by PC Mania
Имам удоволствието да ви представя едно от най-кухите и невдъхновяващи приключения, които са попадали в ръцете ми през последните години. И този път лъскавата визия и шеметните визуални ефекти със сигурност няма да помогне на неговите създатели…
Ако имаше нещо, с което първия The Force Unleashed успяваше да блесне и да заличи горчивия вкус в устата от плоския и еднообразен геймплей, то това несъмнено бе майсторски разказаната история. Нейният край – жертването ни в името на бунтовниците – не предполагаше наличието на продължение, но явно от LucasArts са на друго мнение.
Старкилър се завръща – наред с дразнещата си бебешка мутра и гневно-пискливия си глас
Ако първата част бе наистина епична и успяваше да се вмести почти идеално между събитията в „Отмъщението на ситите” и „Нова надежда”, то втората част представлява чисто и просто една дебилна любовна история, която завършва неусетно и без какъвто и да било отговор на основния въпрос – „Наистина ли Старкилър е клониран?” На нормална трудност ще пребягате през него за не повече от 4-5 часа, в които, гарантирам ви, няма да се случи почти нищо интересно.
Единственият елемент в играта, който евентуално би успял да задържи вниманието ви, е атрактивната визия. Без съмнение The Force Unleashed II е зрелищен екшън – в много отношения повече дори и от първата част. За съжаление обаче
бойната система, която би трябвало да бъде в неговата основа, не е претърпяла почти никакво развитие
Ако изключим Mind Trick, с помощта на който ще може да карате противниците ви да се бият на ваша страна за кратък период от време или да се замерят с главата напред от някой мост, всичко останало са познатите ни до болка Grip, Lightning, Repulse, Saber Throw и Push. Всяко едно от тях може да бъде ъпгрейдвано до три степени на мощ – нито повече, нито по-малко.
Същевременно откриваме и още едно умение, наречено Saber. Тук са почти всички комбинации от удари, които може да нанасяте по време на игра с двата си светлинни меча. Не очаквайте обаче нещо кой знае колко впечатляващо – достатъчно е да се помпате на левия бутон на мишката и от време на време да вкарвате E (Push) или Q (Lightning).
Това, че Старкилър е въоръжен с два светлинни меча, си има и своите плюсове – всяко едно от „остриетата” ще може да бъде екипирано със специфичен кристал. В едното например имате възможност да сложите такъв, който ще подпалва враговете ви, докато в другото – камък, регенериращ здравето ви. Но оказват ли някакво чувствително влияние върху геймплея? Определено не.
Ако в първата част имахте чувството, че уменията на Старкилър са леко изопачени, почакайте да видите какво може във втората част на междузвездната сага…
Представете си Нео от „Матрицата”, но умножете уменията му по 10
Старкилър може да хваща TIE Fighter-и, да ги смачква на кълбо, все едно са най-обикновени листчета хартия, и да ги замеря по други звездни кораби. А когато активира и Force Fury, настава истинско мазало, а вие въобще забравяте, че всъщност сте джедай. В този момент Силата в него се увеличава многократно – всяко едно умение става на практика опустошително и никой не може да застане на пътя му, без да бъде напълно заличен от лицето на земята. За щастие обаче Force Fury може да се активира веднъж, най-много два пъти по време на ниво.
В определени моменти от играта Старкилър ще може да се хвърля и напред с главата в някоя пропаст и да изпълнява изключително шеметни въздушни пируети, докато се опита да спаси някого. Да, джедаите са наистина необикновени и мощни и от геймплей гледна точка е интересно, но чак пък толкова…
Когато гледаме изпълненията на главния герой, няма как да не се замислим защо стои със скръстени ръце, а не погълне цялата Империя за закуска. Унищожава звездни кораби, оцелява при невероятни и смъртоносни падания и прави Дарт Вейдър буквално на пихтия. На пръв поглед няма нещо, което да му се противопостави… С други думи място за герой като този във вселената на “Междузвездни войни”, особено преди събитията от “Нова надежда”, няма. Първият The Force Unleashed успя криво-ляво да оправдае присъствието му, но с втория LucasArts просто става за смях.
Същевременно, на фона на маниакалната мощ на главния герой,
обещанията за по-комплексни врагове са на практика неизпълнени
Да, едни от тях блокират меча ви, други са устойчиви на вашата Сила, а трети носят щит. Това обаче няма да ви попречи да използвате една и съща система, за да ги убиете. Дори и босовете няма да ви окажат кой знае каква съпротива. Единственото нещо, с което ще ви впечатлят, е със своя размер. И нищо повече. А пъзелите, свързани с околната среда, които ще ни „накарат да спрем и да се замислим за миг”? Какви пъзели? Хвани оная врата и я извий, за да минеш? Подскочи от тази платформа на другата? Това ли наричате пъзели, LucasArts?
И така, преди да се усетите, The Force Unleashed II ще завърши. При това по един крайно неудовлетворителен начин. Ако все още сте касапнически настроени, бихте могли да се облечете като Гайбръш Трипууд и да пробвате някое от предизвикателствата в играта – едни от тях тестват уменията ви с меча и Силата, други ви изправят срещу постоянно прииждащи вълни от противници и т.н. Но и тук не може да очаквате нещо кой знае колко интригуващо.
Накратко – много шум за нищо.
Автор: Владимир Тодоров