The Witcher 2: Assassins of Kings

Епично и величествено. Тези две думички постоянно ми се въртяха в съзнанието, преди да започна статията. Така че защо да не застанат и в самото й начало? Все пак The Witcher 2: Assassins of Kings е точно това. Епично и величествено RPG.

Във време, в което индустрията е на мнение, че всяка игра трябва да е по-проста от своя предшественик, за да се хареса на колкото се може повече хора по света (очевидно издатели и производители не са убедени, че масовият коефициент на интелигентност е особено висок), CD Projekt RED запазват жанра непокътнат. При това ни го поднасят в най-чистата му форма.

Личи си от абсолютно всеки байт колко усилия са вложени в The Witcher 2. Всичко е създадено с изключителна прецизност, с желание, с хъс, а не просто с идеята да се отбие номера и да се вземе месечната заплата. С други думи –

чудовища, пазете се, Гералт се завърна

Откриваме го обаче на най-неочакваното  място – в затвора, набеден за смъртта на краля на Темерия – Фолтест. Разбира се – това е долна лъжа. Заедно с Роч – командирът на специалния отряд Сините райета – Гералт тръгва по следите на истинския убиец, за да очисти името си и да разкрие мотивите му.

В самото начало историята в The Witcher 2 може и да ви обърка леко. Особено ако се докосвате за първи път до мрачния фентъзи свят на вещера, създаден от полския писател Анджей Сапковски. В лицето ви се захвърлят имена на хора, събития и местности с такава лекота, че просто свят да ви се завие. Спокойно, ще свикнете бързо. Достатъчно е да дадете един Chapter време. А и това никак не е случайно. The Witcher 2 е изключително богата в сюжетно отношение игра. Тя предлага множество пътища, по които да извървите своето приключение, както и няколко различни завършека. И тук всяко ваше решение си има конкретно и осезаемо последствие.

Ако първият Witcher се захранваше от модифицирана версия на стар енджин, който преди това красеше Neverwinter Nights 2, то сега двойката си има своя собствена графична платформа, наречена RED Engine.

The Witcher 2 изглежда великолепно

При това доста меко казано. Ще се разхождате из гори, чийто стари и гигантски дървета сякаш ще докоснат небето всеки момент. Тук слънчевите лъчи се прокрадват едва-едва през златистите листа и се отразяват в спокойните води на малкото езерце. Ще кръстосвате улиците на живи в пълния смисъл на думата градчета, където хората, потънали в грижи, вършат ежедневните си задължения…

Вгледайте се в текстурите на всичко около вас. Гарантирам ви, че ще ви бъде изключително трудно да откриете две еднакви. Дори една най-обикновена каменна колона изглежда по-различна от предходната. С други думи – copy/paste принципът е сведен до минимум, а въображението на дизайнерите – отприщено до своя максимум. Така The Witcher 2 слага буквално в малкия си джоб BioWare с техните големи претенции за величие (още сънувам кошмари с повтарящите се подземия в Dragon Age 2).

Визията в The Witcher 2 обаче не е без покритие. Под нея се крие

един дълбок и изключително увлекателен геймплей

Сама по себе си това не е ролева игра с отворен свят, каквато например е Gothic или Oblivion. Всяка една местностите, които Гералт изследва обаче, са достатъчно гигантски и окуражават любопитните пътешественици, които във всеки един момент могат да се натъкнат на нещо неочаквано. И тук BioWare определено има какво да научи от поляците от CD Projekt RED. В The Witcher 2 нямате чувството, че сте в някакво парче територия, изолирано от цялостния свят. Напротив – всичко е елегантно навързано едно с друго.

Може би най-впечатляващото качество на The Witcher 2 обаче е това, че играта ви позволява да повлияете на хода на събитията. При това чувствително. От най-дребния куест, свързан с неволите на елфкиня, обвинена в убийството на местни стражи, до главната сюжетна линия, свързана с похитителите на кралете. Това прави преиграването на The Witcher 2 просто задължително, най-малкото за да видите какво  би станало, ако решите да не се биете с духа в горската къща, а да му дадете онова, което иска – сърцата на двамата души, които някога са го измъчвали. Ако застанете на страната на Роч, а не на елфите, борещи се за свят на равенство… А най-интересното е, че решенията, които взимате, не са добри и лоши. Всичко е двусмислено. Всеки е прав за себе си. И нищо не е просто черно и бяло. Подобно на Гералт. Вещерът, обучен да убива всевъзможни чудовища, няма намерението да се превърне във велик герой или тираничен злодей. Той не се бори за справедливост или пък се стреми да бъде несправедлив. Напротив – броди из един свят, изтъкан от размирици, за да открие единствено и само отговори на своите въпроси.

