Швейцарският квартет Monkey3 отвяха при хедлайнерския си дебют в София

От някакви години изказвам мнението (така де, оплаквам се), че сред модерната музика и младите банди е изключително трудно да се открие нещо стойностно. Заляти сме с всякакви банди, достъпът до музика никога не е бил толкова бърз и лесен, и все пак, да намериш нещо стойностно сред плявата и необятното поле от посредственост, считам за изключително постижение, за което разчитам на дума на познат, да си харесам нещо тематично докато скролвам из сайтове или (по-често) да попадна на подгряваща банда наживо, която да ме грабне. Просто нямам силите да сядам и да преслушвам всичко ново, за да може евентуално да попадна на някое добре очукано и приятно оформено парче тежък метал. Има предостатъчно прекрасна „стара“ музика, която обичам да слушам, а често ветераните издават и нови, изключително добри албуми, за да подхранват глада ми към нови неща.

Миналата седмица един приятел ме офертира за концерт на „някаква стоунър банда“, която не бях чувал, и бидейки не най-големия фен на стоунъра, му казах, че ще проуча малко и ще му дам отговор впоследствие. Чух два албума и реших, че съм в настроение за подобно събитие, пък и това, което чух, си звучеше доста добре и най-важното в случая към момента – бандата беше само инструментал. Може би ако бях обърнал внимание на факта, че са швейцарци, щях да подходя с доста по-голям ентусиазъм и внимание, но пък така щях да си спестя изненадата в клуба, когато заявих „Тука чувам много от швейцарската школа!?“ и ми бе казано „Ами все пак са швейцарци!“

Както и да е, след тази полусрамна-полупрофесионална бележка, нещата в залата започнаха да придобиват все по цветни, блестящи и блещукащи краски, спомогнати от прекрасните визуализации и отдаденото като по швейцарски часовник свирене: Pink Floyd, Deep Purple, Rush – това са само няколко от влиянията, които мога да спомена като референции в музиката на Monkey3. Дори „хванах“ поне две дълги сола, които следваха патентованото „къдрене“ на Tommy Vetterli от швейцарските траш титани Coroner, танцуващи през няколко смени на ритъма и рисуващи картини само със звук.

Изключително приятна изненада, нова банда, която да се застои в плейлиста ми и нова швейцарска банда, която да вкарам в списъка ми с любими швейцарски банди.

Какво повече?

ПП Искам да се извиня за качеството на снимките, но реално съм ги свлял от заснети от мен видео клипове.