by PC Mania
Главата на ужасеното момче сякаш пулсираше. Болката го погълна и черепът му се спука, освобождавайки малките, подобни на червеи змии, които сега пълзяха под кожата му. Действията му вече не му принадлежаха.
Уроборос. Змия, захапала опашката си. Обръчът на вечността. Няма начало, няма и край. Вечен кръговрат. Достоен за боговете. И какво по- добро място за едно ново божествено начало от Африка – земята, където животът се заражда?
Пет е щастливото ни число
Новата игра за PC от поредицата Resident Evil излиза на пазара от 15 септември. Една чудесна дата за нови начала. И докато в някаква степен се опасявах, че тя ще ни повлече със страшна сила към старото, познатото и вече силно предсказуемото, тя прави точно обратното. Да – има нещо изтъркано в самата история, която ще резюмирам за вас след малко. Но отвъд него има и нещо впечатляващо, което изстрелва играта на едно от челните места в моята лична класация за жанра. И това не е един плюс, това са набор от елементи, които правят заглавието един от най-успешните портове и дори оставя усещането, че то е създадено първоначално за PC. Най-хубавото е, че дори и да беше, то отново щеше да се класира като попадението, което е.
Magic people voodoo people
Първата страхотна иновация според мен е фактът, че действието в играта този път се развива в Африка, в измислената страна Kijuju. Атмосферата е невероятна. Получава се нещо като видение, което смесва сцени от необятната природа от филма “Кървав диамант” и видео клипа на Thriller на краля на поп музиката. Комбинацията е нетипична, но благодарение на невероятната графика и страхотна детайлност (дори и при разделителна способност 2560х1600), резултатът може да се опише просто с една дума – красота. Пясъкът, дърветата, малките колибки, кръвясалите очи на обезумелите тъмнокожи зомбита. Всичко опира до детайла и начина на показване на случващото се. И е завалдяващо.
Но нека ви кажа защо сте тук този път. Крис Редфийлд е изпратен, за да разследва случай с нова версия на смъртоносния зомбиращ вирус. Тук се среща с новата си партньорка – Шева Аломар. И дуло до дуло, те трябва да се справят с разрастващата се зараза. Дори самият факт, че зомбитата този път са обезумяващи африканци внася нещо ново в цялото. И тъй като всичко е показано по един прекрасен начин и детайлите винаги се набиват в очите, ви е интересно да видите новата порода зомбита. Този път очаквайте да се срещнете с боси живи-трупове на африканци, които ви гонят из прахта. Или пък с цели армии, сред които труповете могат да се похвалят с лопати, брадви и бухалки. Общо взето е малко като на имен ден – хората идват без покани непрекъснато и всеки ви носи по нещо. Фаворити са ми обаче посетителите с резачка или яхналия мотор лошко с верига в ръце, която използва като бич срещу вас. И добре, че има жена да спаси положението.
Като се добави и факта, че както и преди, не можете да тичате, докато зареждате, и стреляте, нивото на забава се покачва. Това на трудност – също. Не самоче трябва да се отскубвате от лапите на зомбираните нападатели, но и впоследствие да се справяте с цели тумби от тях. И както беше казал някой, когато имате шест муниции и дванадесет разярени трупа се скупчват около вас, е хубаво да сте точен – или с хедшотовете, или поне да уцелите капачките на колената. Иначе най-много да им се усладите. Тръпка да става.
Шева Аломар
Вълните нападатели идват една след друга и този път спокойно можем да кажем, че играта залага повече на усещането за екшън от трето лице, а не на сървайвъл хорър, както беше по- рано. За това спомагат не само интензивните екшън сцени и факта, че се хвърляте от битка в битка, но и липсата на преобладаващото дебнене преди, както и това, че сега не сте сами. Трудно е да се пресъздаде чувството на ужас и страх, ако до вас непрекъснато е вашият партньор, който ви пази гърба. Както знаем и малките деца не ги е страх, когато мама е до тях и ги държи за ръка (въпреки, че ако детето е достатъчно лудо, може да се пита дали наистина мама е това, което все още го държи за ръка – простете за офтопика). Така или иначе обаче нивото на стряскащи ситуации е намалено. Не казвам, че ги няма. За сметка на това обаче, както вече казах, е повишен екшън елементът. Сега комуникирате с партньорката си и тя ви помага. Постигнато е много добро ниво на изкуствен интелект и мацката никога не ви се пречка. Тя е страхотно попълнение в екипа и наистина може да ви пази гърба, няма да сгрешите дори и да я пуснете по-напред. Ако пък ви ранят смъртоносно, но тя е достатъчно близо, може да ви спаси. Много готино е, че освен в соло режим, имате възможност да играете и с приятел като съответно си партнирате.
С Шева е забавно и това, че се налага заедно да минавате през всичко. Трябва да си пазите жената. Ако някой от двама ви умре, всичко приключва. Същевременно е интересно и това, че например си помагате за отварянето на дадена врата, като някой стои на пост за лошковци, докато другият отваря. Заедно минавате места, невъзможни за сам човек. От друга страна, след като превъртите играта и видите разни бонуси и али-бали, е интересно да я минете и от гледната точка на девойката. Има и Mercenary режим, който е по-страшничък. Тук всичко, което имате, е ограничено време и непреодолимо желание за живот.
Играйте, не се майте!
Интересно е, че историята, макар и очаквано да минава през теориите за конспирация, характерни за поредицата, и да се лута между екшън жанра и сапунката, в крайна сметка ви загатва и какво се е случило с Джил Валентайн. Ако сте наясно с предишните епизоди от поредицата, поиграйте повечко и любопитството ви ще бъде задоволено. Готиното е, че дори да сте нов играч за тази поредица, пак можете да оцените играта по достойнство. Тази част е осезаемо по-кратка, но интензивна, наситена с екшън, различна и с невероятна атмосфера и графика. Ако до момента не сте пускали заглавие от Resident Evil или сте, но имате някакви предразсъдъци (както впрочем и аз имах), все пак стиснете зъби и опитайте. Шансовете да не съжалявате за това са поне 51%. Опитайте и неусетно ще видите как финалните надписи се търкалят нагоре по екрана и сте се справили с цялото зло на света… до следващия път вероятно, когато отново някой неубиваем изрод с луди виждания за вселената реши да променя света.
Автор: Лили Стоилова