Онези от вас, които са играли на първия Witcher, ще открият, че

бойната система в продължението е чисто нова

Ритмичното нанасяне на удари отстъпва място на по-традиционна механика. Да, стоманените мечове за хуманоидите и сребърните – за чудовищата – са все още тук, допълнени от характерните за вещерите заклинания. Бойните стилове обаче са вече в миналото. Гералт може да нанася нормална и тежка атака, както и да блокира ударите или да ги избягва с ловко претъркулване. Звучи просто. Това обаче не означава, че битките са елементарни. Напротив. Не си спомням друга игра, в която да съм умирал толкова пъти още в нейния пролог. Дали защото туториъл съобщенията бяха прекалено малко. Или пък защото изчезваха от екрана, още преди да съм успял да ги прочета. Не знам. Но още в първия половин час ми стана ясно, че светът на вещера е опасно място.

Противниците са изключително безкомпромисни, а вие трябва да бъдете безкрайно внимателни в абсолютно всеки един момент. Правилното позициониране на Гералт е от ключово значение – ако бъде нападнат в гръб, той ще понесе двойно повече щети. Парирането на ударите пък е просто задължително. То обаче отнема енергия, а тя е необходима за правенето на заклинания. Какъв избор ще направите? Как ще подходите към сражението? Всичко е от значение.

Често ще се изправяте и срещу големи групи от противници. Тук поставянето на капани и използването на бомби, които подпалват, тровят или заслепяват, са просто задължителни. А когато умрете 20 пъти, ще осъзнаете, че и пиенето на еликсири преди всяка по-голяма битка (по време на нея това е невъзможно) също е доста добра идея.

С напредването в играта и качването на нови нива, както и подобряването на уменията на Гералт, разпределени в четири основни категории – вещерско обучение, алхимия, майсторство с мечове и магия – битките стават по-поносими. Но никога елементарни. И винаги трябва да сте добре подготвени – с предварително изпити еликсири, с подходящо облечената за ситуацията броня, облагородена с всички възможни ъпгрейди, както и с мутагени, поставени в съответните умения, които ви снабдяват с допълнителни бонуси.

Като всяка амбициозна игра и The Witcher 2 не е лишена от своите недостатъци

Слабата оптимизация може и да попречи на някои от вас да се насладят максимално на изключително красивия свят. В това отношение първият пач е просто задължителен. Интерфейсът пък, макар и интуитивен като цяло, страда от няколко доста сериозни проблеми. Искате да видите кое копче за какво е в менюто по време на игра? Не можете. Опитвате се да разберете дали мечът в магазина на търговеца е по-добър от вашия собствен? Определено не става по лесния начин. Предпочитате да избирате върху кои сейв слотове да запазвате играта? Не можете. Кликвате на Save и тя ви запазва автоматично в нов слот абсолютно всеки път. В момента папката със записите е над 2 гигабайта, което е просто абсурдно…

Срещат се и спорадични бъгове. Например понякога, при приключването на дадена фаза от куеста, маркерът на картата не се обновява, а вие трябва да гадаете къде да отидете впоследствие. За щастие това поне е доста рядко явление.

Определени недоразумения от типа на прекалено силна музика и звукови ефекти на фона на даден разговор, също могат да ви подразнят. Като цяло обаче това са поносими проблеми в една велика игра. CD Projekt RED доказаха още с първия Witcher, че бързото и ефективно отстраняване на недостатъците в игрите им е тяхно призвание. Можем да сме сигурни, че поляците ще направят всичко възможно, за да закърпят положението с още няколко пача. А междувременно мога да ви гарантирам, че за момента The Witcher 2 е най-доброто RPG на годината. И не само.

Автор: Владимир Тодоров