by PC Mania
Какво представлява историята? И какво е това цивилизация и има ли такова животно в България? Най-общо казано историята се пише от самите нас, ние я създаваме и оформяме. Сигурно и Sid Meier си е мислил за това, когато му е хрумнало да създаде първата Civilization. Всякакви суперлативи по негов адрес са излишни. Гениалността му е безспорна – на него дължим дългите часове, прекарани пред компютъра с класики като Colonization, Pirates, Pirates! Gold! и т.н. Така че вижте за какво става въпрос и се убедете сами, ако случайно имате някакви съмнения.
НАЧАЛО…
Напълно нормално е основната идея да си остане същата. Избирате си цивилизация, развивате я и се опитвате да се преборите с изпитанията на времето. Но преди това ще трябва да се справите с дребните детайли около начина на игра. Първо: определяте съотношението “вода – земя” на въображаемата планета, върху която ще се ширите. След това регулирате както самият климат (дали ще е сух, нормален или влажен), така и температурните диапазони (студени, нормални или горещи). От избора ви зависи дали ще се развивате сред джунгли, пущинаци или арктични тундри. Накрая избирате и времето, което е било необходимо, за да се оформи вашият свят. Колкото по-млад е той, толкова по-груб и неоформен ще бъде.
Как стои въпросът с досадните варварски племена? Този аспект на играта е леко изменен спрямо предишните части. Скитащите орди вече не изникват просто от нищото, а си имат свои собствени имена и градчета. Ще трябва да откриете и да унищожите техните поселения, за да спрете нападенията им. Ако евентуално попаднат на ваш незащитен град, те няма да го превземат, а просто ще го плячкосат (една злина по-малко).
Какъв избор от цивилизации ни се предлага? Броят им е леко редуциран, а цифрата е шестнадесет. Това са Рим, Гърция, Великобритания, Америка, Персия, Египет, Индия, Япония, Китай, Русия, Вавилон, Германия, Франция, Зулусите, Ирокезите и Ацтеките. В случая бих казал, че по-важно е качеството, а не количеството. Не ме разбирайте погрешно – нямам предвид, че изброените по-горе цивилизации са по-значими в сравнение с някои други по-малки държави, пропуснати от производителите. Просто Firaxis са решили да им придадат малко по-голяма индивидуалност и може би затова техния брой е намален.
Нациите се различават една от друга не само по техния лидер. Те имат и свои индивидуални характеристики – едни са се специализирали в индустриализацията, други – във воденето на война, трети са по-набожни и т.н. Тези отличителни черти влияят в играта по определен начин. Например японците са религиозни хора. При тях сгради като църкви и катедрали струват по-малко, а анархията (която се възцарява, когато сменяте своето правителство) е с продължителност само един ход. При държавите с комерсиален уклон като Франция и Рим, градовете с по-голямо население развиват по-голяма търговия (т.е. трупат повече пари) и корупцията в тях е по-ниска. Към тези отличителни характеристики прибавете и това, че всяка цивилизация има по една уникална единица. И какво се получава? Шестнадесет държави, които се различават помежду си в почти всяко отношение.
ПРЕЗ 4000 г. пр. н.е.
когато изведнъж ще се окажете захвърлен насред нищото с един заселник и един работник, набързо ще се почувствате в свои води. Ще усетите атмосферата, която винаги е лъхала от всички части на Civilization (Call to Power не се брои). Интерфейсът е малко по-опростен и по-достъпен. На пръв поглед всичко изглежда познато. Но само на пръв. Като хвърлите втори, по-задълбочен поглед и като навлезете по-навътре в играта, ще откриете много интересни и нови хрумвания. Но всичко по реда си.
Първо ще си поговорим малко за терена. Из него са разпръснати три вида суровини|: бонус-ресурси, стратегически ресурси и таа наречените луксозни “предмети”. Бонус-ресурсите са злато, дивеч, риба, добитък и пшеница. Функцията на златото е ясна. Останалите увеличават прихода на храна в градовете ви. Стратегическите ресурси са доста повече на брой, но не се намират навсякъде. Те се използват за направата на някои единици или за добив на енергия. Например желязото е нужно за изработката на брони и различни остриета, селитрата – за барут, урана – за генериране на атомна енергия и т.н. Луксозните екстри вече се добиват директно от картата и правят хората ви по-щастливи.
С преобразяването на терена се занимават работниците – те строят мини, пътища, укрепления, напоителни системи и колонии. За да имате достъп до даден ресурс, ще трябва да го свържете с път до най-близкия град. Важно е суровината да е в рамките на територията ви. В противен случай, ще трябва да построите колония върху него, която обаче трябва да е свързана с път.
