The Lord of the Rings: War in the North

Манията по „Властелинът на пръстените”, предизвикана от трилогията на Питър Джаксън, отшумя отдавна. Същевременно The Lord of the Rings Online бавно, но сигурно, увеличава своята база от играчи и разширява стъпка по стъпка огромния си свят. Човек би си казал, че в момента последното нещо, от което гейм-пазарът се нуждае, е още една игра по епичната творба на Толкин. Особено RPG. И най-вече броени дни преди премиерата на Skyrim.

Snowblind очевидно са на друго мнение – The Lord of the Rings: War in the North е вече факт. За съжаление обаче опасенията ми се оказа верни – това е просто едно заглавие, което, въпреки че се извява леко над нивото на посредствеността, едва ли би могло да ви впечатли с нещо кой знае какво.

War in the North прави лошо впечатление още с евтиния си рекламен трик

Авторите твърдят, че историята в нея е вдъхновена от едно изречение, изречено от самия Гандалф във „Властелинът на пръстените” – „Ала въпреки това с дългата си дясна ръка Саурон можел да стори много зло на Севера, ако на пътя му не стояли шепа герои”. Именно върху последните две думи те решили да създадат образите на джуджето Фарин, елфкинята Андриел и скиталеца Ерадан, чието управление поемате в War in the North.

Звучи зарибяващо и вдъхновяващо нали? Да, стига да беше вярно. Доста дълго време ми беше необходимо да открия къде всъщност се крият тези прословути думички. Но така и не можех да попадна на тях. Защо ли? Ами просто защото половината Гандалф никога не е изричал. Реалният цитат, който дори не е в самото повествование, а в Приложение А към книгата, гласи нещо съвършено друго: „…ако на пътя му не стояли крал Даин и крал Бранд”. Незначителна подробност, ще кажат някои от вас. И вероятно ще сте прави. Но специално за мен това беше първият пирон в ковчега на War in the North.

И все пак желанието на Snowblind да не ни изпраща на пътешествие до Мордор за стотен път е похвално. Вместо да предъвкват класическата история за Пръстена, те решават да ни предложат нещо оригинално (което отново е под въпрос, предвид, че Shadows of Angmar направи именно това) и ни запращат на Север, където черният нуменорец Агандауър – един от върховните лейтенанти на Саурон – крои мистериозни планове, чрез които да постави Средната земя на колене. И вместо да помагате директно на Задругата на пръстена, вие, разбира се, ще трябва да се опитате да спрете тази северна заплаха.

Авторите на играта са студио, известни най-вече с конзолни заглавия. Нещо повече – War in the North е първият им проект, който излиза и за PC. Затова едва ли е особено учудващ фактът

колко дразнещо конзолен е целият интерфейс

Самото меню, и най-вече инвентарът, са безумни. Сравняването на две оръжия едно с друго, получаването на повече информация за предметите и дори екипирането им изисква повече кликове, отколкото би ми се искало. А оръжията и броните, които ще намирате по пътя си, са толкова много, че в един момент буквално ще ви се доповръща от целия интерфейс. Добрата новина е, че рано или късно се свиква. Да речем след първия час-два игра…

Не по-малко дразнещ е и начинът, по който взаимодействате с останалите двама герои в задругата. Преди началото на всяка игра избирате с кого искате да играете – джуджето, човека или елфкинята. И край – докато странствате из Средната земя не може да превключвате от един на друг, дори не може да екипирате останалите с предметите, които намирате по пътя си. Може просто да им ги давате…

Най-безумното е, че ако искате да минете от скиталец на шампион, трябва да изчакате поредния аутосейв, да излезете в основното меню и да изберете джуджето от него, което е доста тромава и тъпа идея като цяло.

За щастие играта има и своите плюсове и един от тях се крие в

бойната система

В основата си човекът е Ranger, елфкинята – Lore-master, а джуджето – Champion. Всеки един от тях разполага с три отделни дървета с умения, които им позволяват да специализират в различни роли. Така например скиталецът Ерадан може да стане изключително вещ с лъка, да се прокрадва незабелязано в сенките или да премазва противниците си с оръжия за близък бой. Ако искате, имате възможност да го развиете и като боец с щит и меч. А защо не с два меча едновременно или дори един голям еднорък? Елфкинята пък специализира в лечебни магии, в офанзивни заклинания или върху битки със своя жезъл най-общо казано, а джуджето – то е най-ефективният меле боец, на практика танк, който освен всичко останало подпомага задругата и с боен вик.

