by PC Mania
Поредицата Saints Row не е най-добре познатото заглавие на PC-геймърите. Причината е, че първата част на играта се появи само за конзоли, а и втората направи своята премиера за същите платформи преди повече от два месеца. Въпреки това онези от вас, които са имали възможност да поиграят на конзолните версии, със сигурност трябва да са изпитали чувството за нещо познато. Причината е проста – идеята на Saints Row е изключително сходна с тази на култовата поредица GTA. Затова, когато през лятото на вече изминалата година Volition Inc. обявиха, че работят и над РС вариант, геймърското съсловие с основание се развълнува.
Saints Row 2 е от този тип игри, които наистина ме ядосват. Причината е проста – огромната част от заглавията, които излизат на пазара, са меко казано слаби и в действителност популярността – а и приходите – на гейминдустрията се крепят на базата на дузина успешни заглавия. Затова е истинско светотатство да видиш игра, която има всички шансове да се превърне в страхотно заглавие, но вместо това свършва в графа „с потенциал, но нищо повече”. Погледнете само – налице е интересна гангстерска история, огромен отворен свят, практически безкрайна кустомизация на героя, че дори и страхотен саундтрак. Освен това трябва да отбележим и множеството подобрения и нововъведения, които разработчиците обещаваха в сравнение с първата част. Най-сетне, конзолните версии на Saints Row 2 пожънаха голям успех и спечелиха доста награди. Вместо това се оказа, че РС вариантът се оказа преследван от технически бъгове, неоптимизирана графика и всички други черти, характерни за слаби портове.
Имало едно време в Стилуотър
Все пак, за да не създавам погрешно впечатление, нека караме нещата по ред. Независимо от проблемите си, Saints Row 2 е увлекателна игра с порядъчна доза екшън и в никакъв случай не трябва да се подминава с лека ръка. Историята се развива в местния еквивалент на Либерти Сити – град Стилуотър – а от събитията в първата част са изминали цели пет години. Главният герой е някогашен лидер на известната гангстерска банда „Светците”, но след поредица от злощастни събития се е озовал в затвора, и то в кома. В началото на Saints Row 2 той се събужда изненадващо от нея, а в главата му е само една мисъл – как да възстанови криминалната си империя и да отмъсти на хората, пратили го в затвора. Преди да започнете игра обаче, трябва да създадете свой собствен персонаж. Още тук играта поразява с невероятното разнообразие от опции, които ви се предлагат. Може да кустомизирате практически всичко – от външния вид до походката и тона на гласа. Аз лично се забавлявах особено с избора на поздрав и обиден жест (да, и това го има).
Когато най-сетне сте моделирали героя по свой образ и подобие, играта наистина започва. Първото ниво всъщност пресъздава бягството от затвора и изключително екшън-ориентирано. Ще трябва да си пробиете път през охраната, а след това ви очаква и шеметно преследване с моторници. Идеята на това ниво е да ви въведе в механиката на играта и да ви покаже какво ви очаква от тук нататък. А то е доста – с влизането си в Стилуотър научавате, че планът ви за връщане на доброто старо време няма да се осъществи толкова лесно. „Светците” са разпуснати, а повечето им лидери са или убити, или в затвора. На един от тях тъкмо му предстои процес, но вашият герой изобщо няма намерение да оставя съдбата на приятеля си в ръцете на правосъдието. Верен на максимата, че в подземния свят всеки съюзник е важен, под вашия контрол той го измъква от сградата на съда. Вярвам че е излишно да ви казвам, че това е съпроводено с доста стрелба и трупове. От тук насетне играта влиза в добре позната рамка – изпълняване на мисии, трупане на пари и престиж, постоянно подобрение на оръжията и уменията и от време на време по някое допълнителна мисия за освобождаване на напрежението. Тук няма да откриете така популярната напоследък система за прикриване, но пък може да се предпазвате по друг, не по-малко атрактивен начин – като вземате заложници. Ако някой има неблагоразумието да ви доближи и вие сте с достатъчно бързи рефлекси, ще си осигурите жив щит, с които да посрещате куршумите на враговете. А когато той вече не е толкова жив, няма проблем – просто го хвърляте върху стоящите наблизо противници и така печелите няколко ценни секунди. В Saints Row 2 присъстват много вече познати елементи като мобилния телефон, по който ще координирате поредния удар, възможността да набираш още гангстери, които да те придружават по улиците, отворената карта и неограничената свобода на действие.
