by PC Mania
Страхът е породен от неизвестното. Според една теория всеки страх се свежда до страха от смъртта, а тя Е неизвестното. Т.е. всеки страх е страх от неизвестното.
Дали?
Когато някой болен мозък хване поредната си жертва като муха в паяжина, той не иска тя да умре внезапно и неочаквано. Не. Сладостта е в това тя предварително да знае в детайли какво й е замислил той, за да може извергът да вкуси нейния неподправен страх от известното. Той няма просто да я убие. Първо ще я направи актриса в своя спектакъл на ужасите и ще я измъчва, заснемайки всичко. После ще подхвърли записите на полицията, за да се посмее и на тяхната неспособност да го заловят.
Убиецът от източното крайбрежие е темата, поверена на топ-журналистката Палома Хернандез. И тя е намерила свидетел, който знае всичко.
Свободно. И още веднъж телефонът пронизва мозъка – „BEEP!”. Агент McPherson не приема обаждането. Почукване. Палома пристъпва към вратата. Открехва я небрежно със слушалка в ръка. Сякаш въздухът става тежък, гъст, непоносим. Животът започва да тече бавно. С един удар огромната ръка на посетителя избива телефона. Палома се обръща. Чува тежкото дишане на убиеца под противогаза. Знае, че е дошъл при нея и няма да се измъкне.
Still Life – началото…
Още с първата игра поредицата ми стана любима. За тези от вас, които не са я играли – не я пропускайте, ако харесвате жанра. За тези, които са, знаете какъв беше нейният финал… Във втората част играта предлага продължение на нишката. Но разгръща и нов случай – на гореспоменатия изрод. Играта отново е уникална. И тук, както в първата част, играете като двама герои. И докато преди разследвахте убийствата по две различни времеви линии, сега виждате едни и същи събития от две гледни точки. Играете редуващи се фрагменти, в които поемате управлението над Палома и Виктория. Палома трябва да се измъкне от клопките на убиеца, който заснема всичко и й е приготвил специален лабиринт, където я е пуснал като малко лабораторно мишле. Лабиринтът е специално сътворен. Стаите имат подредба по логиката на един луд психопат. Следвате пътя на осъдения на смърт. От затворническата килия отивате на електрическия стол, а следващата стая е моргата… И след това убиецът ви обещава свобода. Ако успеете да се измъкнете… В този момент малко се разочаровах от себе си. Не знам дали аз съм станала много наивна или просто цялостно уникалната атмосфера ме е накарала наистина дотолкова да се вживея, че да искам да се измъкна и да повярвам. И за какво ли освобождаване говори той всъщност…
Пъзелите
както всичко в тази игра, са перфектни. Трудността е добра – не са нито елементарни, нито ви карат да побеснеете. В тон с попиващата в мозъка атмосфера, просто са велики. Изнервящи моменти има, само когато се стартира някой пъзел, за който имате ограничено време и започнете да умирате. Има save по всяко време, което е утеха, но в някакъв момент може да бъде дразнещо, защото може да се заблудите и да тръгнете в грешна посока. Аз например направих глупостта, когато бях упоена, да започна да щъкам напред из играта и да си мисля, че противоотровата е в някоя от другите стаи и така в даден момент само умирах с почти изцеден живот и далеч от антидота. Иначе създателите са добри хора и да знаете противоотровата е наблизо. 🙂
Малко внезапно ми се стори и връчването на новия комплект инструменти за разследване в играта с Виктория, защото получавате цяло куфарче с много джаджи, три вида анализ и какво ли не, но като прочетете кое какво е, всичко си идва на мястото. И пъзелите наистина са логични. Важно е да не се откажете в началото, когато още нямате достатъчно информация, играта става все по-интересна нататък.
Дори ако първо си кажете „WTF?!?!?” , решението на всяка задача само ви навестява по-късно. Всичко е много добре замислено, дори и това, че когато някъде запъвах, имах чувството, че това се дължи по-скоро на добрата атмосфера и факта, че наистина искам да се измъкна и се вживявам, а не на самия пъзел. Просто обстановката е жестока. От много време не бях се накефвала така на някое заглавие. В процеса на игра всичко става и все по-интересно. Не искам да прекалявам с информацията, защото специфичното за този жанр е, че историята е водеща. Не искам да убивам тръпката. Искам да ви накарам да я изживеете сами. Играта се играе задължително на загасено, сам в стая с нахлупени слушалки, на тъмно и по малките часове. Не ме питайте после как съм ходила на работа, но си е струвало всяка секунда безсъние!
Звук и картина
Единствената ми малка забележчица може би е за визията. Приятна е, но можеше да е зашеметяваща и тогава играта щеше да е дори по-убедителен фаворит на пазара. Въпреки че тя и сега е уникално добра. Окраските са, разбира се, мрачни. Преобладават ръждиви тонове, кървави, както и болничните бледи синкаво-зеленикави стени. Главните ни героини, естествено, са красиви и въздействащи. Музиката е невероятна и много добавя към цялостното изживяване. Тя е нещо, което с удоволствие бих слушала и извън рамките на играта.
Мисля, че нямате извинение да пропуснете това заглавие, ако сте фен на жанра. Човек трябва да стига до дъното на всяка история.
Автор: Лили Стоилова