Shank

Заедно с DeathSpank, Shank бе другата приятна скорошна изненада за потребителите на XBOX Live Arcade. В това няма нищо чудно, тъй като т.нар. аркадни игри за конзолата на Microsoft се оказаха новия голям хит на гейм пазара. Но относително ниски цени там може да се сдобиете с някои наистина оригинални заглавия. Стига, разбира се, да притежавате ХВОХ360.
 
Вече и за РС

За щастие успехът на Shank доведе до появата на играта и за РС, което безспорно е добра новина за геймърите. Причината – това е едно изключително стилно и брутално екшън приключение, което се заслужава всяка една минута, прекарана с него.

Най-впечатляващото в играта на Electronic Arts и Klei безспорно е нейната визия. Не е нужно да си киноманиак, за да усетиш незабавно влиянието, което филми като „Kill Bill” на Тарантино са оказали върху създателите на играта. От първия до последния си байт тя е изключително стилна, озвучаването е страхотно, а сцените – кървави и брутални. Всъщност Shank така ви привлича, че в един момент просто може да забравите, че играете “акрадно” заглавие. Ако трябва да правим паралели с някой от неговите пълноправни „батковци”, Shank напомня на също толкова стилната и пълна с насилие Wet.

За честта на един Shank

Историята в играта е типична за екшън и дава повече от достатъчно основание за кървавата касапница, която се вихри. Главният герой, който предоставя името си на играта, е някогашен член на престъпния свят. Предаден от своите и станал свидетел на убийството на любимата си, Шанк поема по пътя на отмъщението. Управлявайки го, ще трябва да преминете през малко повече от дузина нива, да се справите с техните босове и най-накрая да се изправите лице в лице със Сезар – главният виновник за страданията на Шанк. Историята на играта е написана от Мариан Кравчик, позната ни като сценарист на God of War.

Всичко това е показано с изключително стилна анимирана графика и с презентация, наподобяваща комикс. Екранът периодично преминава през цялата цветова гама- от ярки червени кървави петна, които го опръскват, до ефектни черно-бели сцени. Трудно е дори да се опише подобна визия, защото Shank е абсолютно пиршество за сетивата и свеж полъх, който показва, че не е необходимо да имаш огромен бюджет и модерен енджин, за да направиш една игра пленяваща.

2D, но то какво

Все пак, да не забравяме, че Shank e двуизмерен side scrolling платформър. С други суми, можете да се движите напред и назад, както и надолу и (най-вече) нагоре. Това позволява деветдесет процента от геймплея да бъде неспиращ екшън, а останалите десет да са заети от платформър елементи. Шанк стартира кръстоносния си поход с относително скромно въоръжение – една нищо и никаква моторна резачка, пистолет и хладно оръжие. С напредването на играта постепенно ще придобиете още няколко помощни инструмента като помпа, гранати, картечен пистолет УЗИ и дори истинска японска катана. С тях може да изпълнявате три вида атаки, като комбинирате различните оръжия за максимален точков ефект. В интерес на истината не е задължително новите оръжия да са по-мощни от старите, по-скоро те дават различен визуален ефект, когато ги използвате. Спокойно може да се придържате и към резачката и помпата, с които много добре държите противниците на разстояние. Ако пък сте особено добри с някое оръжие, например с въпросната резачка, след определен брой килове (100, ако трябва да сме точни) ще получите ефектната маска на Джейсън от „Петък 13”.

Враговете ви се разделят на няколко групи. Най-напред имате обикновени гадове, които не са нищо друго освен пушечно месо и загрявка за Шанк. Периодично се натъквате на някои по-брутални типове, които се опитват да вгорчат живота ви с картечница или просто нечовешка груба сила. Те заслужават специално внимание. Освен тях може да срещнете и кучета. Босовете пък представляват отделни битки, като всеки един има някаква слабост, която трябва да откриете. Проблемът тук е, че този тип битки залагат преди всичко на метода „проба-грешка”: може да изгубите 15 минути, без да постигнете никакъв видим резултат, докато ако намерите слабото място на съответния бос, битката ще свърши бързо.

Все пак Shank не може да избяга от една характерна за аркадните игри черта – опростения геймплей. Когато се насладите на стила и кървищата, играта се превръща в монотонно натискане на копчета. За щастие, някъде по това време Shank просто свършва (последните два боса могат да ви затруднят доста, но при добро темпо ще минете всичко за около 5 часа), така че няма място да се ядосвате. Играта е страхотно упражнение по визия, съчетано с брутално изпълнение. Задължителна за всеки фен на екшъна.

Автор: Иво Цеков