by PC Mania
Още не знам каква глупост ще снеса в тази статия, но мога да ви уверя, че ще е провокирана от невижданото количество уродливи космически кокошки, които вчера отглеждах цял един ден… В главата ми за надмощие се борят все думи от типа “снасям”, “люпя се” и “куп пера”. Последното, защото отсъствието им по космическите кокошки беше голям шок за моята крехка психика. 🙂 Но авторите на Space Colony явно са решили, че тъй като това не са гарги, не е нужно да са рошави… Да караме по ред обаче, преди да предоставим цялото пространство на грозноватите приятелчета, които не ми дават мира… Space Colony е игра от типа на Sims, чиито създатели очевидно не се боят да парадират с тази предпоставка за тотална липса на оригиналност и дори да копират обложката на играта. Но защо и да го правят, когато в разрез с всички разбирания за плагиатстването тази игра е далеч по-забавна от последните изяви на Sims, които тровят пазара с преиздаване на стари части? Space Colony ви предлага всичко, което можете да видите в Sims – строите различни помещения, обзавеждате си ги, играете си на Господ и управлявате дори взаимоотношенията на “питомците си”. Същевременно обаче ви предлага нещо повече. Тук имате история, която следвате. Играта е разделена на 24 мисии. Започвате с истински елементарни примери, които ви въвеждат много лесно в принципите на геймплея. В началото управлявате само трима души, които постепенно помагат на “космическата ви колония” да се разрасне. Освен лесни задачи като просто да поддържате нивото на кислород в приемливи граници и да се грижите за здравето и просперитета на малката ви колония, се налага да добивате ресурси сами или пък да се сражавате с различни зложелателни извънземни същества, едно от друго по-оригинални. Трябва да се справяте с психическите разстройства на героите, които се получават в резултат на постоянното пренебрегване на даден персонаж, когато имате твърде много такива. За да преживее кризата, а и да не клъцне главата на някое свое другарче по време на садистичен изблик на умопомрачение, можете да бутнете този хипердепресиран герой в изграден от вас миниатюрен затвор, където да си охлади страстите. Можете също така да си наемете робот-психиатър който да помага на полуделите. При различните герои се предпочита различна тактика – за мощния Stig например психиатърът е нищо в сравнение с малката клетка. Това е добър пример и за различията в характерите на героите, с които трябва да се съобразявате, за да просперира малката ви колония. Възрастната каубойка (или може би cowwoman, което повече пасва като описание на външността й) например трябва постоянно да пили на главата на някого, за да е доволна и да изпълнява задълженията си. Двете пънкарки, които попадат под ваше управление, пък са работоспособни, само ако са заедно. За да е пълна палитрата от герои, управлявате и много други ярки образи – немощен старец или пък малоумна блондинка, която просто може да ви убие от смях с трите думи, които изчерпват “богатия” й речник, и “креативните” разговори, които води. Срещате се и с един скейтър, чернокож рапър и фермер. Има и други герои, но стигайки до фермера, е време да се върнем на болезнената тема с кокошките… След като минете най- лесните обучаващи мисии, вашият възрастен шеф от “Black Water Industries”, който има главозамайващи лупи/очила, ви нарежда да въдите кокошки! Строите ферми за космически кокошки, като имате ограничено време. Междувременно ви нападат разни гнусни извънземни и трябва да се борите с всички природни несгоди на тая странна планета. За да се справите и с най-неприятния фактор – бавно изплъзващото ви се време – има няколко малки хитрини. Хубаво е да пратите фермера да отглежда кокошки веднага (е, първо трябва да построите фермата за иноземните бройлери). Същевременно с това си постройте две библиотеки и пратете Candy и Nikolai да развиват нови умения или с други думи – да почерпят от мъдростта на извънземното птицевъдство. Когато обучението им приключи, постройте още една ферма (това ще забърза малко процеса с кокошките). Важно е да изградите и допълнителни съоръжения с роботи-помощници, за да се вместите в даденото ви време. Закупете си и (повече от едно) от малките симпатични превозни средства, с които можете да достигате до кокошите ферми по-бързо. Не забравяйте да следите какви ги вършат малките човечета защото, оставени сами, те често решават да заобиколят вашите предварително зададени нареждания. Това е особено неприятно, когато някоя от нуждите им не е задоволена. Затова следете работниците си – трябва да са щастливи, за да си изпълняват задълженията. След като си произведете кокошките, трябва да им намерите пазар и то да пробутате уродливите гадинки на някого достатъчно бързо и преди конкуренцията. Когато се бавите, губите пари… Това малко разяснение с фермата беше пример и за това какви са задачите ви и какво се изисква от вас в тази игра. Част от съветите, които ви дадох, са и указания, дадени и от авторите на играта. Във всяка мисия имате и помощни екрани, които ви ориентират допълнително, ако срещнете затруднения. Ако пък затрудненията са ви чужди и преодолеете всички нива на трудност (easy, medium, hard), можете да се позабавлявате и като си направите ниво сами. Интересното при тази игра е, че музиката е монотонна и сама по себе си не би била кой знае какво, но въпреки това тук е точно на мястото си. Пасва идеално с шарените и весели тонове на играта (анимацията е в cartoon стил), благодарение на които, дори когато ви нападат извънземните, си запазва веселата нотка. Всичко изглежда много приветливо и Space Colony със сигурност ще се хареса на любителите на Sims. Дори и да не сте запален почитател на тази поредица, пак има вероятност да харесате Space Colony, защото, въпреки че имат доста допирни точки, има и достатъчно разлики. Най-малко наличието на сюжет, действието в извънземното пространство и разбира се, присъствието на някакво насилие и екшън. Ако пък като мен сте малко по-отворени към нови идеи, със сигурност ще станете фен дори на чуждопланетните кокошки.
Автор: Лили Стоилова