Supreme Commander: Forged Alliance

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2007

Supreme Commander е една много добра стратегия, но, уви, някакси бе сполетяна от проклятието на идейния си предшественик – “Тоталното Анихилиране”. Тоест: амбициозно изпълнена, с желанието за много иновации и революции, и в крайна сметка засечена от титаните в жанра. И двете игри на Крис Тейлър трябваше да се превърнат в еволюционен мост в развитието на стратегиите. Първата – да ги изведе в необятните за времето си триизмерни полета (R.I.P. Voodoo), a втората да направи прехода към това, което сега приемаме за Next Gen. И двете заглавия обаче не успяха. В същото време прекалената амбиция им попречи да се реализират успешно и в сферата на стандартните стратегии. Дали пък третия път, когато Крис е отивал към кладенчето, стомната е останала здрава?

Ревизия

Тъй като Supreme Commander: Forged Alliance е самостоятелен експанжън, можете да го играете, без да имате оригиналната игра (пропуск, най-малкото от обща геймърска култура). За тези от вас, които смятат да направят точно това или все още не са обръщали внимание на поредицата, са следващите редове…

Действието в Supreme Commander използва за сетинг далечното бъдеще, в което човечеството може да пътува през галактиките бързо, използвайки квантови тунели. Нагъвайки времево-пространственият континуум, хората създават серия от колонии, подопечни на централизираната Земна Империя.

Но всички империи рано или късно са обречени на срив и тази не прави изключение. От останките й се раждат три нови фракции – преките наследници на управляващите в империята – United Earth Federation UEF; опозицията, представяща се като Cybran Nation и групата на религиозните фанатици Aeon Illuminate. Започва война, траеща хилядолетие, докато не се появявате вие, заедно с гигантския си робот, за да я спрете.

Заради момента, в който се появи на Supreme Commander му се падна да се състезава за титлата „Най-добра sci-fi стратегия“ с поредния Command&Conquer. И докато първата залагаше на наистина иновативната идея за феноменален Zoom Out на бойното поле, хилядите единици и тоталното мазало на екрана, втората заложи на дълбока история, по-малко, но по-хитро направени единици и пристрастяващ геймплей. И познайте кой победи…

Инвазията

Forged Alliance започва там, където свършва Supreme Commander. Земята е атакувана от Серафимите – свирепа извънземна раса (не, не са Scrin, въпреки че приличат). Как и защо намират пътя към люлката на човешката цивилизация, не става ясно, въпреки че във финалните филмчета на Supreme Commander се намеква за отварянето на портал след използването на супер оръжието Black Sun.

Инвазията е бърза и безмилостна. Президент Райли е убит, а серафимите бързо атакуват повечето колонии на UEF. И за да е чудото пълно, секта в редиците на Илюминатите се съюзява с тях, мислейки ги за ангели-господни и изхвърля като мръсно коте принцесата си.

Три месеца след старта на инвазията бившите врагове нямат друг избор, освен да се съюзят, за да оцелеят. Кибернизираните хора на Cybran и оцелелите членове на UEF се обединяват в Колониалната защитна коалиция (CDC). Лоялни на Rhiza и Aeon войски скоро се присъединяват към коалицията и една година по-късно, току-що “форджнатия алаянс” успява да спечели първата си победа срещу серафимите, а хилядолетни врагове се бият рамо до рамо. На планетата Грифон 4 UEF започват да строят нова база за операции на коалицията – Форт Кларк. Ще го видиш още в първата мисия, защото Forged Alliance те изстрелва право в дълбокото, без да те пита имаш ли шнорхел и плавници. Фортът е под тежка обсада, а ти ще трябва да спасиш последната останала крепост на расата си.

Съюз

Новото във Forged Alliance, освен пипнатите графика и интерфейс, е опцията в началото на всяка една мисия, благодарение на която имате възможност да изберете с коя от трите оригинални фракции да играете. Няма да можете да изпробвате Серафимите в кампанията, но ако ви кефят, те са на ваше разположение в скирмиш и мултиплейър режимите на игра.

Така, ако имате любима “нация”, дизайнерите не ви ограничават и ви позволяват да се развихрите – палецът е одобрително вдигнат в посока нагоре. Разликите в зависимост от избора ви се свеждат до различните странични задачи, които трябва да изпълните в хода на всяка мисия, както и “героя” ви – Armoured Command Unit робот. Иначе механиката на играта остава непроменена. ACU е изключително силен сам по себе си и може да строи и поправя сгради, но малко след началото на играта по-добре да не излиза извън защитния периметър на базата ви. Отново ще събирате енергия и ще използвате mass депота като основен ресурс. И пак ще строите десетки единици за перманентен сблъсък по земя, въздух, вода и … космос. Да, бойното поле в Forged Alliance придобива още едно измерение.

Над стоте нови обещани единици наистина присъстват и някои от тях са доста функционални, но останалите са си чист пълнеж. Основното качество на Supremme Commander се превръща и в негов основен недостатък. В тази игра всичко е мащабно, не, всъщност огромно – от бойното поле до самите армии, които се борят за контрол над него. От даден момент нататък всичко се превръща в постоянен и динамичен сблъсък на сили, така че който избълва повече единици – той печели.

Залегналата още в Total Annihilation концепция води до две неща: самите единици губят идентичност – няма емблематични или прекалено запомнящи се войски (освен експерименталните), всичко е просто по-могъща версия на поредния ръбат танк, кораб, робот или хеликоптер.

На второ място са картите – те са гигантски, и от даден момент нататък 80% от геймплея ще го водите на пълен Zoom, за да можете да сте адекватен към всяко от десетте бойни полета, и само когато сте напълно сигурни в победата си, ще спускате камерата, за да се насладите на взривовете.

Shut Down

Графиката е красива – без грам стил, но красива – особено на ниво експлозии и светлинни ефекти. Само ми се искаше Крис Тейлър вместо да се напушва и да се снима в DevLog-ове, да беше седнал на ушите на програмистите, за да се стегнат и да оптимизират гадината. В момента кадрите са с около 15 по-малко на същата машина, на която Supreme Commander върви нормално. Затова и оценката за графиката не е 6. Новите мисии са готино предизвикателство и ако ви е харесал геймплеят на първата част, няма да се разочаровате от експанжъна. Но в крайна цялата мащабност започва да изморява и да става монотонна, а zoom-ът се превръща в нещо, което или залюбвате и не спирате да го използвате, или намразвате тотално.

Или казано накратко: Forged Alliance и създателят му се опитват да надскочат възможностите си, предлагайки стара геймплей концепция в нова среда – резултатът е добър, но далеч от съвършен.

P.S. – Не знам с какво се друса Крис Трейлър, преди да застане пред камерите за поредния си видеоматериал, но ми се ще някой път да пробвам неговите “неща” – изглежда свежарка.

Автор: Георги Панайотов