
Да си император не е много лесна задачка. Пътеката към тотална доминация над половината античен свят изисква, дори на нормалното ниво на трудност, доста усилия, внимание и познания на света, в който се развива играта. А и когато се стигне до челен сблъсък със силите на врага, Съдбата може да си изиграе лоша шега с вас. Тогава ще видите как, заради лошо познаване на бойците и тяхното предназначение, мощните ви кохорти се огъват като дунапрен под ураганния натиск на малка група картагенски елитарки. Следващите редове са предназначени за тези от вас, които не могат да понесат провала и са готови на всяка цена да се докопат до имперския трон в Рим, да оглавят сената и да смажат съпротивата.
Раждането на републиката
В зависимост от фракцията, която сте избрали, ще имате един основен път на експанзия в началото – Картаген, Гърция или Галия. При останалите фракции няма такава особеност и можете да се насочите натам, накъдето ви се иска.
Всяка територия разполага с един град. В началото ще имате само 2-3, затова микроменджмънтът им е изключително важен. Сградите се делят грубо на три типа – военни, икономически и социални. Икономическите генерират ресурс, чрез военните тренирате или подобрявате войските си, а социалните са с различни функции, на които ще се спра малко по-късно.
Икономиката се базира на 3 фактора – търговията, фермерството и миньорство. За да текнат парички към касата ви по пътя на бартера, ще се нуждаете първо от пазар. В момента, в който го построите, ще започне автоматична търговия с всички фракции, с които сте сключили договор. Колкото са повече, толкова по-голяма ще е печалбата ви. За това още в първите 10 хода е добре да пуснете по един дипломат до всяко едно от кьошетата на картата. С всеки пореден ъпгрейд на пазара се увеличава приходът и се вдига с малко щастието на населението в града.
Пътищата е добре да строите веднага след пазара. Колкото са по-добри, толкова повече се засилва стоковият обмен и съответно авоарите ви. Уви, само римляните имат достъп до най-добрите. Портовете, освен че имат функция на корабостроителници, също подобряват икономическото ви състояние, позволявайки връзки с региони, до които по нормален път нямате достъп. Нивото на печалба на всеки един град се определя от тези три сгради. Някои от храмовете (този на Меркурий например) също дават бонус към търговията. Някои региони разполагат и с природни ресурси, които можете да използвате.
Почти при всички фракции започвате с 3 града, единият от които е главен. След като построите базисните търговски структури в столицата, е добре да се съсредоточите на военното му развитие, за да можете колкото се може по-бързо да разполагате с качествени войски. Останалите провинции (включително и новозавладените) използвайте като банки, в които да събирате ресурси. Развивайте ги основно в тази посока. Към средата на играта, когато сте се разраснали териториално, е добре да развиете ключови региони по пътя на войната, за да можете по-късно да ги използвате като бастиони за защита и експанзия.
Пряк контрол над постъпващите в хазната динари можете да постигнете чрез определянето на данъците във всяка една провинция.
Тъй като абсолютно всичко гълта ресурси, е добре да сте добре подготвени, преди да стартирате истинската офанзива. За да започнете масирани военни действия по два фронта, ще са ви нужни поне 100 000 парички в касичката. В случай на по-разгърната и мащабна война (3-4 фронта, атака над сената), ще са ви необходими поне 400 000, за да не изпаднете във финансов недоимък и предизвикания от него тотален разгром на цивилизацията ви. Няма как да не отбележа, че голяма част от войната тук е повече въпрос на пари, отколкото на военни действия.
