by Стефан Червенков
[game_info]
Rise to ruins ви дава шанс да пробвате божествените си сили в един уникален микс от god simulator, city building и tower defense игра. Имайте предвид точното значение на думата „уникален“, а именно, че не е задължително да бъде сполучлив. Какво точно се е получило добре, и какво – не, ще разберете от следващите редове.
Трудно е да бъдеш бог.
В самото начало на играта ви се дава шанс да изберете област от света, където да стартирате своята колония. Може да избирате от общо 30-на на брой различни биоми. Това е за предпочитане пред обичайното генериране на случайни карти в подобни игри, но за жалост разликата между областите е само визуална.
След като изберете област, играта ви пренася в нея и ви дава следващ избор – къде точно на картата да поставите своята централна сграда, около която да изградите бъдещата си колония. Тук важното е хем да изберете позиция с достъп до основните ресурси – дърво, камък, кристали, храна и вода, хем да е лесна за отбраняване (повече за отбраната ще прочетете по-надолу).
Щом поставите сградата, тя ще се материализира, оградена от малки количества строителни материали достатъчни за начало, както и от вашите първи 14 колониста. Оттук нататък става сложно.
Детайлни гейм механики
Управлението на вашата колония не е никак лесно – колонистите ви имат нужда от храна и покрив над главите си. Прекомерната жега, студ или преумора могат да ги убият също толкова лесно, колкото и зъбите на чудовищата. За да се справите с тези опасности, вие трябва да създадете разполагащ с всички ресурси и сгради град, действащ като добре смазана машина. Хубаво е сградата за бутилиране на вода да е близо до преуморените ви дървосекачи, кухнята на такова място, че порциите храна бързо да стигат до всеки прегладнял, а работилниците за муниции – близо до защитните кули. Същевременно всички сгради трябва да са разположени така, че да оставят достатъчно пространство за някоя допълнителна постройка между тях.
Разнообразието от сгради и услуги прави впечатление. Например, можете да накарате поданиците си да събират камъни без допълнителна помощ, но това е бавен и неефективен процес. Затова първо строѝте каменоломна, работниците от която се справят доста по-добре. После добавяте специален склад за камъни, за да не ги оставят миньорите ви да се търкалят по земята. След което правите и каменоделска работилница в момента, в който осъзнаете, че по-сложните сгради се нуждаят от добре оформени и одялани каменни блокове. А как да се справите с отпадъчните материали, които иначе просто се трупат запушвайки пътища и създавайки хаос? Ами правите си бунище и назначавате боклукчии, които да събират отпадъците. След което трябва да помислите как да ги преработвате…
Същата сложна верига ви очаква във всеки аспект на играта –
зеленчуците от фермата трябва да бъдат сготвени, различните защитни кули ползват различни амуниции, които някой трябва да изработи, а някой трябва и да разнася насам-натам цялата тази продукция.
Всяка сграда си има доста нива на ъпдейт, които добавят повече складово място, повече слотове за работници, а понякога и нови функции. При къщите например, избирате между три пътя на развитие – големи, но бедни домове за повече хора, малки, но луксозни такива, в които работниците се наспиват и лекуват по-бързо, или нещо по средата. Различните видове защитни кули пък в даден момент могат да добавят различни елементални щети към снарядите си – избирате между огън, лед и отрова.
Друго нещо което трябва да менажирате е, количеството продукция което всяка сграда да поддържа и създава, както и колко работници да има в нея – имайте предвид че вашите подчинени са най-важния ви ресурс и понякога няма да имате достатъчно от тях. Всяка сграда може да работи дори, ако запълните само един от слотовете за работници в нея, но доста по-бавно. Също така е добре да си оставите и няколко човечета неназначени в някоя от сградите, защото те автоматично се превръщат в строители, изграждащи нови сгради и ремонтиращи съществуващите такива. Хубавото е, че във всеки момент можете да промените професията на вашите хора. Без проблем и с един клик готвача става каменоделец, а фермерът – лекар. Важно е да се грижите всички нужди да са задоволени, за да бъдат вашите работници по-ефективни, по-бързи, а и по-готови да правят секс – главният (но не единствен) метод да увеличите броят им.
Като отворихме дума за работниците, те имат доста физически потребности, но никакви духовни такива – няма да ви се наложи да се грижите за кръчми, библиотеки или църкви. Това може да бъде отчетено както за плюс, така и за минус, според зависи какви игри предпочитате.
Мамо, мамо, видях чудовище!!!
В зависимост от нивото на трудност което сте избрали, чудовища се появяват на картата или заедно с вас, или от вторият ден. Понеже в Rise to Ruins няма “fog of war”, по всяко време можете да следите как вашите опоненти събират ресурси, строят гробища и адски портали през деня. През нощта от тях излизат различни гадове, чиито смисъл на живота е да се втурнат по най-прекия възможен път към вашата централна сграда.