Реките, планините и джунглите оказват интересно влияние върху играта. Така например, ако ваша единица се намира от едната страна на реката, а вражеската – от другата, вие печелите защитен бонус, когато ви атакуват. Ако качите войник върху някоя планина, неговото “зрение” става два пъти по-силно и вижда двойно по-надалече. Самите джунгли могат да станат причина за избухването на епидемии, които могат да поразят дори цял град.
УПРАВЛЕНИЕТО НА СЕЛИЩАТА
не е лесна работа. За тази цел можете да автоматизирате тяхното ръководство като ги оставите в ръцете на губернатори и изберете с какво точно искате да се занимават. Работниците понякога също стават досадни, но за щастие и те могат да си вършат работата самостоятелно. Докато все още сме на тази вълна, би следвало да спомена, че единици, които не могат да се защитават сами (заселници, работници и различните видове артилерии) могат да бъдат завладявани от врага. Един хванат заселник е равен на двама работници. Пленените части пазят националността си, но изпълняват заповедите смирено.
В Civilization III можете да се радвате на интересното (поне според мен) хрумване хората ви да ъпгрейдват и украсяват вашия замък. Когато подчинените ви са доволни от нещата, които вършите за тях, те се наемат със задачата да разкрасят вашите покои. Можете да изберете измежду няколко архитектурни стила като гръко-римския, европейския и др. Тази екстра в играта представлява единствено радост за окото и на мен честно казано много ми допада. Ако си спомняте, в Civilization II вместо дворец, хората ви ъпгрейдваха само тронна зала.
Великите “чудеса на света”, които една цивилизация може да построи са двадесет и шест на брой. Новото нещо в играта са
“МАЛКИТЕ ЧУДЕСА”
или така наречените small wonders. Всяка цивилизация може да си ги строи подобно на останалите сгради, но само по една бройка от вид. Така например както американците, така и японците могат да притежават Wall Street по едно и също време. Бонусите, които дават, са по-малки в сравнение с Великите чудеса, но вършат доста полезна работа. Техния брой е десет. Измежду тях са Пентагона, проекта “Аполо”, Забранения дворец, военната академия и т.н.
Единиците в играта са общо шестдесет и шест! Новото нещо при тях е добавянето на лидер. Той обаче не се появява по всяко време. Когато една единица участва често в битки (и вече е станала елитна), има шанс да се превърне във “велик пълководец”. Тогава тя може да свърши няколко полезни неща – или да ускори максимално работата в даден град при строенето на каквото и да било (включително и на Великите чудеса на света) или да създаде армия (група от единици), които имат доста голямо преимущество в нападение. След като си свърши работата, лидерът изчезва.
Търговията и дипломацията са два много интересни и същевременно жизнено важни за вашето оцеляване аспекта от Civilization III. Те са взаимно свързани. Пазареното със съседите ви за дадено нещо е доста забавно, а търговията може да се окаже и единствения начин, чрез който да се сдобиете с някой ресурс. Единици като каравани и търговски кораби вече не съществуват. Достатъчно е само да свържете с път столицата си със столицата на цивилизацията, с която релаете търгувате.
На последно място остана да кажа и няколко думи за технологичното дърво. При него няма кой знае какви промени, освен че не е нужно да изследвате всички науки, за да преминете в нова ера.
КАКВИ СА НАЧИНИТЕ ЗА ПОБЕДА?
Можете да изличите враговете си от лицето на земята с груба военна сила или просто да владеете по-голямата част от територията. Ако сте сред по-напредналите в техническо отношение, може да построите и космически кораб (което хич не е лека работа) и да отпрашите до Alpha Centauri, както се правеше и в предишните Civilization. В случай че сте добри по душа и не ви се водят продължителни и изтощителни кървави битки за надмощие, има два нови способа за победа, предназаначени специално за вас. Първият е дипломатическо господство – постигане на световен мир и заставане начело на Обединените нации, а вторият – културно доминиране. Последният начин се изразява в следното – когато културата ви е толкова висока и впечатляваща, че дори и лидерите на другите цивилизации копнеят да се приобщят към нея, тогава вие печелите. Накратко казано – трябва да имате най-висок брой културни точки в края на играта. Ако нито вие, нито някоя друга цивилизация не успее да направи нищо от по-горе изброените неща, в края игралното време, победителят се определя най-вече на основата на завзетите територии и броя на щастливите хора.
ВИЗИЯ
И сами можете да се убедите в качеството на графиката. Естествено, има какво още да се иска, но и така е добре. Звуците не омръзват, а музиката внася доста приятен ефект на опиянение. Мултиплейърът е отпаднал като идея, но за сметка на това пък съществува редактор, с помощта на който можете да си създадете собствени карти.
Моето мнение е, че тази игра не отстъпва по нищо на предшествениците си, които от своя страна също бяха велики. Времето, което съм прекарвал над предишните части, бе невероятно много. Сега смятам да направя същото.
Автор: Владимир Тодоров