Човек би си помислил, че девет години след премиерата на първия филм по „Властелинът на пръстените” темата е изчерпана и до последния пръстен. Появиха се какви ли не игри – екшъни, едно MMORPG, няколко стратегии… А сега настана времето и за последната капка във фентъзи гьола – мултиплейър клане с орки, хобити, джуджета, хора и елфи. Този път обаче водата наистина ще прелее.
Не съм особено претенциозен – всичко, свързано с „Властелинът на пръстените”, ме кефи. Но тази игра… Не си спомням кога за последно съм се нервирал толкова много. Хаотични сражения, мегатъп изкуствен интелект, скучен мултиплейър, посредствена графика и еднообразни битки, сведени до помпане на левия, десния или средния бутон на мишката. По-зле може ли да бъде?
Макар и акцентът да пада върху онлайн играта, в The Lord of the Rings: Conquest ще откриете и две сингълплейър кампании Започвате
на страната на добрите
Ще преминете през всички ключови сражения от филмовата трилогия. Пресъздадена е дори и битката със Саурон през Втората епоха – тази, с която филмът „Задругата на пръстена” започва. Ще защитавате Шлемово усое, ще покорите Исенгард, ще възвърнете мините на Мория за джуджетата, ще се биете в сърцето на самия Минас Тирит и ще направите последен отчаян опит да спрете силите на Саурон пред Черната порта. Всичко звучи добре. Поне на теория. Но нещата изглеждат по коренно различен начин.
На първо място – изкуственият интелект е под всякаква критика. Ако застанете отстрани и се загледате, ще станете свидетели на какви ли не глупости. От сърце съм се смял на някои неща. Например орк стрелец излиза от редиците на своята армия, идва към мен и застава с гръб в очакване да му забия една стрела в главата. Вашите собствени тиквеници пък нямат и понятие що е то защита на ключова позиция – често ще бъдете стъпкани от постоянно прииждащите сили на злото, просто защото няма как сам-самички да се отбранявате няколко минути. Tова е може би най-дразнещият елемент от соловата кампания, тъй като след като се провалите на дадена задача, започвате отначало. Точно така – няма сейвове. Играта нито ви позволява да се запишете сами, нито тя запазва прогреса ви на определени чекпойнтове. А след петото умиране на едно и също място може направо да ви се прииска да счупите я клавиатурата, я мишката си.
Иначе
класовете
са замислени добре. Воинът може да се вреже в тълпата от орки и да развърти меча си като торнадо, посичайки всичко наоколо. Стрелците обсипват противниците си с няколко вида стрели, включително огнени и отровни, а когато се наложи, могат да пронижат и няколко души наведнъж. Магьосниците лекуват, хвърлят светкавици и огнени топки и могат образуват огромен щит, който да предпазва съюзниците им. А скаутите притежават умението да изчезват в сенките и да се промъкват зад гърба на врага, елиминирайки коварно и най-силните бойци в редиците му. Уви – каквото ще откриете на страната на доброто, такова ви очаква и в лагера на злото. Явно Pandemic не са имали кой знае колко голямо въображение. Същото важи и за комботата, които се броят на пръсти и обричат играта в безмозъчен хек-енд-слеш екшън.
Опити за разнообразие обаче прозират тук-таме. На определени карти ще може да използвате балисти, за да обстрелвате врага, или пък да се качвате на коне, за да потъпчете противниковата армия. В една мисия ще поемете управлението на енти и ще газите наред, в други ще трябва да се пазите от летящите назгули или орли, защото ако ви хванат, ще ви пуснат отвисоко, а пътят до земята е дълъг… Но на фона на всички проблеми обаче това може и да не ви направи кой знае какво впечатление. Може би най-интересният момент от играта е, когато отключите един от
героите на Средната земя
Бил той Гандалф, Фарамир, Гимли, Теоден и т.н. Всеки един от тях има набор от специални умения, до голяма степен различни от тези на обикновените класове и ако попаднат в правилните ръце, наистина могат да обърнат хода на сражението. Съществува обаче един проблем. Поради незнаен бъг ще ви бъде малко трудно, когато играта ви попита дали искате да играете като „герой”, да кажете „да”, просто защото тогава не може да местите курсора на мишката. За да се съгласите, ще трябва да си проправите път до най-близкия паметник, позволяващ ви да смените класа си и оттам да изберете „да”. Наистина много, ама много досаден бъг.
След като криво-ляво се добутате до края на кампанията с добрите, ще може да отключите и една с лошковците. Тогава нещата стават с една идея по-яки, тъй като Pandemic са решили да ни покажат
какво би се случило, ако Фродо бе загинал
и пръстенът бе попаднал отново в ръцете на Саурон. Още в първата мисия ще поемете управлението на назгул, за да убиете досадните хобити, опитващи се да унищожат пръстена. След това ще сринете със земята самия Минас Тирит, ще призовете Балрога и ще потопите мините на Мория отново в мрак. Ще се превъплътите в Саруман, за да убиете Арагорн и дори ще поемете на поход срещу Ломидол със самия Саурон, за да изтребите всички елфи. Накрая пък ще отскочите до Графството за едно приятно клане на десетките хобити и дори ще се постараете да сложите край и на живота на самия Митрандир, известен вече като Гандалф Белия. Сърцето на The Lord of The Rings: Conquest обаче е нейният
мултиплейър режим
До шестнадесет души могат да вземат участие в три режима – Team или Hero Deathmatch, Capture the One Ring и Conquest. За съжаление липсата на разнообразие скоро ще ви погълне и тук, тъй като героят ви нито качва някакви нива или рангове, подобно на Call of Duty: Modern Warfare, нито ще получавате нови брони, умения или оръжия. Нищичко. Всичко рано или късно ще се сведе до трескаво натискане на трите бутона на мишката – точно както в соловата кампания. Само че този път изкуственият интелект няма да ви бърка толкова надълбоко в здравето.
На графичния фронт ситуацията също не е много цветуща. Визията е по-скоро посредствена и дори забележителни места от филмовата трилогия, като Минаст Тирит, изглеждат сиви и тъпи. Озвучените реплики пък са под всякаква критика и наподобяват отегчен футболен коментатор – “Саурон е на полето… Саурон напредва към позицията… Саурон е победен…”. Заключението е трагично и по-ясно от всякога. Ако искате качествен екшън по „Властелинът на пръстените” – играйте на Return of the King, който си има и нелош кооперативен режим. Ако търсите едно по-правдиво пресъздаване на света на Средната земя, пренасочете се към The Lord of the Rings Online. Но за Бога – стойте далече от тази игра.
Автор: Владимир Тодоров