by PC ManiaОфициално The Legend Part 2: Secrets of Alamut не се води за трета част на куеста Pilgrim, но се явява точно това. Той е втора част на втората част на Pilgrim – The Legend of the Prophet and the Assassin, която пък е втора част на… Не, това последното не е вярно, но просто не се сдържах да не го напиша :-). Всъщност игрите са само три.
Главната връзка между заглавията е историята им. В търсене на лъжливия пророк Simon de Lancrois главният герой As-Sayf устремено продължава напред. В тази част на сагата той преминава през Fortress of the Assassins, Temple Ruins, The Monastery, The Mines, Town of Hama. Можете да цъкате играта без проблем независимо дали сте добре запознати с предшестващите я заглавия или никога не сте ги чували…
Нещото, което харесах безмерно много, са пъзелите. Те са със средно ниво на трудност. За да ги минете успешно, просто трябва малко да си почешете гънките на мозъка. Прецакаващото нещо е, че ако сте пропуснали някой ключов предмет (което тук е възможно, колкото и гадно да е това), едва ли ще видите някога финалните надписи.
Друго лошо нещо в играта е нейната
убийствена линейност
Вари го, печи го – няма как да промените нещо, дори то да е адски незначително. Просто се примирете, че това е положението. Авторите да са се опитали да скрият този факт, но не особено успешно. На места имате право на избор, който обаче не влияе на развитието на играта. Винаги следва едно и също. Ако пък влияят, то или умирате или следвате начертания си път. Това би могло да се приеме и като плюс, защото много улеснява, но повечето геймъри, едва ли ще го посрещнат радушно.
Истината е, че ако сте много упорити, можете да се справите с играта и за един ден – цял, разбира се. После обаче вероятно и вие ще сте толкова сънени, колкото аз сега съм в момента.
Така и така съм започнала с хапливите коментари, затова няма да ви спестя и своето впечатление от леко парализираната графика. Не че движението е напълно пренебрегнато, но е в доста умерени количества. На места статиката е просто нервопогубваща. Друго нещо, което малко ме подразни са женските образи. Както не един чуждестранен гейм критик е отбелязал,
жените са наистина грозноватички
– дори и съблазнителките от долината на удоволствията. Освен това почти всички създания от женски пол са като разгонени и веднага налитат на главния герой, след което се оказва, че не му мислят доброто. Не ми се иска да феминизирам ситуацията, но просто авторите биха могли да сложат повече от един враг от мъжки род. Въпреки всичко героите са оригинални и детайлно пресъздадени. Говорейки за визията трябва да уточня, че отново имате 360 градусова панорамна гледна точка, въпреки че играта е повече бие на стандартен ретро- куест от типа на Quest For Glory 5.
Смятам, че дойде време и за доза хвалебствия, тъй като не искам да се отвратите от играта в аванс. След като изкарах на бял свят всичко, което може да почерни това заглавие, с облекчение мога да заявя, че на мен то ми допадна. Това може да ви се стори странно, но ако пренебрегнем дреболиите, играта е наистина омайваща. Оставете се в ръцете на древния разказвач и се потопете в тази красива история за смелост, твърдост, отговорност и чест…
Автор: Лили Стоилова