Въобще – играта и с тримата е безкрайно различна и интересна. Принципно си заслужава да пробвате всеки един от тях най-малко заради уменията им. Също така имат и расови характеристики – елфкинята например събира билки, с които впоследствие си правите най-разнообразни подпомагащи отвари, скиталецът е следотърсач и вижда оставените в земята следи, водещи обикновено до тайни скривалища с предмети, а джуджето миньорства из пещерите и добива ценни камъчета.

Комбота няма да откриете. В основата на всичко стоят левия и десния бутон на мишката, допълнени от няколкото умения на героите. С левия нанасяте лека атака, а с десния – тежка. Направете няколко леки удара и върху противника ще се появи стрелка, която ви сигнализира, че може да нанесете критичен удар с десен клик. Успеете ли да го направите, влизате в Hero Mode. Тук всеки следващ удар, който правите без да ви прекъсват или без да се бавите твърде много, ви носи допълнително опит. Дори може да разбиете блоковете на по-слабите противници.

Макар и зрелищна и зарибяваща, бойната система си има и своите минуси – в един момент еднообразието ви наляга. На практика това, което виждате в първия час геймплей, ще се повтаря до самия край. Никаква изненада, почти никакво предизвикателство (предвид изкуствения интелект и възможността останалите от Задругата да ви съживяват, когато умрете). В един момент всичко става едно безмозъчно натискане на ляв и десен клавиш и спорадично на 1,2 и 3 от клавиатурата.

Що се отнася до визия

War in the North определено има какво да предложи. „Невижданите досега” местности (във филмите може би), както Snowblind рекламира Могилните ридове, Мраколес, Мъгливите планини, Голо бърдо  (за англоговорящите – Ettenmoors) и др. отдавна сме ги виждали във фантазиите си. Или най-малкото – в The Lord of the Rings Online. Именно тук ще прекарате по-голямата част от времето си в War in the North.

Разбира се, ще посетите и Брее и Подскачащото пони, ще отидете на гости на Елронд в Ломидол и ще се срещнете с Гандалф или пък ще участвате в безмилостни предизвикателства в Лориен и Осгилиат, които ще ви изправят срещу безспирни вълни от противници, които могат да ви отегчат до смърт.

Въпреки всичко – личи си, че Snowblind не са искали да претрупат нещата. War in the North определено не страда от липса на съдържание. По пътя си ще намирате най-разнообразни предмети, включително сетове, ще може да ги облагородявате със скъпоценни камъни, има дори и крафтинг система, както вече стана ясно. Освен основната куест линия, играта предлага и няколко второстепенни куестове, които биха могли да ангажират вниманието ви.

Единственият начин да се насладите максимално на War in the North обаче е в

кооп режим

Именно тук играта успява да блесне. Да, противниците ви ще ви се сторят още по-лесни за убиване, отколкото преди. Но без съмнение прегазването на стотици орки, гоблини и тролове е в пъти по-интересно с приятел, отколкото в компанията на посредственото ИИ. Друг е въпросът дали ще намерите човек, който да е склонен да инвестира пари и време в тази игра, особено при положение, че скоро на пазара ще се появят заглавия като The Elder Scrolls V: Skyrim и Batman: Arkham City.

В заключение – War in the North не е лоша игра, дори е леко зарибяваща. Но макар и с една идея над посредствеността, трудно бих могъл да ви я препоръчам. Шансът да ви разочарова, ако сте хардкор фенове на Толкин, е огромен. Дори и историята не би могла да ви грабне – не е нищо особено. Пък и характерите на тримата герои въобще не са развити като хората.

Същото важи и ако сте харкор ролеви играчи – това едва ли е играта за вас. В случай обаче, че търсите неангажиращо екшън-ролево приключение, в което да отсечете няколко глави на орки на забавен кадър и с много, много кръв, то вероятно бихте могли да инвестирате десетина часа в това заглавие. В противен случай по-добре стойте настрана от него.

Автор: Владимир Тодоров