The Arrangement

За да не се повтарям, предлагам ви да разгърнете списанието на статията за Alida, в която съм отделила достатъчно място на факта, че наистина е впечатляващо по една игра да работи един-единствен човек (или в случая на The Arrangement – и малка група хора, които да му помагат). Това, разбира се, е похвално и заради целия труд, вложен в играта, и заради факта, че тя се изправя срещу толкова силна конкуренция, каквато са мегахитовете, създадени от големите компании.

В случая с The Arrangement обаче е очевидно, че целта не е била да се конкурира с големите заглавия в жанра. Това се разбира още със стартирането на играта, където виждаме, че графиката е на доста ниско ниво. Играта стартира на разделителна способност 640×480… На толкова си продължава и до края. Визията като цяло не е детайлна и е доста схематично нахвърляна. Изключително нереално изглеждат хората, особено Ани – съпругата на главния герой, която всъщност доста прилича на травестит.

Историята

Готиното в историята е идеята, че животът ви би могъл да е предначертан. Оттам идва и заглавието на играта (“Аранжировката”). Историята се върти около щастлива съпружеска двойка, която вече години наред чества годишнини от сватбата си. Още в интрото обаче забелязваме, че нещо понамирисва в идиличния живот на съпрузите. Ани разговаря с мистериозен мъж в деня на сватбата си, точно преди да се венчае за главния герой.

Няколко години по-късно жената изчезва. Вие (съпругът й) получавате обаждане от непознат, който постоянно се хили ехидно и самодоволно.
Гласът ви обяснява, че тя по свое желание ви е напуснала и е отишла при него. Той ви обяснява също така, че все още можете да се съберете да живеете с нея, ако докажете любовта си.

Оттук нататък, следвайки неговите указания, вие попадате в лабиринт, пълен със загадки. В даден момент започвате да се питате дали светът, в който се намирате, е реален или плод на въображението на обезумелия съпруг. Обстановката може да е истинска или измислена. Има намеци и за двете. Още по-интригуващ е въпросът защо играта се нарича “Аранжировката”. Може би всичко това е планувано от Ани?

Атмосферата на играта би трябвало да е страховита и мрачна, но недостатъчно качествената графика проваля ефекта и го превръща в дефект. Музиката обаче е добра и донякъде помага за изграждането на напрегнато усещане. Особено ми допадна фактът, че на моменти в музикалния фон са включени тихи почуквания на врата, които действително ви карат да се огледате откъде идват. Има и едно помещение, където ви пронизва неразбираем, каращ ви да настръхнете шепот.

Относно пъзелите има една грешка, която е много дразнеща. По време на играта има въпрос:

колко е 50 – 5×2?

Отговорът, посочен като верен в играта, е 90 (а реалният – 40). Ако обаче не издребняваме, пъзелите са приятни. Има дадена част, където трябва да отговаряте на редица въпроси, както и  да решите някои типични пъзела за жанра – да подредите съвпадащи фигури например. Кофти е, че трябва да търсите едва ли не точно избран от авторите пиксел, за да вземете някой предмет. Може би поради тази причина, за наше улеснение, пикселите са сведени до минимум…

Също така много хора са разочаровани от края на играта. Изиграйте я и си изградете свое мнение 😉

Автор: Лили Стоилова