Sanitarium

Компанията ASC GAMES не е особено позната на българските любители на компютърните игри, но може би им е известно едно друго тяхно заглавие отпреди няколко месеца – Grand Theft Auto! Сега те се намесват и в друг жанр, при това изключително успешно. Sanitarium е един съвсем нетипичен quest, с повече от интересен плот и извънредно добра изометрична 3D графика!

Началото на играта много прилича на Countdown – един класически quest отпреди няколко години! Играта започва с напълно черен екран… и съвсем слаби и разбъркани audio клипове – шум от автомобилни двигатели, женски глас, отчетливо се чува думата “accident”… и после тишина… Отваряте очи… Мястото, на което се намирате, ви е напълно непознато! И всичко е много мрачно и подтискащо… чуват се странни шумове… Оглеждате се… намирате се в нещо, което прилича на стая в най-долнопробна болница… или в лудница? Или може би… затвор?

Облечен сте в захабен болничен халат… Опитвате да отворите вратата – не е заключена! Е, поне не затвор! Оглеждате се недоумяващо наоколо! О, изглежда наистина е лудница – поне ако се съди по поведението на неколцината други обитатели на мястото! Но вие не сте луд! Какво общо имат шумът от автомобилните двигатели, евентуалната катастрофа и тази лудница? Оглеждате отново другите обитатели – един-двама също имат вид на нормални хора! Може би те ще могат да ви дадат някаква полезна информация… Опитвате да заговорите най-близкия от тях… Той пита как се казвате… Отгов… Но… Името!!! Как се казвате??? Но това не е възможно! Не е възможно да не знаете собственото си име? Къде всъщност се намирате? Кой ви е докарал тук? И защо? Оглеждате се отново…

Намирате се в някаква странна кула… Цялата разделена на малки и мизерни стаи… Сред хора, които явно не са съвсем наред… В центъра на кулата се издига самотна остъклена кабина… До стената пък има много странна статуя – жена с крила! Изображение на ангел? Започвате да разпитвaте другарите си по съдба – поне тези, които изглеждат нормално… Но май вие сте единственият нормален човек в цялата кула – приказките на всички други са…наистина луди! Може би ако успеете да се доберете до остъклената кабина ще разберете нещо… Но тя е недостижима – от вас я отделя пропаст, дълбока няколко етажа! А край стената бумти нажежен до червено парен котел… Смътно си спомняте за някаква опасност… Оглеждате пак централната кабина – до нея стига дебел електрически кабел. Ако имахте само ръкавици… но може би и нещо друго ще свърши работа? Чаршаф от килиите? О, ето една мръсна хавлиена кърпа… Грабвате я бързо и я увивате около кабела. Плъзвате се над бездната… стараете се да не гледате надолу… И ето, вече сте на малката площадка пред кабината! А този бутон за какво е? Аха, малко подвижно мостче съедини кабината и останалата част от кулата! А сега да претърсим кабината! Сейф! Но с електронна ключалка… Без инструменти не можете да направите нищо! Може би този компютър работи! Преди това обаче трябва да включите захранването! Добре поне, че кабелите имат цветни маркировки! Ето, заработи… Хмм… странно! О-о-оо! Късо съединение! Или дявол знае какво! От това компютър вече няма да стане!

Но… електронната ключалка на сейфа? Е, всяко зло за добро! Късото съединение повреди електрониката и сейфът зейна отворен! Така…
Така-а-а… Записки… Писмо… относно някакъв древен ключ? А това какво е? Изглежда наистина древно? Ключът? А какво е това странно усещане за нещо познато? Тази статуя… Като че има нещо общо с този ключ (поне решавате да го наречете ключ, въпреки че изобщо не ви прилича на такова нещо!)… Ето там в основата на статуята… Може би това е ключалката? Ха! Става! Но какво… Къде изчезна кулата??? Е, статуята е все още тук! Всъщност къде? Намирате се в малка градинка насред площада на неголямо градче!!! Наоколо играят деца… Но… Не е възможно! Това е някакъв кошмар, излязъл сякаш от книга на Стивън Кинг! Почти всички деца са УРОДИ!!! Как ли изглеждат възрастните? Но всъщност къде са те? Не се вижда нито един възрастен? Дали това не е просто сън? Да ги разпитаме… Съвсем внимателно… Тактично… Деликатно… КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК!!!

Надявам се, че сте придобили представа за атмосферата в играта! Ако нещата дотук ви се виждат странни, мога да ви уверя, че занапред ще станат още по-странни! Фабулата на куеста като че ли действително е родена от болното въображение на Стивън Кинг… като не пропуснете да добавите и солидна доза черен хумор в стил “Семейство Адамс”! И въпреки това сюжетът е съвсем сериозен! Много от разговорите, от местата, които ще посетите, от някои бегло видени предмети ще предизвикват откъслечните ви спомени… Постепенно ще започнете да си припомняте кой сте вие, как се казвате; ще започнете да си спомняте отминали събития… Ще се окаже, че думите на лудите от първата част на играта не са били чак толкова луди! И, разбира се, както винаги се оказва накрая, нещата ще излязат значително по-сложни и ще трябва да решите много по-тежки задачи, отколкото само да си припомните кой сте, какво се е случило с вас и как да се отървете от лудницата  (не си въобразявайте, че това е лесна задача – номерът със статуята изглежда ефективен, но съвсем скоро ще се завърнете обратно!).

И последно – играта има и една интересна особеност, за която ще си дадете сметка едва като изиграете известна част от нея – в повечето quests от този тип обикновено знаете какво трябва да постигнете (например да се ожените за царската дъщеря, да накажете лошите чичковци и т.н.) и се стараете да извършвате такива действия, които ви доближават до целта (или поне така смятате); в Sanitarium обаче ще трябва да се оставите на събитията да ви водят и едва към края на играта ще съумеете да обедините многобройните разхвърляни парченца и ще осъзнаете всъщност към какво точно сте се стремили през цялото време.

Автор: Ник Мортимър