Super Woden GP – Ревю за PlayStation 5

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

С премиера на платформата, ,Super Woden GP “отваря очи” за първи път на 11.09.2022г. Издадена от наш стар познайник- “EastAsiaSoft”, тази играчка-закачка, умело и без да пусне капка пот, успява да създаде в нас един фин когнитивен дисонанс. Играча наблюдава високо над ретро писти, управлявайки количка (не толкова ретро по отношение графика), която не признава законите на физиката и за която свойства като “сцепление” и “инертност” са нещо аматьорско или както му викаме “баба ти щото цял живот..”. Останалите състезатели на тия писти обаче явно имат доста всестранно развити баби, защото проблемите, които аз и вие бихме срещнали,
някак не важат за тях и за да добавим болка към унижението, на тия типове не им пречи да ни затворят с обиколка. Да.. това е състезателна игра, в която сме натикани в този алтернативен свят, в
който доказваме (поне аз) пред себе си, че даскалицата по Физика все пак ни е пълнила главата с “относителна” информация през всичките тези години и нищо не е такова каквото изглежда.. кой е конспиратор сега, а..?

Геймплей
Не бих казал, че контролите са нещо кой знае какво като ниво на трудност.. напротив. Много бързо разбираме какво трябва да натиснем и какво да наклоним, за да станем част от това.. нещо. Проблема е при реакцията на играта- Ооо, искаш да завиеш леко на тази полегата чупка.. защо не целунем рязко дървото в средата на завоя!!- и така изведнъж се оказваме аварирали без да сме имали време дори да помислим триъгълника в багажника ли е.. има ли
в тоя свят триъгълник изобщо и както е тръгнало, дали няма да е квадратен..?
Не бях особено очарован от времето прекарано по пистите на този шампионат.

Впечатления
В момента в който зареди първото състезание ми стана ясно, че това няма да е новото нещо на пазара, но не очаквах и онова през което минах. Никога не съм бил почитател на състезателни игри, игри с коли и шофирането като цяло-просто не е моето нещо. За пример все пак “NFS Underground 2” има специално място в сърцето ми и колкото и да съм резервиран към този тип игри, винаги
съм склонен да им дам шанс. Тук обаче шанса, който дадох е по-скоро на контролера ми.. дадох му шанс да не стане на парчета, заради това което към въпросния момент определях като частен случай на лоша пространствена ориентация- проблема 100% е в мен.

Поради чувствителния текст оформен в следващите редове, държа да отбележа в своя защита, че няколко пъти опитах да счупя предразсъдъка на собствената си нескопосаност и да “вляза в пътя” (ама к’ви кавички бе, то си беше буквално), преди да поздравя цветущо най-близките от фамилията за моя
късмет.
Най-голямото ми постижение беше да завърша писта, докато тия малки колички с дистанционно управление минаваха покрай мен. В процес на поредният ми опит да играя това нещо и с ясната представа, че съм на последно място, бях много учуден като започнаха да ме подминават още коли.. не съм бил последен..? ..не.. просто хората са си обиколка пред мен.
Ъгъла под който се налагаше да играя беше меко казано некомфортен, колата се държеше така, сякаш бях забравил за годишнината ни- върви, завива, бръмчи и като цяло работи.. ама няма да е както ми се иска и в момента в който реша, че се справям, гадината ми напомняше, че не аз се справям, а тя ми позволява. Какъв по-добър пример за това от рязкото изпускане на контрол над колата, водещо до PinBall изпълнения по дървета около пистата достатъчно агресивни, за да накарат асоциации и организации да намятат
хаштагове по количката в защита на природата.
Със сигурност има хора които ще намерят заглавието за интересно, поради което ви съветвам- след като прочетете това, опитайте и други източници.
Лично аз останах малко разочарован от преживяването си и може би ако камерата беше трето лице (зад играча) щеше да е една идея по-добре и не е като EastAsiaSoft да не са показали, че това също го владеят в други техни заглавия.