Tellurian Defence

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 28 апр. 1999

Не ви ли се струва, че качествените симулатори на космически кораби започнаха да пооредяват напоследък? Поне аз не мога да се сетя за някаква значима игра от този тип от времето на последния Wing Commander. А той излезе преди повече от половин година. И докато чаках поне Lucas Arts да пуснат симулатор с космическия кораб на Хан Соло под името X-wing Alliance, бях принуден да троша джойстика си с всевъзможни самолетни игри. А те в един момент започват да писват, колкото и реалистично да са нарисувани. Затова бях истински въодушевен, когато ми попадна новият фантастичен симулатор Tellurian Defence на небезизвестната фирма Psygnosis. Любопитството ми нарасна още повече, когато разбрах, че сюжетът на мисиите е дело на Морган Джендел, известен повече като сценарист на „Star Trek: The Next Generation“ и „Deep Space Nine“.

Всъщност Tellurian Defence не е точно симулатор. Той е по-скоро екшън-игра, в която героят разполага с почти неограничено количество боеприпаси и трябва да разпердушинва цели противникови армади. Малкият космически кораб, който трябва да управлявате, носи трицифрен запас от ракети и четирицифрен боекомплект за своите лазери и картечници. За разлика от истинските симулатори, в Tellurian Defence законите на физиката просто не важат. Дори когато лети ниско над земята, фантастичното ви летателно средство като че ли няма никакво тегло и се подмята като перце и при най-лекото докосване на джойстика. На практика космическият ви кораб може да прави маневри, които не са възможни в реалния живот. Нека обаче не бъдем толкова взискателни, нали все пак играта е научнофантастична. Кой знае, в бъдещето могат да измислят и такива технологии;-)

Преди да се впусна в подробни обяснения за конкретните мисии в Tellurian Defence обаче трябва да ви разкажа и нещо за предисторията на играта. Действието се развива на Земята някъде в началото на 21-ви век и в общи линии разказва какво би могло да стане с човечеството, в случай че Брус Уилис беше оплел конците в „Армагедон“. В началото на играта земната цивилизация е почти пометена от астероиден поток. Цялата планета е в руини след космическата бомбардировка. Нивото на световния океан драстично се покачва. Внезапните приливни вълни помитат всички крайбрежни градове. Убийствените тайфуни и електрическите бури са ежедневие. Животът на хората става ад.

Човечеството обаче се оказва достатъчно жилаво, за да преживее катастрофата. От пепелищата на астероидния апокалипсис се възражда една нова Земя. Точно когато възстановяването на планетата почти е завършило, хората са изправени пред нова заплаха за съществуването си. Загадъчна извънземна раса ненадейно атакува оцелелите селища на земляните. Роякът космически нашественици се разполага в стратосферата, унищожава малкото оцелели комуникационни сателити и военни бази, след което започва да тероризира и цивилното население. Новосформираната Земна Отбранителна Организация е призвана да защити хората от извънземните нападатели. Главният герой Страйкър е пилот на изтребител. Той постъпва в редиците на специален авиоескадрон, който трябва да обърне хода на бойните действия в полза на земляните.

Космическият кораб, с който започвате кампанията срещу извънземните, се нарича Х-29. Въпреки че изглежда невзрачен, той носи на борда си тонове оръжие, което е достатъчно да превърне в пепел цяла вражеска армада. Корабът е надеждно защитен от енергийни щитове, които пазят корпуса му от гнева на пришълците. В общи линии шансовете на нападателите са горе долу-десет към едно във ваша полза. Когато се накичите с 40-50 самонасочващи се ракети, опонентите ви имат само една възможност – да загинат в пламъците на красива оранжево-червена експлозия.

Управлението на космическия кораб също е доста елементарно. Единственото, за което трябва да внимавате, е да не се блъснете в някой хълм или в сграда. Копчетата, които се използват, не са много, запомнят се лесно и в общи линии наподобяват клавишите на X-wing vs.Tie Fighter. Най-хубавото, което създателите на Tellurian Defence са заимствали от легендарният космически симулатор на Lucas Arts, е клавишът за автоматично изравняване на скоростта с противника. Винаги съм се чувствал адски гадно, когато врагът ненадейно намалява, принуждава ме да го задмина, след което прави на решето задната част на летателната ми машина.

Освен безспирна пукотевица, в Tellurian Defence има и някои незначителни зачатъци на икономическа стратегия. Играчът трябва да отдели малко внимание и за управлението на материалните и човешки ресурси. Той трябва да разработва и закупува по-съвършени оръжия, да подобрява техническите параметри на своя космически кораб и да развива способностите на останалите съюзнически пилоти чрез прилагането на генно инженерство.

В графично отношение Tellurian Defence е изключително добре изработена. Пресеченият релеф на пометената от метеоритен дъжд Земя е много впечатляващ и понякога напомня Големия каньон в Колорадо. Единственият проблем е, че ако се разсеете за момент, спокойно можете да се забиете в някоя стърчаща наоколо канара. Опасността нараства, тъй като обикновено вашият X-29 лети в мъгла и далечните обекти остават скрити от очите на пилота. Програмистите от Psygnosis са я въвели по подобие на Turok, защото на моменти триизмерната платформа на играта претоварва и по-мощните видеоускорители. Ако желаете, можете да изключите мъглата и да се насладите на графиката в цялата й прелест. Не ви препоръчвам обаче да правите това, освен ако притежавате Voodoo 2 или нещо по-добро.

Много красиво нарисувани са и селищата на земляните, които трябва да защитавате от чуждопланетни набези. Те се състоят предимно от небостъргачи, няколко пъти по-грамадни от вашето космическо корабче. Селищата на хората гъмжат от живот. Можете да се порадвате дори на уличното движение, което кипи по магистралите. Десетки автомобили, микробуси и камиони се щурат с шеметна скорост насам-натам и панически се опитват да избегнат огъня на иноземните стрелци. Единствената грешка, която забелязах от пръв поглед в графичната платформа, се вижда при взривяването на сградите. Когато изпратите една-две ракети по тях, те се разпердушинват на грозни, продълговати трески, които изобщо не приличат на отломките при истинска експлозия. Като изключим това обаче, графиката на Tellurian Defence е радост за окото.

Така че ако ви липсват нови игри от типа на Wing Commander, X-com Interceptor и X-wing vs. Tie Fighter, със сигурност ще се позабавлявате и с новия космически екшън-симулатор на Psygnosis. Очакват ви повече от 30 сблъсъка с летящата извънземна сган. Само трябва да се вкопчите в джойстика си и да се хвърлите в атака…

Автор: Морган Кроу