“Хейл Рапиус! Могъщи фермере, поел по пътя на приключенията и халюциногенните гъби. Ще ни се да ти кажем, че във вените ти тече кръвта на боговете, а в гръдния ти кош тупти сърцето на легендарен герой. Уви, драги – ти си обикновен аграрник, с коефициент на героизъм, колкото изстинала порция дробсърма. Прост си като налъм, чадо! Но пък си избран да спасиш света от безмерно ЗЛО. Да, по-безмерно дори от кафе машината в офиса, която определено е дело на Сатаната… Пайнер Мюзик – също.” – мистериозен глас в тъмнината
Интро
Равнината Гослинг – стереотипно провинциално местенце, в което народът при липсата на булки се облажва с козички. Слънцето си пече, птичките си пеят и изведнъж – БАМ. Не, няма голям взрив, нито изсипване на пълчища демони от небесата – просто “БАМ” и се скършва хатърът на веселите селяци. Весели заради тънкия момент, че селото и регионът е истински развъдник на гъби. Всякакви гъби – малки, големи, такива, които да опечеш, такива, които да изсушиш и изядеш. Бе една голяма, гъбена наркокомуна в общи линии. Рапиус трябва да разбере защо нещо прекъсва лежерното му съботно надрусване с мухоморки и да го спре!!!
Из дълбините на… нещо си
Scallywag: In the Lair of the Medusa е тъп dungeon crawler – по жанр е нещо като алфа версия 0.1 на Diablo 1 и просто е безмозъчна. Ще обикаляте из тъмни еднообразни подземия, за да намерите въже и дупка. После ще се спуснете с въжето в дупката за следващото ниво… и пак… и пак… и пак. Пътьом свирепи мишоци и подивели прилепи (мишки с крилца – миши ангели, хо-хо-хо… тъпо) ще се опитват да наръфат до смърт нежната ви персона (никъде не се казва, че Рапиус е гей, но никъде не е потвърдено и че не е).
За да си възстановите издръжливостта, ще ядете телцата на въпросните плъхове (“Нееее, Рататуиии, НЕЕЕЕ!” – разстроен келеш) и гъби. Ахам, играта промотира кльопането на разнообразни фунги с неизяснен произход с положителен за физиката ви ефект. Егати! А преди време моралистите хранеха StarCraft заради Steam Pack-овете.
Единствената интрига в играта се създава от тъмнината. Имате газена лампа (прави се от нормална лампа, която се прегазва с нещо си), която обаче мъждука едвам едвам, че на всичкото отгоре, ако не намерите спирт за нея, спира да гори. В момента, в който пламъчето угасне, ще виждате само и единствено героя си, на фона на монотонно дигитално семпълче. След половин час игра е много вероятно да ви намерят под масата, опитвайки се да захапете палеца на крака си.
Автор: Георги Панайотов