The Messenger

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 апр. 2001

През втората половина на XI в. Йерусалим е превзет от селджукските турци. Християнският свят трябва да защити Божи гроб. Различните обществени групи и сили имат своя мотивация да се борят. Папите смятат, че един военен поход на Изток ще обедини европейските християни под духовната им власт… През 1118 г. част от войските, предприели кръстоносни походи, основава ордена на тамплиерите в Йерусалим. Те защитават християнските поклонници и Гроба Господен. През 1312 г. орденът е забранен и закрит…

Тези исторически събития са провокирали въображението на момчетата от Dream Catcher Interactive, за да създадат един наистина добър куест. “The Messenger” е едно от доказателствата, че жанрът се възражда.

Геймплеят

е интересна смесица от чист куест и игра с adventure и action-елементи. Можете да говорите с NPC-тата, да събирате, комбинирате или разделяте, разглеждате и използвате предметите от инвентара си. Той е интересно построен. Можете да носите до осем предмета (няколко комбинирани се броят за един). На различни места попадате на ковчежета, които са бездънни и нямат ограничение на броя предмети, които побират в себе си.
Всяко едно от тях, без значение къде се намира, представлява нещо като врата към мястото-склад, където могат да се съхраняват всички предмети.
Действието се развива изцяло в Лувъра, но преминавате през няколко етапа, които представят различни епохи. Започвате приключението в наши дни, преминавате през средновековието, когато управлява Чарлз V, ренесанса от епохата на Хенри IV, 1789-та, когато избуха Френската революция, периода на Луис XV и се завръщате отново в XXI век. От самото начало на играта разполагате и с план на всички етажи на музея. Той ви улеснява много, тъй като можете да си спестите обикалянето и да се пренасяте по картата с едно кликване. В инвентара си имате и иконка, която ви засипва с факти за тази френската забележителност. Можете да проследите цялото развитие и история на Лувъра.

Играта е добре балансирана, не много трудна, но не и елементарна. Няма да ви омръзне лесно, ако си падате по нейните родственици.
Споменавайки ги, не мога да пропусна да подчертая приликите с Dracula 2: The Last Sanctuary (четете ревю в брой 34). Управлението е организирано по абсолютно същия начин, има прилика и в логиката, която следвате при решаване на пъзелите. Въпреки това разликите са достатъчно много и лично аз ви препоръчвам и двете игри.

Историята

не бива да ви бъде спестявана. Тя е едно от предимствата на всеки добър куест. Вие сте Морган Синклеър – дъщерята на реставратор, работил в Лувъра. С очи, изпълнени с тревога, болка и гняв изслушвате касета, оставена от вашия баща. По време на работата си той се е натъкнал на таблети, оставени от древна извънземна цивилизация, които известяват за края на света. Щом касетата е във вашите ръце, значи баща ви вече не е между живите. На записа той ви моли да направите едно нещо за него – да повярвате на думите му и да го послушате. Ето и неговия разказ…

В древността част от тамплиерите са подложени на гонения и избивани, заради което продават душите си на Лукавия. Дяволът създава четири сатанински ключа, които ще донесат разруха и хаос на Земята, ако бъдат събрани на едно място. Изглежда е настъпил моментът да защитите вашия свят от отмъщението на Черните тамплиери. В битката със Злото ви води и помага един от Белите тамплиери, който се явява като призрак, поддържан от некроманска магия. За да предотвратите страшното събитие, неведнъж трябва да се осланяте на женската си хитрост и да прибягвате до кражби и убийства. Ще използвате различни маскировки и предрешения, за да избегнете охраната, ще се представяте за различни хора…

Героинята
 
ви е много добре изградена. Честно казано беше започнало да ми писва да гледам кукленската хубост на другите компютърни момичета. Просто понякога те са толкова еднотипни. Морган е момиче с екзотичен вид и специфично излъчване, с реализъм в образа си. Тя е сексапилна, но и умна, чувствителна. Интересно хрумване на авторите е начинът, по който я приемат нейните средновековни помощници – като жена, изпратена да спаси света…

Техническото изпълнение на играта е добро, но има какво още да се желае. Цветовото разнообразие не е много голямо. Светът, който ви заобикаля, е красив, но прекалено статичен поне според моя вкус. Освен това всичко ми се струва твърде червено, може би защото повечето светлинни източници са огнени. И все пак има и по-красиви решения на въпроса.

Говорейки за пламъците, трябва да споделя едно свое разочарование. Ужасно да виждаш как пикселизираното жълто петно в дъното на коридора, което би трябвало да е горяща факла, едва потръпва на мястото си и не променя светлината в стаята дори и най-малко. Има и една пещ, която стои като фототапет и не създава дори елементарна илюзия за движение. Като цяло и най-високата разделителна способност, която ви е позволена, никак не е висока 🙁 Гадничко е, особено като се има предвид, че в играта има хляб. Все пак графиката е добра, но не е на нивото, което би могла да достигне. Действието се развива през очите на героинята – т.е. first person view, а обектите са предварително рендвани. И тук, подобно на Dracula 2, е използвана 360 градусова панорама. Това ще рече, че можете да въртите камерата във всички положения. Като цяло графиката е приятна, а най-добрата картинка може да се види по време на филмчетата.

Звукът също е на ниво. Наблегнато е и на малките детайли. Чувате

кучешки вой, стъпки и всякакви други психарии

Ефектите допринасят за създаването на подходяща атмосфера, която е наистина добре пресъздадена…

Друга особеност на играта е това, че при пътуване през времето губите предметите си. Част от тях (ненужната) така и не откривате, а остатъкът е в сандъците, за които споменах по-рано. Ако пък загинете геройски в битката със Злото и не сте правили save много скоро, с облекчение ще откриете, че авторите са се погрижили за вас. Не започвате автоматично от началото, а само от момента, когато сте навлезли в дадената епоха.
Иска ми се с последните си думи отново да влея оптимизъм, след като възторгът ми се поохлади покрай коментара за графиката. Играта наистина си заслужава и е едно много приятно изживяване!

Автор: Лили Стоилова