Silent Bomber не е симулатор, както спокойно бихте могли да си помислите. Всъщност в играта няма и помен от бомбардировачи, изтребители или каквито и да е други самолети. Действието се развива в далечното бъдеще на борда на космически крайцер, претъпкан до тавана с роботи от всевъзможен клас и калибър, чиято единствена задача е да ви вгорчат живота. Начинът на игра напомня до голяма степен излезлите One, Virus и появилия се по-наскоро Expendable. Единствената разлика е в това, че този път вашият
опакован в футуристична броня воин
разполага не с бластери, а с всевъзможни експлодиращи неща – бомби, мини, пластични заряди и какво ли още не. Той просто трябва да постави съответната адска машина под носа на своите противници, след което да се изпари с мръсна газ, за да не остане я с нечетен брой крайници, я с една глава по-малко.
Да, наистина не звучи особено обнадеждаващо, но на практика нещата стоят съвсем иначе. Silent Bomber определено е сред малкото PSX-игри напоследък, които успяха да ме грабнат още от самото начало и да задържат вниманието ми достатъчно дълго. Излишно е да ви разказвам предисторията, тъй като тя е доста безинтересна и постна, пък и не играе никаква роля в геймплея. Всъщност като геймплей Silent Bomber е по-скоро еднообразен – прочиствате ниво след ниво от гадини, за да стигнете накрая до някой мастит бос. От време на време обогатявате арсенала си с по някоя нова екстра…
И въпреки всичко, още щом пипнах играта, така и не усетих кога съм извъртял десетина нива. В много отношения, точно като другите интересни заглавия в жанра, Silent Bomber е нещо като слънчогледовите семки – не са нито кой знае колко вкусни, нито пък особено хранителни, но пипне ли те крастата, не може да спреш, докато не видиш дъното на празното пакетче.
Та както вече споменах, вместо да стреля на поразия, нашият главен герой, кръстен бог знае защо Yatah, разнася напред-назад мини, които след това взривява (в повечето случаи) дистанционно.
тънкият момент в играта
е, че целите са подвижни. Това означава, че ако изчакате прекалено дълго преди да взривите заряда (за да се отдалечите на по-безопасна дистанция да речем), най-вероятно изобщо няма да поразите робота, за когото е предназначено “подаръчето”. Той просто отдавна вече няма да е там. Освен това сигурно се сещате, че взривовете вземат и от вашия живот, ако сте твърде близо до тях. Иначе просто нямаше да е интересно. Накратко – майсторлъкът в Silent Bomber се свежда до това да се движите непрекъснато, разчитайки на добрите си рефлекси и усета си за точния момент.
В самото начало това изглежда кажи-речи фасулска работа, но с всяко следващо ниво гадовете се увеличават. Постепенно в купона се включват и всевъзможни самоприцелващи се кули, капани, лазерни лъчи и какви ли не други гадости. И така до онзи прекрасен момент, в който върху екрана за вас остават само няколко свободни петънца, които на всичкото отгоре менят шеметно координатите си. Да, именно точно като в добрите стари двумерни аркейд-игри с малкото космическо корабче, което трябва да разбие на пух и прах гигантските армади от извънземни нашественици.
Ето и някои от
най-използваните оръжия
Обикновена мина – освен че е доста полезна, може да бъде подсилена с няколко различни power up-бонуса, които допълнително увеличват разрушителната й мощ.
Антигравитационна мина – действа на принципа на Черната дупка. Тя изсмуква енергията на вашите противници и това я прави не само изключително ефективна, но и доста универсална.
Напалмова мина – разпръсква огнен килим в доста приличен радиус и подпалва чергата на всичко, което има нещастието да попадне в нейния обсег на действие. Предназначена е предимно за органични противници. Не действа особено добре срещу роботи.
Парализираща мина – заковава на място противниците ви и така ви позволява да поставите до тях всякакви други мини по ваш избор и в неограничени количества. Само не забравяйте, че действието й е ограничено във времето.
Освен богат набор от оръжия Silent Bomber включва и няколко интересно замислени power up-бонуса като например E-chip-овете, благодарение на които можете да усъвършенствате своя герой в края на всяко ниво. Намерените из нивото компютърни чипове ви дават точки, които можете да разпределите в три различни категории. Ако например ги добавите във вашия bomb stat, ще увеличите количеството мини, които можете да поставяте наведнъж. Другите два показателя са (в свободен превод) “радиус на поражение” и “щит”.
Трябва да призная Silent Bomber е учудващо прилепчива игра. Тя категорично си струва усилието, стига, разбира се, да сте фенове на аркадния тип екшъни. Управлението е плавно и безпроблемно, точно както би могло да се очаква от такъв тип игра, която в края на краищата не разчита на максимално опростен геймплей. Единственият по-сериозен минус за SB идва от графиката, която макар и на прилчно ниво, не блести с нищо особено.
Автор: Ивелин Иванов