Изкуството да бъдеш гангстер
Лично според мен отвореният свят в игрите е нож с две остриета. От една страна, той ти дава огромна свобода да се обикаляш навсякъде и да правиш каквото си искаш, но от друга – именно това може да се окаже разсейващо и в един момент играчът да установи, че се занимава с безсмислени неща и изобщо не напредва. В Saints Row 2 този потенциален проблем е решен доста добре. За да напредваш в основната сюжетна линия, трябва да минаваш основните мисии. Те пък се отключват само когато събереш достатъчно точки престиж, който се набавя чрез участие в страничните мисии и задачи. Така, ако изберете по-делови подход, може лесно да се придвижвате напред, като същевременно ще опитате и достатъчно от отворения свят. От друга страна, ако не бързате за никъде и искате да се забавлявате с допълнителните мисии, може да го правите на спокойствие. Тези мисии биват два вида – activities и diversions, като разликата между тях не е толкова голяма. При т.нар. activities изпълнявате определени задачи, които ви дават точки престиж и пари. В играта са включени част от подобните мисии от първата Saints Row, както и шест напълно нови. Такива задачи могат да бъдат състезания с коли, доставки с хеликоптер или участие в нелегални боксови мачове. Моята любима обаче е т.нар. mayhem, идеята на която е много проста – ваша позната телевизионна водеща ви се оплаква, че губи аудитория заради неин конкурент. За да й помогнете да качи своя рейтинг, вие започвате безумно насилие и погроми над минувачи и имущество по улиците, докато тя предава на живо. Целта е в рамките на определено време да нанесете възможно най-много щети. А после се чудим защо някои обвиняват видеоигрите, че подстрекават към насилие…. От своя страна, diversions са по-скоро случайни дейности, които не са свързани с определени задачи. Те включват мини-игри като покер, шофиране на линейки и пожарни или каскади с коли. За разлика от activities, тук печелите по-скоро дребни придобивки като нови дрехи и автомобили, които може да добавите в гардероба или гаража си.
Кустомизацията на героя бе считана за една от най-силните черти на поредицата и според мен с право. Saints Row 2 ви предоставя неограничена възможност да внесете собствен стил във вашия герой, а и не само в него. С напредването на играта ще може да закупите все по-големи апартаменти и къщи, които да ви служат за база на вашите операции. Освен това обаче всички жилища могат да се обзавеждат според вашите желания и банкова сметка. Може да повишите както общото ниво на жилището, така и да добавяте отделни предмети като плазмени телевизори, билярдни маси и дори пилони за танци. Някои от тези ъпгрейди ви дават повече точки престиж, а други са само радост за окото.
Ако нещо може да се обърка, то ще се обърка
Законът на Мърфи е първото нещо, което ми идва на ум, когато започвам да пиша критичния си коментар. Всеизвестно е, че портването на игри от конзолната версия в РС вариант е труден процес и не едно и две заглавия са претърпявали провал именно заради това. Най-пресният пример в това отношение е не друга, а GTV IV, чиято компютърна версия страда от доста технически проблеми. Сякаш за да засилят още повече приликата с конкуренцията, Volition Inc. са взели от нея както добрите, така и лошите страни. Резултатът може да предизвика само разочарование. Поне според мен графично Saints Row 2 изглежда твърде зле, особено като се има предвид годината на издаване и амбициите на разработчици и издатели. Присъстват различни технически проблеми и бъгове, които свидетелстват за слабото ниво на портване. Парадоксално е, че на по-слаби машини ще имате проблем изобщо с пускането на играта; дори обаче да имате добър компютър, техническите неизправности ще ви принудят да намалите доста от детайлите, а това определено не спомага за позитивно изживяване. Обективно трябва да отбележа, че наред с техническите проблеми, графиката на играта не е издържана и чисто визуално. Вниманието към детайла, което ни бе показано в GTV IV тук просто отсъства. Макар Стилуотър да е голям град с най-разнообразен пейзаж, обикалянето из него не носи това удоволствие, както бе в Либерти Сити. Сградите са еднообразни, колите откровено грозни и като цяло усещането е повече дразнещо. За съжаление, една от проблемните области в първата игра – управлението на колите – отново присъства, въпреки уверенията на създателите, че специално ще се погрижат за това. Вярно е, че това не е рейсър, но тук дори придвижването от точка А до точка Б може да се превърне в проблем. Това на свой ред прави мисиите и състезанията с коли проблематични.
Поради една или друга причина Saints Row 2 няма да измести GTV IV от първото място; в интерес на истината компютърният вариант има прекалено много проблеми дори и за да бъде считан за подгласник. Същевременно Saints Row 2 се явява една добра алтернатива, защото е новаторска, разнообразна и в крайна сметка предлага всичко, което е характерно за добрите екшън заглавия с отворен геймплей. Силно се надявам от Volition Inc. да са си взели поука и в скоро време да пуснат поне един пач, който до коригира основни проблеми. Не че това ще заличи разочарованието, но поне може да направи играта по-приемлива за широкия кръг геймъри. А дотогава все пак име поне едно позитивно нещо – вече можем да избираме дали да градим гангстерската си кариера в Либерти Сити или в Стилуотър.
Автор: Иво Цеков