Изкуствено създаденият свят Септера представлява седем сферично напластени слоя, свързани с биомеханична ос. Защо и как се е появил той не е ясно, освен че го е създала мистична личност, наречена.. Създателя (колко неочаквано!!!). Всички тайни на този свят се намират в ядрото му и могат да бъдат разкрити с помощта на два ключа. Единственият момент, в който може да се направи това, е, когато през 100 години отделните слоеве се наредят така, че континентите им образуват пролом, през който да се просмуче лъч светлина до самото ядро. Щом има ключове, то е ясно, че има и кой да си ги присвои и да почне да крои жестоки планове за завладяване на света. Това вече е станало веднъж в миналото, когато Гемма (описан като изгонен ангел) решава да си присвои властта с една-единствена цел – да спечели сърцето и душата на богинята на любовта Кира. Синът на Създателя Мърдок успява да го спре. На картинката типът е нарисуван с два меча и два големи овнешки рога на главата. Повярвайте ни, съвсем не се учудихме като ги видяхме, тъй като е под въпрос колко време е прекарала Кира с Гемма, преди Мърдок да я “спаси” ;-). Векове след тази романтична митологична случка се случва нещо подобно. Този път в основата на нещата седи отколешната човешка жажда за власт, която очевидно е присъща и на жителите на Септера. За да разберете по-добре историята обаче, трябва да споменем за цялостния стил на играта.
Septerra Core е явно повлияна от японския анимационен жанр anime/manga и може да бъде класифицирана към т.нар. английска манга. Това обаче съвсем не означава, че играта е източна или английска – Valkyrie Studios е американска фирма и в дизайнерския екип се забелязва само едно японско име, което надали е водещо. В самия сюжет и взаимоотношенията на главните герои се виждат явни паралели с основните идеи от японските комикси – полукибернетичните герои и биомеханичният свят са характерни елементи на стила. Така че…
На най-горния, първи слой на Септера живее народът на Избраните, които се смятат за полубогове, преки наследници на Мърдок. Техният император притежава двата ключа към тайните на сърцевината, но той не е зъл, жаден за власт тиранин. Всъщност, той е типичният за мангата мъдър владетел, който обаче ще стане жертва на користните подбуди на собствените си родственици. Избраните са разделени на племена и реалната власт над тях притежава не императорът, а отделните лордове.
Един от тях е Лорд Доскиъс, който, уповавайки се на легендата за сърцевината, се провъзгласява за избрания и смята да овладее тайните на Септера. Това е налудничав план, тъй като остават поне 50 години до следващото подходящо подреждане на континентите, а и експедицията до- сърцевината съвсем не е безопасен излет. Лорд Доскиъс успява със заговори и конспирации да предизвика размирици и войни на всеки от слоевете, като наред с това се възползва от хаоса и отмъква двата ключа. С напредването на играта той предизвиква изкуствено ускоряване на въртенето на 7-те слоя, застрашавайки стабилността на Септера. Това може да доведе единствено до апокалипсис…
Тази фабула може да ви изглежда нетрадиционна и някак си усложнена, но в действителност тя е съвсем типична за манга стила, като има доста идеи, които са буквално едно към едно задигнати от филмчетата.
Причината за тяхната голяма популярност на Запад са дълбоките философски идеи, с които са пропити повечето anime филми. Дори в тях да се представят до болка познатите борби между добрите и лошите, и едните, и другите си имат силни основания и са представени като сложни образи, а не като безмозъчни фигури с неясни цели. Друга характерна черта на манга филмите е, че главните герои твърде често са жени или най-общо казано женският образ има силно присъствие в сюжетната линия.
Septerra Core също не прави изключение в това отношение. Вашата героиня се казва Мая и живее на втория слой. Още от малка тя е останала сирак и се прехранва, претърсвайки боклуците, изхвърлени от по-горния слой. Заедно с киберпънкаря Граб и неговия робот Рънер (Георги: е, много мразя като си кръщават героите Бегач или Ключ) тя първа забелязва корабите на Избраните и неусетно се забърква в събития, за които не би могла да си помисли.
Оттук нататък мадамата е изцяло във ваши ръце (…) и ще трябва да съумеете да я опазите от всичките злини, пръснати из 7-те слоя. Играта е реализирана като RPG, макар и да няма претенции да конкурира тежката артилерия в жанра. Като сложност се нарежда малко над Silver, но е далече от hardcore игри като Might & Magic. За да я изиграете от началото до края, ще ви трябва доста време. Интересно хрумване е това, че към Save Game менюто има и часовник, отчитащ игровото време до момента и играта наистина доказва, че определено ще имате с какво да се занимавате поне седмица (50 игрални часа според нас). Като недостатък може да се посочи това, че в началото историята се развива съвсем линейно и се разклонява чак след 15-я час игра, а никога не е приятно съдбата да влече героя ви по релси.
