by PC Mania
Fallout от първо лице
Кой не знае Сталкер, кой не е слушал за него? Първият мащабен украински геймпроект изобщо. Страшно амбициозен, започнал и продължил с размах, с единствената цел да се създаде най-комплексният шутър на пазара. Което се оказа и проклятието на авторите му. Производственият процес се усложни дотолкова, че на няколко моменти завършването му беше поставяно под въпрос. Смениха се няколко графични платформи, а рилийз датата от края на 2004 постепенно се измести до началото на 2007. Дали Сталкер е добра игра и дали чакането си заслужаваше? Това ще се опитаме да разберем в следващите редове.
В сянката на Чернобил
В далечното соцминало нещата стояха по друг начин. Водеше се студената война, а светът беше разделен на два полюса – Изток и Запад, СССР и САЩ. Общият ефект беше, че двете страни се съревноваваха във всичко – от въоръжение до зони на контрол и държави, които попадат под тяхното влияние. Самите ние бяхме такава държава (не на Америка, както се сещате), светът живееше в постоянен страх от ядрена зима, а след падането на СССР и отварянето на архивите се оказа, че на няколко пъти наистина се е разминал на косъм с такава.
Положителната черта на целия този процес беше, че се стимулираше технологичният прогрес, а едно от лицата му беше ядрената енергетика. Всичко беше чудесно до момента, в който стана малък гаф и един от ядрените реактори, базиран в Украйна, взе че малко се поразтопи. Радиационният облак покри почти половината Евразия, а доста дълго след това лафът “дете-чернобилче” беше хит в хапливия хумор.
Точно около историята с аварията в Чернобил ще се завърти и сюжетът на играта S.T.A.L.K.E.R. Тя ще ни отведе в един плашещо реален научно-фантастичен сетинг, в който след взрива и благодарение на последвалата радиация настъпва разкъсване в пространствено-времевия поток и се образува Зоната.
Отначало никой не разбира какво точно се случва. Информационното затъмнение, придружено с шока от случилото се, парализира хората и района не е евакуиран. Първо започват да се появяват странни светкавични бури. После идват първите сведения за странни създания, отвличащи и разкъсващи животни през нощта. А когато се стига и до първите човешки жертви, правителството решава действа. Всички близки селища се изселват, а Зоната е отцепва от военните. И нещата биха приключили до тук, ако Зоната не бе започнала да се разраства. Физични и природни аномалии постепенно започват да се случват и извън нея.
Около 2012 година Зоната вече се е превърнала в ничия земя. Военните до такава степен са настръхнали, че стрелят на месо по всичко, което не носи пагон. В същото време се появява една нова професия – тази на сталкерите. Наемници и търсачи на съкровища, те се обособяват в собствено мини общество, движено от респект между членовете му и желанието за финансова изгода. Всеки сталкер принадлежи към определена група, чиято основна цел е преровичкване на Зоната за всякакви артефакти с неясно предназначение и продажбата им. Вие сте безименен герой, спасен от инцидент и загубил паметта си. Единственото, което знаете е, че трябва да убиете сталкера Стрелок. Защо и кой ви натресъл тази задача – поне в началото не се знае.
Всяко начало е трудно
Започвате играта в малък наемнически лагер, разположен из руините на изоставено селце. В началото не знаете нито чий го дирите там, нито каква е ролята ви в света на S.T.A.L.K.E.R. Основната фигура за вас е местният магазинер. Той ви дава първите няколко задачи и ви помага с екипировката. На него можете да продадете и всичко, което сметнете за ценно. Всъщност търговия можете да въртите с всяко NPC, което в момента не е заето да гърми по вас. Това са други сталкери, продавачи и просто обикновени хора. Всеки е готов да купи какъвто и боклук да му предложите с уговорката, че ще ви даде по-ниска цена от търговеца и че има лимитиран запас от рубли.
Още в началото ще се сблъскате с почти всички фракции в играта – различните групи сталкер, военните и дори глиганите. Мдам, забравете за сладките розови грухчовци от филмчетата на Walt Disney. Тук животните често са освирепели, леко мутирали (т.е. клонящи към изродщина, но в лошия смисъл на думата) и единственото им желание е да разровичкат със зурла кървавата маса, останала от вас след като ви стъпчат.
