by Борислав Йорданов
Понякога поглеждаш трейлъра за дадена игра и си казваш „Да, това ще е като >нанеси име на играта тук<“ и решаваш да се метнеш на вагона точно поради тази причина. Моят случай със Synthesis of Corruption е абсолютно същият – погледнах трейлъра и си казах „Ха. Някой е преиздал Half Life!“ И ме плясна носталгията и ми се приигра Half Life.
Играх и изиграх, Synthesis of Corruption.
Та, ако ви се играе съкратена версия на Half Life – с почти дословно копирана история и визуални бийтове – това е играта за вас. Даже си има своего рода G-Man, всичко както си трябва:
Вие влизате в ролята на Ned Ace, който закъснява за работа, колегите му започват да барат къде не им е работа и от цялата работа навсякъде плъзват хед крабове, зомбита и пълзящи купчини слуз, и работата на Нед е да затвори отворените към другото измерение портали. Чиста работа.
С изброените по-горе изчадия, общо взето, се изчерпва и разнообразието от врази в играта (изключвайки финалния бос).
Също толкова кратък е и списъкът с оръжия: вместо козия крак от Half Life, тук за меле оръжие имате пожарникарска брадва, следват пистолет, помпа и (това трябваше да го погледна) SMG1, познат и като Heckler & Koch автоматче.
Туй то.
С което стигаме до една моя основна критика: не мога да си обясня, защо след толкова много изминали години, да млецнеш нещо между очите с брадва нанася по-малко или точно толкова щети, колкото един спънат автоматичен пистолет? Не че е трудно да маневрираш и бягаш от вразите, но просто е досадно, а и има лек проблем с прицелването и нанасянето на удар в точно определената зона в точката-мерник. Половин сантиметър настрани и просто гониш мухите.
И като казах за мухи, главното нещо, на което играта разчита като геймплей, е решаването на „пъзели“, от типа измъкване от един комплекс от стаи, за да запецнеш в следващия или ръчкане из компютри за да напаснете някакви вълни, следене на номера по стени и прочее бейзик нещица, поради което се подмотваш като муха без глава. Ще се намерите в ситуации да търсите дискети или карти (или глави на колеги), някои от които са забити в кошче за боклук, зад някой монитор или до труп на учен, и ако минавате оттам като през просото и под „грешния“ ъгъл, няма да ги видите и ще се въртите като пумпал (аз), докато, евентуално, не забележите нещо стърчащо от някъде и си ударите главата във ВАШИЯ монитор.
Музиката е… ами не е тази от Half Life. Не очаквайте някакви епики или някоя зарибяваща, паметна мелодийка като тези на Кели Бейли. Общо взето, всичко е монотонно и проточено. Като саундтраците за новия Дюн на Ханс Цимер, като основен пример.
Препоръчвам ли тази игра?
Ако сте фенове на Half Life и ви се играе нещо подобно, за да начешете набързо някаква носталгична краста – да, може да убиете около два часа със Synthesis of Corruption (горе-долу толкова време отнема да завършите цялата игра). Което намирам за положително – наистина нямах нужда от повече циклене в тази обстановка.
… затова ще променим обстановката В СЛЕДВАЩАТА ИГРА ОТ ПОРЕДИЦАТА, хахаа!
Да – точно както в Half Life, Synthesis of Corruption оставя финала си широко отворен за продължение. Един вид, все едно сте изгледали първи сезон на даден сериал, в края му ви се е разкрил главния злодей и схемата му, и сега трябва да почакате две-три години за втория сезон, в който да видите прякото съприкосновение с този враг. Оставам с впечатлението, че създателите от VidyGames просто са искали да „завършат“ историята на Half Life, и това е техен своеобразен фен-фиц по темата (и в случая не споменавам това като нещо лошо).
Мисля, че 2.5/6 е честна оценка за тази игра. Единственият и по-сериозен грях е, че не експандва на някои механики от едно време, което на някои може да се хареса, но за мен лично бе досадно, тъй като въпросните механики ме човъркат като недоразвит потенциал до ден днешен. Злопаметен съм си, какво да кажа…
