркирани места, за да откриете съкровища, да ровичкате по джобовете на хората и какво ли още не. Дългото време за зареждане на отделните местности обаче определено може да обезкуражи хората, готови да изследват света на Гарет.

В графично отношение Thief е красива игра, наситена с мрачна атмосфера, много детайли и страхотни светлини ефекти. В това отношение определено не можем да имаме оплакване. Що се отнася до гореспоменатия Focus, авторите ви предоставят възможност да го изключите. Нивото на кустомизация на играта също е високо и само за секунди можете да превърнете днешния Thief в класическо изживяване, поне доколкото е възможно.

Ако играта притежаваше по-добър изкуствен интелект и NPC-тата не се държаха като идиоти, това заглавие можеше и да е шедьовър. Да, Thief има своите силни моменти в своята близо 15-часова кампания. Те обаче често се разбиват на парченца от поредния проблем или бъг. Не особено трогателната история и липсата на сериозни нови геймплей механики също не помагат. Личи си, че авторите не са били склонни да поемат сериозни рискове. Нещо, което не е нещо непременно лошо, но пречи на настоящето заглавие да блесне и да се открои от игри като Dishonored. А ако все пак решите да го изиграете, то със сигурност се пуснете на по-висока трудност.

Автор: Светлин Бояджиев