Мая няма да е сама в многобройните си разходки и благодарение на невинната си почти детска физиономия, бързо ще си намери верни спътници. В даден момент заедно с нея могат да бъдат най-много още двама, докато другите я изчакват някъде. Придобитият опит след определено приключение се дава на всички, дори на тези, които не присъстват в момента (явно засядат на по чашка топло мляко и си обсъждат преживелиците). Ето защо, няма опасност от тотално отслабване на някой от героите към края на играта –
всички растат и цъфтят с еднаква скорост.
Разбира се, трябва да споменем и основното рекламно лице на играта (че даже и тяло, че и … мда-а-а-а… ) – една мадама с дълга руса коса, изваяна в странна форма, която носи името Led и си има кибернетични крака и гигантски гаечен ключ, с който маризи противниците си. Кой знае защо точно тя се подвизава на повечето плакати и рекламни материали за играта, а Мая и останалите и приятелчета остават някъде на заден план.
Както във всяка ролева игра, така и тук, всеки от персонажите си има персонални показатели, които му определят способностите. Някои са по-специализирани в магията, други са по-бързи, а трети имат чудесни бойни умения. Когато екипирате героите си, имате възможност по един или друг начин да промените тези показатели. Например тежката броня предпазва от неочаквани удари, но за сметка на това намалява мобилността на този, който си я е навлякъл. Освен това всеки герой има един свободен слот, в който да нахлузите какъвто ви душа иска магически талисман. Предметите, с които се екипирате, намирате на най-неочаквани места или просто купувате от многобройните магазини. Можете да опитате и да крадете – ако бъдете хванати на местопрестъплението, няма да попаднете в затвора, а просто ще бъдете “наказани” с по-високи цени или пък търговецът ще откаже да води какъвто и да е бизнес с вас. Факт е, че не можете да променяте основното оръжие на героите, но това не е болка за умиране поради особената система за водене на битките (е, ако ви се мре – давайте… всеки повод е добър за подобен случай).
В играта няма особена разлика между далекобойните (огнестрелни) оръжия и тези за близък бой, тъй като Septerra Core има единственият по рода си начин за ступване на лошите. Когато се стигне до мелето, героите подскокват като треснати и се позиционират в странни хореографски пози тук-там по екрана. Не можете да ги разполагате и за това често ще останете учудени от това къде застават, но де факто конкретната им позиция не е от фатално значение за самата битка. Всеки герой има по няколко атаки (в началото – 3, по-нататък – до 9) с различна сила, като за по-силните атаки е необходимо да изчакате повече време, за да съберете достатъчно енергия. Можете да атакувате абсолютно всеки опонент, като конкретното му разположение е без значение – вашият герой просто ще скочи до душманина, ще го хлопне по главата и ще се върне на мястото си.
Когато вашите типове натрупат достатъчно опит или пък се екипират подобаващо, те ще получат и нови спец-атаки, които обаче изискват магическа (core) енергия. Другото приложение на тази енергия е чрез т.нар. fate cards, които са аналог на магиите в останалите игри. На всяка карта съответства някаква магия, като чрез комбиниране на две или три карти се получава нова… Звучи малко сложно, но всъщност няма никаква практическа разлика между тези карти и класическите RPG-магии.
Тази система на водене на битки със сигурност може да се нарече “алтернативна”, макар и изобщо да не се доближава до реалността. Независимо от това дали ви допада или не ще трябва все пак да свикнете с това, тъй като битките заемат почти 2/3 от цялата игра. Босовете са доста оригинални и често трябва да бъдат утрепани по нестандартен начин, т.е. – като им използвате слабите места или атакувайки нещо, което на пръв поглед съвсем не изглежда агресивно или най-малкото достойно за атака. В началото е абсурд да умрете, но по-нататък нещата загрубяват, а има и битки, които продължават и по половин час (бля…). За щастие в играта има и доста приключенски елементи, свързани със събиране и използване на предмети, а и достатъчно разговори и сюжетни плетеници, които я правят нещо по-дълбоко от елементарния каруцарски екшън.
Всъщност за самия сюжет могат да се кажат само добри думи, тъй като авторите доста са се постарали да не скучаете и геймплеят непрекъснато се разнообразява и подслажда с интриги, политика, злодейства, геройства и въобще – всичко, характерно за Anime. Като цяло Septerra Core е много добра игра с малко недостатъци, която е достойно дебютно заглавие на Valkyrie Studios. Щеше да е по-добре, ако лицата на NPC-тата не се повтаряха толкова често или ако анимираните магии можеха да се изключат (в началото те изглеждат внушителни, но бързо започват да дразнят), но това са дреболии, които не развалят цялостното добро впечатление от играта.
Автор: Боян Спасов и Георги Пенков