Поданиците ви не са напълно беззащитни и могат да натупат зомби или две, ако нямат друг избор, но ако не предприемете нещо, рано или късно чудовищата ще надделеят. Тук се намесва “tower defense” елемента на играта. Ако просто оградите базата си с някоя от различните видове защитни стени, ордите скелети, демони и други гадове ще ги нападат безспирно, докато не успеят да пробият. Затова е доста по-ефективно да си изградите лабиринт от стени и защитни кули. Тук имайте предвид, че различните видове врагове имат нужда от различни видове кули – скелетите са почти имунизирани срещу нормални стрели, а огнените елементали не могат да бъдат спрени от огнени защити. Определено доставя удоволствие да гледате как ордите врагове се лутат в тесните коридорчета, напълно безпомощни срещу стрелите и снарядите които вашите защитни кули мятат по тях. Това е по-ефективно от всеки друг метод за защита в играта и в общи линии представлява главната ѝ цел – няма начин наистина да победите в Rise To Ruins, но има как да изградите защита която да работи безотказно до края на дните. Или поне докато не решите да се пробвате в друга област на картата.
Божествени сили
Глад. Студ. Жажда. Жега. Чудовища. Земетресения, пожари, наводнения, светкавици, метеоритни дъждове и епидемии. Играта хвърля срещу вас богат репертоар от трудносмилаеми гадости, с които трудно бихте се справили, ако разчитахте само на мениджърските си умения. За щастие, като всяко уважаващо себе си божество, вие имате на разположение и арсенал от специални сили с които да си улеснявате живота. Те се делят на четири вида – атакуващи (нормалните за всяко фентъзи огнени топки, светкавици и мълнии), защитни (призоваващи временни стени или го̀леми които да се бият за вас), контролни (като да сринете мигновено някоя от сградите ви или да телепортирате работниците си) и свързани с ресурсите – от магия която създава малка и чакаща да бъде отсечена гора, през лечения и ритуали за дъжд до „Holy Potatoes” – вашата последна надежда когато нещо лошо се случи с фермите ви, и определено печелеща награда за най-безумно наименувана магия на годината.
Всяка от тези сили обаче струва божествено влияние – ресурс който автоматично се трупа и става все повече с всеки нов ваш поданик. Запасите ви в началото са малки, така че ги ползвайте отговорно – много неприятно е когато изхабите запасите си за няколко божествени картофа и се окаже, че нямате какво да направите със зомбитата преодолели защитните стени.
Графика, звук, интерфейс
Често пиша за инди заглавия създадени от шепа хора, но тук имаме рекорд – SixtyGig Games всъщност е един-единствен човек. Както можете да очаквате, това оказва влияние върху крайния вид на играта.
За да наречете графиката с друга дума освен „грозновата“ трябва яко да ви друса носталгията – пикселите са малко, големи и със скромна палитра от цветове. Когато играете с по-отдалечена камера, това е поносимо, но зуумнете ли, гответе се за приключение. Също така при Full Screen се появяват необясними премигвания на екрана, така че единственият реален избор който имате е Windowed mode.
Положението при звука е малко по-различно – музиката е приятна, макар и повтаряща се, а звуците в играта успяват да си свършат работата.
Интерфейсът е интересен опит да се вместят всичките графики, менюта и подменюта на сложна съвременна стратегия в ограничените ресурси на игра носеща духа на 80-те години и крайния резултат, макар и да работи, не е особено приятен и лесен за употреба.
Оценка
Доста се колебаех каква оценка да дам на Rise to Ruins. От една страна грозната графика, недомисленият интерфейс и липсата на реална причина за преиграване ме отблъскват (да, успеете ли да направите ефективна колония в една област, в общи линии сте видели абсолютно всичко в играта). От друга страна трябва да призная, че широкия и сложен набор от сгради и услуги, нужни за да заработи колонията ви заслужава похвала, а крастата да изграждам все по-сложни лабиринти от защитни съоръжения с лекота изяде доста часове от времето ми.
Трябва да се вземе предвид и че заглавието е доста нишово и предвидено за ограничен набор от геймъри. Също така не е ААА игра, която да ви грабне и да ви лиши от сън за седмици, а по-скоро лека игрица, с която да релаксирате за час при тежко налегнала ви скука. Затова в крайна сметка, ако си падате по ретро графика, сложни механики и “tower defense”, дайте шанс на Rise To Ruins. Ако тези неща обаче не са вашата чаша с бира, оставете я – през 2021-ва се очакват доста нови стратегии, за които може би е по-добре да спестите своите време и пари.
Спечелиха ме на божествените картофи