Sid Meier’s Railroads

Ако столът пред компютъра ми ненавиждаше да бъде използван и можеше да говори, споменаването на някои имена със сигурност щяха да го доведат до жално стенание или неистови крясъци. Едно от тези имена е и най-вероятно ще си остане Sid Meier. Име, което върви ръка за ръка с една от най-добрите предизвикващи седене пред PC-то стратегически поредици – Цивилизацията. Но докато до появата на нова Цивилизация ще минат още много лета, на пазара продължават да излизат игрици, развяващи гордо името Сид на корицата си. В настоящето последният продукт от кохортата, за които и ще стане реч, е Sid Meier’s Railroads. Както си и следва от названието, новото чудо е икономическа стратегия, поставила в центъра си ЖП транспорта и неговите особености. На пръв поглед играта предразполага към навяващи скука мисли, но гарантирам, че след половин час джиткане почти всеки ще забрави за околния свят.

Смисъл и геймплей

Двигателят на прогреса в симулацията е търсенето и предлагането. Град А произвежда вино, има нужда от транспорт и поща, град Б не предлага нищо съществено, но поглъща безразсъдно големи количества стоки, плантацията Д отглежда жито и иска да се отърве от него и т. н. Хаосът е тотален, а публиката – недоволна. Тук на помощ идва наша милост с железопътната си компания и свързва всички и всичко като по пътя събира и подходящите такси.

На пръв поглед основните дейности, които се развиват в геймката, са три – строеж на ЖП линии, издигане на гари и покупка на влакове. Но за радост при втори прочит човек установява, че почти навсякъде из действието се намира по някой вир, от който изплува малък задълбочаващ интригата детайл. Пример: от време на време из играта се появяват изобретения, които подпомагат някоя част от системата (нов вид турбина и т.н), иновациите се предлагат на търг, а спечелилият получава правата за тях и съответните облаги, които те носят.

Друг много приятен момент в Sid Meier’s Railroads е силно развитата и прилично интелигентна конкуренция и възможността за групови изпълнения. За разлика от много подобни игри и подобие на реалния живот, развитието на собствената империя не винаги е гаранция за тотален успех. На пазарния фронт често присъстват поне един или два конкурента, които предлагат същите услуги и имат нахалството да се развиват и действат прилично бързо.

Време и концентрация

Въпреки наглед малкото неща, които могат да се контролират и настройват в даден миг, стратегията изисква бая внимание, не оставя време за продължителни кафе паузи и философски разсъждения. По простата причина, че в Railroads не съществуват врагове за анихилация и превземане, крайният момент на джиткането се определя от достигането на определена икономическа цел или предварително зададена година. Когато настъпи съответният час, геймката дава оценка за свършеното през изиграния период. Ако все пак наша милост реши, че не иска да се раздели с построеното, се дава възможност за продължаване на играта, но трупането на червени точки спира и всичко минава на вълна “утопична вселена.”

Копчета, картинки и звук

От техническа и чисто образователна гледна точка стратегията предлага изключително много.

Управлението на отделните детайли е ужасно просто и интуитивно. Туториалът на играта е един от най-смислените и приятни представители на своя вид, на които можете да попаднете в настоящето. Основните уроци се предават прекрасно, а някои от дребните екстри, които се появяват в течение на действието, са толкова елементарни за схващане, че и най-затормозеният интелектуално индивид би имал шанс да се справи.

Графиката на Railroads не е страхотна, но и подобен род произведения не го предполагат. Ако нивото на детайл е подобно на това в някоя 3D-пуцалка или автомобилен симулатор, изчислителната мощ, с която трябва да разполага една щайга, за да завърти целия подопечен свят, би била огромна. По тази причина картинките на стратегията дават основни детайли и ръбати фигурки, които, наблюдавани от средна височина, изглеждат прилично. Най-доброто във визията на геймката е това, че когато нещо в играта се случва – разтоварване или товарене на вагони, натрупване на влакове на дадена гара и т.н. погледът по един или друг начин бива приковаван към въпросната точка без експлозии или дразнещо ярки алармени знаци.

Аудиото на чудото, както в много други случаи, допълва цялостното усещане. Звуците и музиката са прекрасен фон. Натрапващи се парчета или излишно моделирани скрибуцания липсват. Трелите, които се леят от колоните или слушалките, са ужасяващо меки и дори на моменти незабележими.

Епилог

Sid Meier’s Railroads е произведение, което може да бъде харесано от широк кръг хора. Изграждането на ЖП империя е представено по учудващо примамлив начин. Действието е вманиачаващо, отделните детайли – изпипани, а най-доброто е, че под повърхността на всичко се крият дребни елементи, които могат да зарадват почти всеки. Новата геймка на Firaxis е определено най-добрата икономическа стратегия, на която съм играл през настоящата година. Адмирациите, които могат да й се дадат и й се дават, са абсолютно заслужени.

Автор: Стефан Хаджиев