by PC Mania
Къртиците в черно, Moles in Black или просто MIB. Те са тайно общество или, ако предпочитате, организация, която се грижи за баланса в света, борейки се с извънземните. Подобна щуротия, разбира се, може да се роди единствено в света на Саймън магьосника, който, откакто го познаваме, се държи като недорасъл пубертет и въпреки това е безкрайно забавен и симпатичен всезнайко с огромно его и бездънна конусовидна шапка, любимец на малки и големи и най-вече на вечно непорастващите големи като мен. 🙂
В новия епизод основни теми са различията между половете
Първо момчето ни се заяжда с половинката си Аликс, но въпреки това по-късно хуква да я спасява. После всичко прераства в безкраен спор с феминистично настроената и крайно войнствена порастваща Червена шапчица (която познаваме и от предния епизод). Най-много ме разсмя нейната заповед корабът ни да се казва “The Black Pearess” или “Черната круша”, заигравка с “Черната перла” от “Карибски пирати”. Всичко, разбира се, е поднесено с много хумор и редуващи се маневри, завършващи с натриване на носа на всяка страна. Всичко това всъщност се случва на фона на извънземно нападение, което кара целият свят да се разпада. Култова е и причината за посещението на пришълците, но това ще откриете накрая. Беше забавно, но мисля че трябва да успея да си задържа езика зад зъбите и да ви разкажа още за другите герои – стари познати и нови смешковци.
Ще срещнете например познатия Кумчо Вълчо-алкохолик, който сега е станал и пират. Не по-малко интересен морски разбойник е и капитан Нароу – фризьор с ясно изразено влечение към силния пол, пунтиращ Джони Деп (като фен на „Карибски пирати” не бях достатъчно впечатлена от този образ). Попадаме и на Swampy, който, както винаги, предлага с много любов, настойчивост и досадна любвеобилност и наивност своята смрадлива супа. Срещате кого ли не. Йонас, който е пародийна версия на мастър Йода, Златокоска, която е все така очарователна и все така озлобена срещу вас, както и един откачен учен, разговарящ с чорап. Не на последно място – откривате и отчаян робот, който аха-аха и ще ви каже 42, но преотстъпва това на друг типаж. 🙂
Пъзелите са общо взето лесни
а като геймплей може би най-забавна е частта, в която играете като вълка (Да! Има 2ри playable character!). В ролята на пияния косматко ще разполагате с четири много специални умения. След едно внушително „Оооооооом!” и драматичен жест, можете да четете умове, да контролирате мислите на някого, да владеете телекинеза или да се възползвате от способността си да надниквате в бъдещето. Готина хрумка е и, че след като превъртите приключението, можете да надникнете в сцените, които сте преживели с извънземните, и да видите техните реплики с превод, за който в началото можете само да гадаете. 🙂
Любопитен е и пъзелът, в който трябва да събудите от смъртта мъртвия учен на Карибското крайбрежие. За целта прибягвате до вуудуу, но ще ви спестя детайлите, за да не ви ограбя от удоволствието сами да се справите с предизвикателствата.
Бъзиците между другото са не само с „Междузвездни войни”, „Пътеводител на галактическия стопаджия”, „Мъже в черно” и „Карибски пирати”, но и с „Досиетата X” . Въобще – всичко като цяло е много забавно и е в духа на поредицата.
И тук идва моето натрапчиво „НО”
Въпреки плюсовете си, играта не ми хареса толкова, колкото четворката. Просто не е толкова забавна. На места майтапите са пресилени и предсказуеми. Като цяло приключението пък е по-краткотрайно и може да се превърти дори за осем часа (на мен ми отне около два дни, но, признавам си, не съм отмервала с часовник колко точно съм й отделяла на ден). Също така, въпреки че по принцип част от чара на Саймън се крие именно в това, че е егоистичен и леко нахален, тук нещата бяха малко форсирани. Хуморът като цяло беше в приятна насока, но към негативните черти на играта ще прибавя (поне за мен) и края, където се разказва какво се е случило с всеки един герой доста надълго и нашироко. И дори това да беше идеята на бъзика (дори се говори какво се е случило с говорителя по радиото, което сте чули за 2 минути на плажа), целият епизод ставаше доста отегчителен в даден момент. Липсва визуализация, имаме само безкрайни монолози на разказвача.
Имах твърде високи очаквания, които не се изпълниха напълно, но като цяло бих дала доста висока оценка на приключението. Ако сте фен на поредицата, си струва да опитате този куест.
Автор: Лили Стоилова