by PC Mania
Готините игри винаги си имат продължения или поне експанжън. Неоспорим факт, точно както и липсата на жирафи по полюсите. Не че няма изключения от правилото (Knights of The Old Republic – мъка-а-а), но правилото по принцип си важи. Просто нямаше как да не се появи и продължение за Empires at War – най-добрата 3D стратегия по Star Wars франчайза, ако не и най-добрата SW стратегия изобщо. Пичовете от Petrogliph са имали нелеката задача да доразвият и обогатят продукт, който има силно консервативни фенове. Всяка една погрешна стъпка би била наказана най-малкото с масово дюдюкане по форуми и паланки, а това си е напрежение и то голямо. И все пак мисля, че са се справили повече от добре.
За корупцията и други модерни реалии
Действието на Empires at War се развива малко след края на третия филм от поредицата, т.е. до създаването и използването на Звездата на смъртта. После историята ни е ясна – Люк от русоляв момък се превръща в лош джедай, издухвайки баща си по всички показатели (освен може би по гейщина – да, трудно ми е да простя избора на младия Вейдър). Сестричката му се залюбва с Хан Соло и всичко е ок.
Но паралелно с това се развива и друга драма, за която сблъсъкът между империята и бунтовниците е просто фон на случващото се. А и двете страни в конфликта могат да бъдат както врагове, така и приятели. Това е историята на шеф на подземен свят (Тайбър Зан), набутан зад решетките от Джаба Да Хът (неофициален основател на Пица Хът между другото) и излязъл иззад тях по време на един от най-големите затворнически бунтове. Той е изградил империята си от нулата, използвайки вместо огромни линейни кораби една друга, много по-могъща сила – тази на парите. След това вкарал един мощен в лицето на императора, отнасяйки на топло в собствения си сейф най-съкровените му тайни. Историята е много интересна и с много обрати. Първоначалният лов на информация за могъщ ситски артефакт ще ви въведе плавно в подробностите около нелегалните пластове на Star Wars вселената и ненатрапчиво ще ви направи съпричастни.
Със силата на парите
Основната новост е новодобавената фракция – престъпният синдикат на Зан. Представлява интересна комбинация, като начин на игра и единици, които са смесица между империята и бунтовниците. От една страна, има тежки машинарии и герои, използващи тъмната страна. От друга вместо да разчита на груба сила и постоянно превземане на планетите една след друга, може да използва нелегална мрежа от подкупи, рекет и отвличания, за да си гарантира лоялността на различните светове. Звучи познато, нали, но нека да не политизираме статията. Новите технологии и ъпгрейди можете или да откраднете, или да закупите на черно от различни планети. Някои от тях директно се копират, докато други можете да използвате за направата на собствени машини.
Наборът от единици е доста интересен. Пехотата е малобройна, но мултифункционална. Тя, както и повечето ви единици, може да се ъпгрейдва и да получи някои доста готини умения като смяна оръжията с по-мощни или залепяне на противопехотни мини по картата. Само силите на Зан имат достъп до Mass Drive оръжия – не много мощни, но скорострелни и нанасящи splash dmage. Но по-важното е, че игнорират щитовете и бият направо по корпуса. Също като бунтовниците, хората на Зан трябва да купуват всеки един изтребител и бомбардировач за флотата си отделно от другите кораби и поне в началото останалите раси имат превес в космическите битки. Но след като получите достъп до мандалорските технологии, ще се сдобиете с два отвратително силни кораба.
Единият е оръжейна платформа, накичена с оръдия като коледна елхичка. Вторият има само два турболазера от конвенционалния арсенал, по-интересни са двете оръжия, монтирани в носа му. Първото изпържва от воле вражите щитове, а второто макар и страшно бавно, може да порази всяка слаба точка с почти 1 изстрел. Единствената слабост на този кораб е, че доста бързо се превръща в скрап, ако го налазят бомбардировачи.
Добавена е опцията (и за трите фракции) за орбитална стрелба по наземни цели. Ако имате крайцер или линеен кораб в орбита над планетата, ще можете на определени периоди от време да поразявате доста голяма площ, стига да имате видимост към нея. А на финал ще се сблъскате с новите модели суперзвездни унищожители, носещи в себе си технологиите на Звездата на смъртта. Именно хващането на флагманa им – императорският “Еклипс” ще бъде задачата ви в края на кампанията.
За всеки по нещо
Империята и бунтовниците също са получили няколко нови хитринки. Основното подобрение при лошите е замяната на остарелите Tie Fighter-и с доста по-бързите и убийствени Tie Advanced. Вече изтребителите на империята не “смучат голямо време” (suck big time), а са равностойни на тези на другите сили.
Добавени са Dark Trooper-и в три модификации – Phase 1, 2 и 3, доста добри срещу всичко, особено третата фаза, която може да се закотвя и превръща в ракетно гнездо. Всяка фракция има на разположение самоходни build pad-ове за допълнителна огнева мощ или прецакване на Силата. За финал присъстват и наземни изтребители, които поне засега са доста небалансирани.
Въпреки че не нанасят много щети, те изключват системите на всяка вража единица, правейки я безполезна – при поръчка получавате трички наведнъж директно от имперските заводи. Тъй като някои от новите планети са силно негостоприемни, можете да строите и бронетранспортьори.
Този на пиратите например е бърз и невидим, но слабо брониран, докато имперският е тежък и непохватен, но с антиракетна установка и две лазерни кули. Така като количество нови неща Forces of Corruption е пребогат. Наземните и въздушните единици са станали много повече, но все още очарованието на играта си остават космическите битки. Присъствието на крайцери от старата република, мандалорианците и умелото интегриране на престъпния синдикат и неговата история в митологията на играта доста приятно изгъделичкаха личния ми кеф. Което пък доведе до тотално тридневно втръбяване в играта и тъжен поглед, че всичко свършва с отворен финал и ще трябва да се чака още – до следващото продължение.
Автор: Георги Панайотов