Разбирате, че светът на сталкерите е доста многопластов. Всяка една групичка се бори за нещо си и не винаги е приятелски настроена към останалите. За да е забавата пълна, има и ранглиста на топ сталкерите. Фактори като припечелените кинти, изпълнени мисии и избити противници се групират и показват колко известен сте. Това освен чисто козметична роля има и чисто практична такава. Наместете се в Топ 20 и вижте как славата ви ще работи за и против вас. От една страна ще се сблъскате с уважението на някои сталкери, готови да умрат, биейки се рамо до рамо с легенда като вас. От друга, голямата кесия ще привлича и много нежелано внимание и ще станете обект на постоянни засади с цел транзит на средства от вашата банкова сметка към нечия чужда.
RPG
Концептуално играта съвсем леко се припокрива с ролевия жанр (различни степени на издръжливост към специфични условия и тип щети – електричество, радиация, огън и т.н., множество предмети, инвентар, взаимодействие с NPC-та и т.н.), съдържайки елементи на нестандартен шутър. Имате основна сюжетна линия, по която се движите, изпълнявайки задачи, зададени ви от различни герои. Но също като в пълнокръвно RPG имате десетки мини куестове, които можете да изпълните по желание. Всеки един от тях носи различна награди (бутилка водка и две щафети сух телешки салам – не се бъзикам, продължавам да търся жълтото патенце за баня).
В общи линии ви се дава свобода на действие, която е неприсъща за повечето шутъри. И то не само по отношение на това къде да идете и какво да направите в огромния свят, но и как да се държите. Ако искате, дори можете да изиграете S.T.A.L.K.E.R. като търговски симулатор, концентрирайки се над търсенето на артефакти и тяхната продажба. Това ще ви осигури най-добрата екипировка, която да компенсира липсата на стрелкови умения, а и нали знаете, че с пари може да се купи всичко (въпреки че според някои щастие може да се набави единствено с листче за цигара и няколко грама непозволени треволяци). И това е само началото.
Терените в играта са огромни, което оправдава и неколкоминутното им зареждане. Затова гледайте да не умирате много-много, че после чакането е изнервящо. Зоната наистина предлага разнообразие. От хълмчета, покрити с храсти, до огромни гори и доста потискащи подземни комплекси. Нямате рестрикция къде и как да ходите – веднъж попаднали в играта, как и от къде ще минете, зависи единствено и само от вас. Това важи и за подхода към различните ситуации. Можете ефективно да използвате стелт и Рамбо тактиките, да влетите през главния вход, да обстреляте всичко отдалеч със снайпер или, лазейки с нож, да неутрализирате противниците си един по един. Които между другото са доста умни и адекватни.
Никога няма да ги видите да се втурват към вас (освен мутиралите кучки и прасета, но при тях не се очаква особен интелект), дори напротив. Те доста ефективно използват всички възможни прикрития и познават местността доста по-добре от вас, така че постоянно трябва да хвърляте по един поглед зад гърба си. Няма скриптирани ситуации или лошковци, материализиращи се от нищото зад вас.
За да победите своите противници, ще имате нужда от малко повече старание, но пък и радостта от успешно поставен и изпълнен капан е доволно голяма. Дори и извън Зоната ще се сблъсквате с аномалии, които можете да използвате в своя полза за прецакване на враговете. А самата Зона е съвсем друга бира. В нея ще се сблъскате с няколко нови фактора. Първият е оцеляването ви. Без храна организмът отслабва и ще се наложи да помъкнете със себе си доста хранителни запаси. Трябва и да почивате от време на време, а в тези мигове сте доста уязвим. Храненето не е реализирано като досадното готвене в Arx Fatalis и по-скоро създава чувство за реалистичност. Най-готиното е, че почти всеки проблем можете да решите с няколко литра водка.
Хубава работа, ама украинска
Малко са слабите страни на S.T.A.L.K.E.R., но все пак ги има. На първо място е нелинейността. Основният коз на играта води и до един основен неин проблем – действието се размива. Често можете малко или много да загубите ясна представа какво точно се случва около вас, а и допълнителните куестове в един хубав момент започват да се повтарят, водейки до монотонност тип: “иди до града, вземи куестове, разходи се, прибери се в града, вземи награди”.
Другият проблем е графичната платформа – покрай всички промени, които претърпя, можете да я подкарате на доста широк спектър от машини, но за що-годе нормална визия ви трябва бая могъщ компютър.
На последно място, но не и по важност, са NPC-тата в играта. Също като с куестовете – в един хубав момент вече спират да ви изненадват и поведенческите им модели се свеждат до три варианта – неутрален, приятелски и вражески.
И все пак не мога да отрека и невероятната атмосфера на заглавието – в продължение на десет минути седях до лагерния огън на група сталкери, слушайки майтапите им (на руски) и дори музикалната пауза, това определено придава доста голям чар на заглавието, което дори само за гейм обща култура трябва да погледнете.
Автор: Георги Панайотов