
Risen 2 е типична Piranha Bytes игра. Ако сте геймър, който никога не е пускал през живота си Gothic, вероятно ще захвърлите ролевото приключение настрани още след първите десетина минути геймплей.
Всъщност обаче изпускате много. Да, бойната система не може да стъпи и на малкия пръст на Kingdoms of Amalur: Reckoning, графиката е класи под Skyrim, а историята не е от ранга на най-великите фентъзи, правени някога. Това, в което Piranha Bytes са добри обаче, е в създаването на един голям отворен свят, богат на детайли и изненади. Ключовата дума за цялата поредица Gothic, а впоследствие – и за Risen – е изследване. Изследване на майсторски изградените кътчета, в които винаги се крие нещо интересно. И Risen 2 предлага именно това.
Ако кажем, че Risen 2 е крала от „Карибски пирати“, би било крайно преувеличено и неточно. Еднооките и еднокраки пияници с папагали на рамо винаги са били част от игрите на компанията и феновете на Gothic 2 знаят много добре това. Просто досега са били в периферията. В Risen 2 обаче те най-накрая застават директно под прожектора .
Историята в Risen 2 започва няколко години след събитията в първата част
Тежки времена са настанали за нашия безименен герой. Той се е обърнал към алкохола, развил е пълна апатия към случващото се. Станал е по-сприхав и кисел отвсякога. Ще го заварите в пристанищният град Калдера – последната крепост на военно-религиозната група, наречена Инквизицията – разплул се на леглото си, с превръзка на едното око и бутилка в ръката. Планините наоколо са обгърнати от пламъци. Титаните все още върлуват из света, докато морски чудовища тормозят корабите на търговците в района.
Носят се слухове обаче, че пиратът Стоманобрад е открил начин да плува из моретата необезпокояван от нищо и никого. Вероятно в неговите ръце е артефакт, изпълняващ ролята на потенциално оръжие срещу Титаните. Така ли е? Има само един начин да разберете. Заедно с неговата дъщеря Пати, позната на играчите от първата част, вие се отправяте на пътешествие в търсене на Стоманобрад, като първата ви задача, е да изоставите Инквизицията зад гърба си и да станете пират!
Не е нужно да сте играли на първия Risen, за да се впуснете в приключението
Поне по отношение на сюжета. При геймплеят нещата стоят малко по-различно. Както почти всяка една игра на Piranha Bytes и тази не е особено приятелски настроена към новаците. Първите минути, дори часове, прекарани с нея, могат тотално да ви отблъснат. Туториълът пък е твърде постен. От друга страна обаче, ако сте ветерани в игрите на компанията, значи сте изстрадали достатъчно убийства от прасета, преминали сте през не един и два недомислени интерфейса и сте станали жертва на стотици разнообразни бъгове. Буквално ще се почувствате у дома си. Тези неща, разбира се, не бива да ви отблъскват, тъй като, както обикновено, те маскират едно наистина добро приключение.
Подобряването на героя е дълъг и понякога болезнен процес
С всеки изпълнен куест или убит противник получавате слава (Glory), еквивалентът на опит. Натрупате ли достатъчно, може да подобрите една основните характеристики, например Blades, Cunning, Firearms и т.н. Колкото по-висока е тя, толкова по-добри умения ще може да получите в тази категория. Тук обаче вече се нуждаете от злато, както и от конкретния човек, който да ви научи на конкретното нещо.
Бойната система не е претърпяла кой знае какви промени, макар че новите умения привнасят доза разнообразие. Т. напр. вече може да ползвате огнестрелни оръжия, да хвърляте пясък в очите на противниците си и да ги заслепявате или да ги удряте с кокосов орех по главата и да ги зашеметявате. Дори може да обучите маймунка да краде от другите. Определено доста свежо.
В по-голямата случай обаче всичко често се свежда до помпане на левия бутон на мишката, особено при чудовищата, при които блокът просто не върши работа. Липсата на баланс и техническите проблеми в случая продължават да изобилстват. Понякога ще ви обградят и убият за секунда. Друг път чудовищата или хората просто ще се въртят в кръг около вас и няма да правят нищо, докато вие ги налагате. Чудя се кога ли Piranha Bytes най-накрая ще направят нещо по въпроса, особено сега, като имат Kingdoms of Amalur: Reckoning за пример.
И все пак, положението не е чак толкова безнадеждно. Безименният герой може да използва и
вуду магии
Така например с помощта на съответната кукла ще може да поемете пълен контрол над дадено NPC, да ги кълнете и т.н. Общо взето всичко, което се сещате, че съществува в историите за пирати, е вкарано по един или друг начин в играта.
Рано или късно ще наденете пиратските одежди, ще се качите на кораб и ще започнете да кръстосвате различните острови в играта със спътници по ваш избора (всеки си има някаква отличителна черта, някои дори ви лекуват). Подгответе се за поне 30-часово приключение, изпълнено с смях, псувни и много, много грог.
Акцентът върху фракциите пък, характерен за предишните игри на компанията, вече не е толкова осезаем. Поне не и върху основния сюжет. Ако преди определени брони/умения/куестове и т.н. бяха достъпни за играча, само ако избере даден път, то в Risen 2 центърът пада върху главната история, а фракциите са на второ място и не са ексклузивни.
Визуално
Risen 2 е доста прилична. Както вече стана дума, не е Skyrim. Гъмжащите от растителност острови обаче буквално бликат от живот, а играта върви плавно дори и на компютри от среден клас. Анимациите и физиономиите на NPC-тата обаче са все така дървени, а озвучението – ту добро, ту ужасно.
Ако сте сред по-обидчивите, няма как да не споменем и фактът, че Risen 2 блика със сексистски и хомофобски шеги. Още в самото начало например убеждавате Пати, че трябва да работи в кухнята, просто защото е жена. Не бих се изненадал, ако някои организации решат да атакуват Piranha Bytes за подобни неща.
Осъзнавам, че Risen 2 не е лъжица за всяка уста. Като фен на Piranha Bytes и техните игри буквално съм претръпнал и не обръщам внимание на всичките им недостатъци, които ги преследват от заглавие в заглавие. Ако и вие можете да се абстрахирате от тях, ви очаква нещо наистина приятно. Да, не може да се сравни с титаните в жанра, но все пак изпъва – както с детайлния си отворен свят, така и с любопитната си история. Ще останете доволни, ще видите. Аз лично съм.
Автор: Владимир Тодоров