by PC Mania
Съзнавам, че не всички ще бъдете съгласни с факта, че титулувам SW:KOTOR “Най-добро RPG”, но поне ме оставете да се опитам да ви убедя. Защото в случая става дума за нещо сериозно. Нещо, в което са замесени три големи имена: царете в RPG жанра Bioware, магьосниците от LucasArts и на последно място, но не и по важност, трета ревизия на AD&D ролевите правила. Лично на мен ми беше бая интересно как последните ще се вкарат в света на Джордж Лукас и как ще се комбинира използването на бластери с лазерни мечове. Да си призная честно, след като видях резултата, съм искрено очарован.
Преди много, много години…
4000 години преди Star Wars… В една галактика, далеч, далеч от тук Sith-овете се надигат отново. По време на войната между Републиката и Мандалорианците двамa джедаи – учител и ученик прегръщат “тъмната страна”. Учителят обаче е приклещен на кораба си от джедайски ударен отряд и е убит… Или не е – “тъмната страна” е жилава и не се пречупва лесно.
В крайна сметка приключението ви започва няколко години по-късно на борда на военен кораб, нападнат от ситски звездолети. Измъквайки се от обсадата, се срещате с джедайката, присъствала на смъртта на “тъмния лорд”. Заедно с нея достигате до планетата Дантуин. Оттам започва и тренировката ви по пътя на силата и в търсене на Star Forge – мистичен артефакт или оръжие, оставен от древна раса. Защото съдбата на галактиката отново е във вашите ръце. Всъщност това е базисната история. Докъм средата на играта ще разберете, че не всичко е такова каквото изглежда и всъщност… не, по-добре сами да си го разберете, да не ме обвините после, че съм ви развалил удоволствието.
По същество
Както споменах вече, играта използва третата ревизия на AD&D ролевата система. Започвате със създаване на герой, избирайки между един от трите класа, еквивалентни на фентъзи героите рейнджър, воин и крадец. По-късно ще можете да развиете и втори, джедайски клас, избирайки между аналозите на воин, маг и най-близкото до фентъзи клас Cleric. От класа зависи количеството Skill Points, Feats и живот, които ще получавате при всяко качване на ниво. Някои от класовете качват Feats по-бавно и не могат да ги усъвършенстват всичките, но за компенсация получават “безплатни” feats и имат допълнителни бонуси.
Всеки от класовете е добър избор, тъй като по време на игра към вас ще се присъединяват и други персонажи, за да балансират слабите страни на групата ви. Общо 9 говеда могат да се включат в отбора ви, като по време на мисия можете да водите само двама души със себе си. Тук разнообразието от персонажи е доста голямо и интересно. Освен хора, към вас ще се присъединят двама джедаи, едно Wookie, два дроида и т.н., като някои от тях си имат собствени класове. Опитът, който получавате, се разпределя между всички членове на групата и така дори да не сте използвали някой известно време, когато го върнете в екипа, ще е наваксал пропуснатите нива.
Всеки един от персонажите си има собствена история и доста силно присъствие в сюжета. На някои места пък само благодарение на определен персонаж в групата ви ще можете да продължите напред с по-малко главоболия. Присъединяването на нови съекипници не става автоматично или безболезнено. Най-често ще трябва да изпълните някой куест или направо да си ги купите (Hint: На Дантуин се постарайте да не убивате тъмната джедайка – тя е един от най-качествените ви съекипници).
Feat-овете
са разделени грубо в три категории – за употреба на оръжия и брони (даващи ви бонуси при боравенето с лазерни пушки, мечове или тежки оръжия например), вдигащи уменията и статистиките ви и специални атаки. Всеки един персонаж може да използва специална атака, но само солджърите могат да ги развият до най-високо ниво. Повечето умения вече са ни познати от Neverwinter Nights (дори се онагледяват със същите иконки). Други са чисто нови като например feat-a за ползване на импланти. Без него няма да можете да си слагате въпросните джаджи, подобряващи най-често някой от основните ви показатели (сила, интелигентност и т.н.).
При използването на “силата” положението е подобно – с всяко качване на ниво ще получавате по точка, която по ваше усмотрение можете да употребите в подобряването на някоя вече научена техника или да овладеете нова. Освен стандартните Force Push, Lighting, Drain Life, Mind Trick, познати ни от Jedi Knight сериите, ще имате и няколко доста интересни и полезни “магийки”. От новите “сили” най-много ми харесаха Stun/Destroy Droid – размазваща всички машинарии по пътя ви и Force Wound – доста подобна на Force Grip, но вместо да мести противниците, започва да мачка телата им, нанасяйки огромни поражения.
Докато за повечето сили ще ви трябват точки Force (зависят от Wisdom-a ви и се регенерират бавно със времето), някои се използват автоматично. Например дори само една точка на Force Jump ще ви позволи да връхлитате върху вразите и да ги поваляте с един удар, а с вдигането на умението за lightsaber defense повишавате много шанса изстреляните към вас лазерни лъчи да се връщат към първоизточника си. На места ще се чувствате така, сякаш все едно играете не RPG, а гореспомената екшън серия на фирмата. Просто бойните сцени са кратки, яростни и смъртоносни, а бойните техники – доста зрелищни.
