Silent Hill 2

История :І

Преди всичко една малка, но необходима уговорка – макар действието да се развива отново в градчето Сайлънт Хил, историята е абсолютно независима от тази на първата игра. Главен герой този път е някой си Джеймс Съндърланд, доведен в призрачния Сайлънт Хил от загадъчно писмо, написано от… отдавна мъртвата му жена. Като начало добре.
Проблемът е, че с напредването на играта ситуацията вместо постепенно да се изяснява става все по-мътна и заплетена. По японски мътна и заплетена, бих добавил. Ако сте луди фенове на Дейвид Линч и неговата култова глупост “Туин Пийкс”, всичко това вероятно ще ви хвърли в луд възторг. Аз лично съм почитател на умерената логика (като повечето от вас, предполагам) и затова не обичам да ме водят за носа с намеци за убийствен финал, който всъщност така и не се появява.

Атмосфера

Дори ако краят на играта (кой да е от петте възможни) ви се стори най-малкото “не това, което би трябвало да бъде”, часовете прекарани в трескаво напрежение и търсене на истината ще ви възмездят многократно за лекото финално разочарование. Просто няма друга такава игра! Дори шампионът в жанра Resident Evil е чиста проба “Лека нощ, деца” в сравнение с лепкавия, влудяващ страх, който струи от всеки кадър на Silent Hill 2. Можете да харесате атмосферата на играта или пък да ви се догади от нея, но само ако си кажете, че не е нищо особено,

Управление

Не бих нарекъл нововъведенията в управлението на Silent Hill 2 точно “революционни”, но засега именно това е action/adventure играта за PlayStation2 с най-много оригинални хрумвания в тази посока. Като начало вторият (десен) стик на джойпада също е впрегнат в работа, като благодарение на него вече ще можете да се оглеждате свободно в всички посоки, докато вървите. На първо четене не звучи като нещо особено, но на живо резултатът е доста ефектен. И ефективен, бих добавил. Друга новост е вариращата силата на атаката. За да нанесете по-силен удар вече ще трябва да натиснете по-силно съответния бутон. Трябва да добавя още, че – умишлено търсено или не – леко забавените движения на героя са чудесно попадение. Усещането на моменти е точно като в истински кошмар, където ръцете и краката ти са сякаш налети с олово.

Графика

Просто не мога да не сравня визията на Silent Hill 2 с клиповете на Мерелин Менсън. Усещането отново е странна смесица от погнуса и възхищение. След няколко часа игра на Silent Hill 2 едва ли ще си легнете свежи като минзухарчета, но пък човек трябва да е абсолютен задръстеняк, за да не оцени въображението и таланта на художниците, работили по проекта. И ако все още не ви е станало ясно, чувствайте се предупредени. Това не е игра за дечица! Нито пък занимание за убиване на време. В случай че казаното по-горе ви е прозвучало твърде несвързано, ще се поясня – Silent Hill 2 e един истински графичен шедьовър, нещо, което просто трябва да се види. Ако ви стиска, разбира се…

Геймплей :I

Честно казано, не съм съвсем сигурен дали да похваля играта или да я оплюя по тази линия. От една страна формулата на Silent Hill 2 e от стандартна по-стандартна – вървиш напред-назад и трепеш зомбита (и всякакви други изчадия) на поразия, докато не ти свършат мунициите или кръвта, което в тази игра се случва относително рядко, дори на най-високата трудност. Загадките също  не са нищо особено. И все пак, като се замисля, един по-засукан стил на игра най-вероятно щеше само да развали цялостното усещане. Защото Silent Hill 2 определено е игра, създадена за да изпита по-скоро сетивата, отколкото рефлексите ви.

Автор: Ивелин Иванов