Return to Monkey Island – Ревю за PS5

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

На 08.11.2022 в галерията с предложения на Play Station се появи най-новото  заглавие на „Monkey Island”- “Return to Monkey Island”.

Играта е разработена от „Terrible Toybox” и публикувана от „Devolver Digital”, а основният виновник за това е Рон Гилбърт– главен програмист и създател на поредицата.

Геймплей

Хвърлени в свят изписан в стил анимация, умело съчетан със съживяващ го абстрактен мотив и с помощта на стик и бутон „Х“, можем да започнем своята първа обиколка. Общата и почти на момента ставаща ясна генерална цел е да доближим оградените като с „тебешир“ места на интерес и да натиснем бутон който играта услужливо представя по цвят, позиция на контролера и символ и по този начин не се налага да се отделя внимание от пейзажа, който представлява този свят. Така даваме начало на разговор или стартираме някаква задача от интересен пъзел по откриване на „подходяща валута“ в името на глада, до тотални абсурди водещи до куп смешни ситуации, брутални изказвания и като цяло свежарско преживяване.

Понеже споменах, че играта е крайно услужлива не мога да не подчертая, че тези услуги ни съпътстват през цялото време, така че дори да бъдем „отнесени от вихъра“ и за момент да се зачудим „онова как беше“, има предвидена ръка за подаване, но разбира се тя не е като да хванем вирус на домашното си PC (няма да коментирам едно време от къде предимно се хващаха тия вируси.. беше си бойно поле.. а сега..? клик, клик и ареее..).. като цяло искам да кажа, че HINT-овете са дискретни неразсейващи.

Като цяло най-лесно се свиква с управлението, но понеже арт стила на този шедьовър е меко казано фокусиращ вниманието, повече няма коментирам техническите параметри в този сегмент (защото сега като го препрочитам наистина са много „технически“)

Впечатления

Какво да ви кажа.. от момента в който стартирах играта и няколко момента след главното меню бях хвърлен в историята разбрах, че това ще е някаква страшна дебилия.. смисъл само като видях физиономиите на малките разбойници и минах през първата „мисия“.. така както се казва.. сефтето и „добре долши“-то в играта и видях каква е целта и къде са средствата, бях готов да се впусна в приключение с тези двамата крайно убеден, че това са главните герой. Това е ниво на инвестиция в персонажите, което говори само по себе си за подходът към заглавието, по време на създаването му.

Та в крайна сметка се оказва, че това е Бойбръш Трипууд- син на Гайбръш Трипууд, който заедно със своя приятел  ще бъдат понесени в една магична, абсурдна, комична и като цяло много завладяваща история, за откриването на тайните на Островът на Маймуните- сага която е дала началото си преди много години (буквално.. смисъл.. не разказвам сюжета), но за жалост чак сега попада и при мен.

По пътя си събирах предмети, решавах пъзели.. или по-скоро се лутах из пъзели, но дори и когато това се случваше ми беше изключително забавно, защото из този изписан свят има много колоритни личности, с които мога да разменя по няколко думи и предимно въпросните текстове просто ме напушват на смях.

В един момент бях толкова отнесен, че забравих да правя снимки и като цяло приложените в тази статия дори не докосват повърхността на това което тази игричка ми постави пред очите като сюжет. От друга страна така няма да spoil-вам много много та не мисля, че е такъв проблем чак.

Като цяло разговарях и с други геймъри които познавам и всички ми казаха, че съм изпуснал много, а и аз самият някак го усещам това.. този пропуск, но пък съм повече от щастлив, че имах възможност да опитам това приключение и оставам с изключително добър спомен за нея.

Препоръчвам горещо защото ако като мен никога човек не е чувал за тази поредица, просто ще изживее едно отделно по смисъла си преживяване и няма да почувства някаква „дупка“ в историята.