От уменията ви (skills) също зависят много неща. Например как се справяте с експлозиви (персонажи с високо умение могат не просто да разминират, но и да прибират в инветара си мините). При хакване на компютърен терминал от умението зависи колко хакващи програми ще ви трябват, а при поправка на дроиди – колко резервни части.
Инвентарът
Ще накичите героя си като коледна елха. Можете да да му сложите някоя от десетките брони, два щита (които имат известен период на работа, през който ви предпазват от определен тип щети и с правилно използване ще ви спасяват живота не веднъж и дваж), оръжие във всяка ръка, имплант, ръкавички и визьор/маска. Отново си важи традиционното за жанра правило “в сандъци след битка се намират много по-добри предмети, отколкото при всеки един търговец” и отново нямате лимит на багажа, който можете да мъкнете след себе. Може би като минус на цялата екипировка може да се отбележи, че в момента, в който станете джедай и присъедините други два майстори на “силата” към групата си, всички бластери, гранати, мини и т.н. модерна железария ще ви се сторят жалки в сравнение с лазерния меч и нещата, които можете да правите с него. Освен че отразява лазери и разпердушинва безпроблемно абсолютно всичко, можете да го хвърляте като бумеранг, поразявайки по този начин до три противника. Можете да носите по един във всяка ръка или направо двоен меч в стил Darth Maul. Анимацията, с която джедаят ви си го вади, е култова, а след всяка битка го прибира обратно. Друг малък минус е, че вземайки въпросното оръжие ще разберете наистина силата на джедаите – тогава само последователите на “тъмната страна” имат някакъв шанс да ви се опрат, дори на високите нива на трудност.
Друг интересен елемент, свързан с екипировката е, че в хода на играта ще намирате различни чаркове, с които ще можете да ъпгрейдвате някои от предметите си, правейки ги по-точни и по мощни. Брони, лазерни оръжия, мечове и лазерни мечове могат да бъдат подобрявани. За лазерните ще ви трябват специални кристали, които ще намирате из пещери, както и в телата на паднали ситове. Но не и в магазините.
Игрите в играта
Веднъж създали герой и открадвайки космическия кораб Ebony Hawk, в който ще се вози групата ви, ще можете да се носите из цялата галактика. Е, не цялата, но бая голяма част от нея. Ще минете през няколко познати свята, като например горещия и оранжев Татуин или залесения Кашуук (планетата на Wookie-тата). Любим за мен си остана водният свят на Манан. Да, спазвайки всички писани и неписани традиции на RPG-жанра, Biwoare са сложили в играта си ВОДОЛАЗИ, водолазчене и разбира се водолазни костюми (може би вдъхновени от Arcanum). Наистина ще ви се наложи да тупуркате по океанското дъно и да се борите с акули и математически задачи.
Заговаряйки за задачките-закачки, играта изобилства с такива. Моментите на напрегнат екшън се редуват със събиране на пъзели, решаване на математически и логически задачи (не всички са свързани с бройкане на цифрички, но все пак). Дори на два пъти ще се изживявате в ролята на детектив, опитващ се да разбули няколко мистерийки в Чандлъровски стил. Всяко едно ваше решение, всяка една ваша реплика ще се отразява на пристрастията ви към “тъмната” или “светлата” страна на “силата”. Тук може да се помрънка, че щеш не щеш си играеш на добър джедай – вместо да резнеш главичката на баш лошковеца, да поемеш командването и да разбиеш Републиката.
Освен стандартните куестове, има и няколко мини игри. На няколко пъти ще ви се налага да скачате в кулата на космическия си кораб и да отстрелвате изтребители. На всяка планета пък ще можете да ударите по една игра на карти Pazaak в местния бар. На Татуин и Манон срещу скромната сумичка от 100 кредита ще можете да изпробвате уменията си в състезания със спийдъри. Точно затова давам определението за “Най-добра игра” именно на SW:KOTOR – предлага ви от всичко, за което можете да се сетите или което можете да искате в едно RPG от висок клас – и логика и здрави порции екшън, и заплетен, ама наистина заплетен сюжет.
За графиката, звука и малко мрънкане под мустак
През цялата игра гледате героя си предимно в трето лице. Тъй и тъй ще ми се поклаща задник пред погледа, та реших да е на една от трите предварително направени героини. Камерата може да се върти удобно и по време на екшън да паузвате, за да се полюбувате на гледката (може да се използва и за задаване на заповеди). Управлението на персонажа може да се прави и с мишка, но е доста по-удобно чрез клавиатура. Визията е зашеметяваща – огледални метални повърхности, лазерни лъчи, мечове, експлозии, текстурите на персонажите и околната среда. Досега не съм виждал нещо толкова детайлно. На моменти дори ще се бъркате дали филмчето, което гледате, е правено с енджина или е рисувана анимация.
Тук идва и най-голямата секира покрай играта. Не гледайте какво пише в системните изисквания – минимумът да върви играта и да не се дразните много-много е P2200, 256 Ram, 128 MB Video. И пак сече понякога мамицата й. За пълна наслада 512-те мегабайта са задължителни, както и поне още 500 мегахерца към процесора. Да се играе на нещо по-слабо е все едно да гледате Епизод Две на 14-инчов монитор от кофти запис в киносалона, който после е качен на диск. Музиката също не отстъпва и допринася за атмосферата и качеството на фийлинга.
Абе стига съм ви говорил… Реднициии! Строй се! Към компютритеее, ходооом МАРШ!
Автор: Георги Панайотов