S.P.Q.R.*
Други два фактора, с които ще трябва почти винаги да се съобразявате, са народът и сенатът. За да ъпгрейднете палата в произволно селище, ви трябва определено количество популация. Има много фактори, влияещи на нейния прираст: размера на данъците, нивото на здравеопазването, щастието, размера на гарнизона. Колкото по-големи са данъците, толкова по-малък е темпът на размножаване на поданиците и толкова по-недоволни са те. Всеки път като завладеете нова провинция, ще можете да я покорите, опустошите или поробите. Първият вариант е предназначен само за римляните, тъй като запазва цялата популация и вдига реномето ви в очите на плебса, но и дава най-малко пари. Втората е за предпочитане към края на играта – вижда сметката почти всичко живо и ви дава най-много пари. Третата е компромисно решение, при което населението се разпределя между останалите ви провинции – полезно е, ако искате и по-бързо да развиете градовете си.
Но с голямата популация идват и много проблеми. На първо място това е опасността от бунтовете. Можете да се справите с проблем, трупайки войски и губернатори в града. Когато и това не помогне, можете да намалите данъците. Ако все още хората искат да революционерстват, можете да ги залъжете със зрелища при римляните или при другите националности – да построите различни сгради, даващи бонус към подчинението – амфитеатри, тайна полиция и т.н. Игрите и гладиаторските борби можете да проведете навсякъде, където името арена и/или хиподрум. Честотата на подобни мероприятия може да е годишна, месечна или ежедневна. Понякога е по-на далавера да направите таксите високи, а игрите – месечни, тъй като последните също гълтат ресурси, но по-малко, отколкото ако силно намалите данъците.
Когато публичното недоволство нарасне (одобрение под 60% ред в града), може да избухне бунт. Но това е по-скоро дребен дразнител. Истинският проблем са болестите. Започне ли да върлува чумата, няма друго спасение, освен да седите и да се молите следващия ход епидемията да приключи. Освен че драстично намаля популацията в града ви, тя засяга и разболява абсолютно всяка войскова част, намиращ се зад стените му, включително и тези, които само са се отбили за по едно питие по време на хода. Генералите и членовете на семейството също не са имунизирани срещу смъртоносни болести. Заразените юнити пренасят бацили, затова НЕ ГИ МЕСТЕТЕ в друг град – няма да се излекуват, а само ще създадат още едно огнище на епидемията. За да предотвратите подобни проблеми, е добре да построите и ъпгрейднете канализационна система. Но и тя не дава 100% гаранция, че столицата ви ще бъде пощадена в случай на чумен мор.
Друг фактор, с който ще се съобразявате, е сенатът. Той постоянно ще ви задава мисии, чиито успешно разрешаване ще ви носят пари, различни елитни юнити или неговото благоразположение. Това също е важно, защото ако сенатът ви се разсърди, ще ви обяви за враг на народа и републиката. В този случай останалите две римски династии ще скочат срещу вас. Същото се случва ако решите да превземете Рим (в случай на успех обаче има край на говедата в тоги и техния тормоз), но има вероятност амбициите на Юлиите, Сципиите и Брутите да се сблъскат, водейки до повсеместна гражданска война.
Други важни неща на стратегическата карта са агентите и чудесата на света. Имате дипломати, шпиони и убийци. Аташетата са жизненоважни за добрата търговия и сключването на различни споразумения. Могат да подкупват войски, които, ако са от същия тип като вашите, няма да запрашат към къщи, а ще се присъединят към легионите ви. Могат дори да се купуват цели провинции. Така с малко кеш и 50 дипломата за 1 ход ще можете да спечелите играта.
Шпионите пък ви дават ценна информация за типа и видовете войска на противника, а поставени в града му, могат да отворят портата в случай на обсада. Закотвени във ваша провинция, служат като тайна полиция и оправят отношението на народа. Убийците, особено тези с високо ниво, са безценни, за да премахнете вражи генерал или да саботирате част от града му. В първия случай ще се изправите пред доста деморализирана армия, а една диверсия срещу градските стени доста подпомага следващата обсада.
Академиите и храмовете също са важни, защото ще обучават генералите ви на полезни умения.
Войната
За да водите добри и успешни битки, има три неща, които трябва да знаете: с какви юнити разполагате и можете да тренирате, кои са силните им страни, слабостите и специалните им умения, както и как да ги използвате на бойното поле.
