The Eternal Cylinder – Ревю за PS5

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

На 13.10.2022г. на терена на PlayStation се появява заглавието “The Eternal Cylinder”, разработено от ACE TEAM и ACE TEAM SOFTWARE. Играта е публикувана от Good Shepherd Entertainment и е интересно предложение на пазара, открояващо се с една доста нестандартна концепция.

Издателството се стреми да предложи на потребителите си едно уникално преживяване в сферата на Indie Game света и през заглавията си се доказва като успешно име в средите на гейминга, а тази игра го доказва.

Геймплей:

Историята ни впуска в един свят, в една среда различна от тази която някога е била, през очите на един Требъм– създание което е нито много физически открояващо се, нито само по себе си е някакъв доминантен вид. Най-силното му оръжие е способността му да се адаптира към заобикалящата го обстановка. Препускаме през родната планета на това същество, като за попътен вятър ни служи “Вечният Цилиндър”- структура с митичен произход която е точно онова което се нарича.. цилиндър. Различни пъзели, мутации и срещи със себеподобни е онова, което ни тласка напред през този интересен свят. По пътя ни срещаме и различни хищници от които следва да се пазим, защото една “целувка” от тях и някак сме в “Dark Souls”..!! Приятна насока е гласа на разказвача, който много удобно поставен в конкретни моменти ни помага да разберем какво трябва и защо трябва да направим, а в тези моменти без него наистина е много трудно да продължим напред.

Увеличавайки бройката на стадото ни, мутирайки в различни нови форми и следвайки напътствието на гласа, който топло ни бута напред, прогресираме и разнищваме историята довела ни до този момент, в който ставаме част от приключението “The Eternal Cylinder”.

Впечатления:

Започнах тази игра и честно казано в началото изобщо не следвах никакви напътствия, а просто бях.. “ к’ъв е тоя цилиндър дето мачка всичко зад мен периодично”. После малкото двукрако нещо изяде някаква маса, която абсорбира от едно от многото създания и преди да се усетя краката на малкото нещо станаха два пъти по-дълги и съответно то започна да скача два пъти по-високо. Малко след това се изгубих и се наложи да започна отново.. този път седнах по-изправен на стола, по-съсредоточен в това което ми се говори от гласа, коментиран в горните редове и разбрах, че  май е добре да го слушам.

Тогава започна да става интерсно- вече имаше логика в тая огромна “точилка” която правеше всичко по пътя си на баница и ми имаше зъб от време на време.

Решавах пъзели, пренасях яйца (така като текст не звучи като приключение на Индиана Джоунс ама малкия Требън си е същинско олицетворение), въртях се като гюле през хълмове и дефилета, а светещата огромна точилка се търкаляше заплашително след мен. На няколко пъти стисках джойстика повече от необходимото, за което засвидетелстваха редица подозрителни извънгаранционни припуквания, но това е в реда на нормалното.

Като цяло играта е доста интересна и ако наистина не очаквате следващата Lara Croft ама с хобот (лелее днешно време нищо не звучи правилно), можете доста да се забавлявате и може би до някаква степен да разберете какво му е на тестото, което разстиламе по празници, а понякога и делници. Просто очаквайте следващата намеса на разказвача, защото без него това може да ви се стори като демо на нещо, което тепърва предстои.