Разгледайте карето за повече инфо на тема „типове кашимерия“.
Във всеки град можете да построите сгради, нужни ви за тренировка на войските. Но някои от тях са достъпни само при изграждането на храм или железария (Chariot Archer например). За това проследете от интерфейсния бутон какво в какви структури може да бъде обучено и следвайте този път, за да можете възможно най-бързо да имате достъп до яките единици.
Ъпгрейдите от ковачницата и трупането на опит подобряват атаката и защитата на подопечните ви говеда. Не се тревожете, ако само в един град имате добре ъпгрейдната ковачница или някое подразделение ветерани е било осакатено от превъзхождащ ги душманин. Вече можете да претренирате всички войски в съответния рад, заменяйки старите им оръжия с нови или попълвайки редиците им с новобранци. Така юнитите с кофти арсенал или намалена численост няма да стоят като баласт в провинциите ви, а ще можете отново и отново да ги използвате на бойното поле.
Ролята на подобренията и опита е огромен, правейки дори обикновени войски в хиперсилни и почти непобедими бойни богове. Така например египетските стрелци (най-добрите в играта), когато са елитни ветерани с всички ъпгрейди, могат успешно да спират в ръкопашен бой конници или дори кохорти.
Винаги, ама винаги, трябва да се стремите да заемете по-добра стратегическа позиция на бойната карта. Разбирайте – хълмчетата. Винаги покривайте фланговете си. Ако войските ви имат бонус, докато се бият из снежни/тревисти/пустинни и т.н. терени – възползвайте се от този факт. По време на обсада на крепост или селище повече от 2 стълби и/или кули не са ви нужни, за да успеете. Останалите лошковци, отдръпнали се на агората, унищожете със стрелци или обсадни машини. Помнете, че тежката пехота по принцип мачка наред, конницата е лека, бърза и перфектна срещу стрелци, копиеносците имат бонус срещу кавалерия, а бойците с лък са най-добри срещу по-тромавата тежка пехота. Стрелците най-добре управлявайте ръчно и изключвайте опцията за автоматична стрелба. Така ще пестите муниции, а в дългите битки това е доста важно. Останали без стрели, стрелците стават почти безполезни, освен ако не са гореспоменатите египетски изроди.
Имайте предвид също така, че като настане меле, войниците с лъкове не признават свой и враг, сипейки наред облаци от стрели. Затова внимавайте да не си набутате всички пехотинци да се бият с едно мизерно вражеско подразделение, докато собствените ви робинхудовци нанасят по вас повече демидж, отколкото би направил врагът в открито сражение. Можете да използвате и запалителни амуниции, но с тях юнитите ви стават значително по-неточни и скоростта им на огън пада почти двойно.
Това, че една единица има бонус срещу друга, не означава автоматично, че в сблъсък ще я победи. Моралът играе значителна роля за победата и ако искате този фактор да е на ваша страна, внимавайте за живота на генералите си. Също така използвайте оръжия, чупещи решителността на вразите (запалителни прасета например). В случай на победа винаги преследвайте противниците до дупка, защото можете да сте сигурни, че ако не го направите, след два хода те пак ще цъфнат, превързали ранените и попълнили бройката от най-близкия град. Опитвайте се да избягвате схватки на повече от едно подразделение под ваш контрол, защото управляваните от компютъра ваши част в общи линии действат адски глупаво и само се врат напред, измирайки героично.
Ако пък ситуацията е патова, опитайте се да задържите позицията си и да се стоите в дефанзива. Ако имате и няколко стрелци, след известно време битката свършва. Когато ви обсадят, най-добре е да излезете извън стените и да отблъснете атаката – докато вражият лагер е под стените ви, няма да можете да тренирате нови попълнения или евентуално да получите подкрепление.
Трябва да отбележа също така, че морските кампании в играта все още присъстват само за цвят, затова не си струва да ги обсъждаме.
Надявам се да съм ви бил полезен и да създадете империята си по-бързо.
Автор: Георги Панайотов