Red Faction: Guerilla

В свят, в който повече игри ви правят супергерои, за които спасяването на света е досадна, но ежедневна задача, включването на революционно-социален елемент е приветствана алтернатива. Именно това, както и добре изпипаният модел на разрушение превърнаха първите две заглавия с името Red Faction в успех. Седем години след излизането на RF II авторите на поредицата от Volition отново залагат на изпипаната вече рецепта за добра игра. Red Faction: Guerilla ще ви върне на Марс в момент, в който Червената планета е по-червена отвсякога. С други думи ще си говорим за революции, партизани, битки и много, много разрушение.

Из хрониките на един миньор

За собствениците на конзоли RF: Guerilla не е ново заглавие, след като играта дебютира там през лятото. РС версията обаче ще помогне на още хиляди фенове да станат съпричастни към борбата на Алек Мейсън и неговите партизани. Ако се чудите за какво става въпрос, ето ви един бърз сюжетен ъпдейт: годината е 2125 г. и фракцията Earth Defense Forces, която помним като приятелска от предната част, вече се е превърнала в главния враг на миньорите от Марс. Войниците от EDF са наложили военно положение и управляват колонията с желязна ръка, като единствената им цел е да изтръгнат колкото се може повече ресурси от планетата. Вие пък поемате ролята на Алек Мейсън, който се връща на Марс, за да види брат си Дан, но от момента на тяхната среща събитията се развиват главоломно. Дан е застрелян от патрул на EDF и Алек научава, че причината за това е членството на брат му в Red Faction – партизанската организация, която се бори за прогонването на окупаторите от Марс. Веднъж попаднал във водовъртежа на събитията, Алек няма друг избор освен да се включи в редиците на партизаните, а не след дълго и да ги поведе в нелека битка, чиято крайна цел е пълното освобождение на планетата.

За разлика от първите две игри

които бяха шутъри от първо лице, RF: Guerilla представя Марс като един отворен свят, подобен на GTA (макар че сравненията със друга игра на самите Volition – Saints Row – също не са погрешни), в който управлявате героя си от трето лице. В играта ще откриете още доста познати елементи от този тип игри – превозни средства, които може да си присвоявате; оръжия, които да ъпгрейдвате и пълна свобода на движение и избор на задачи – така че в иновативно отношение не можем да похвалим авторите кой знае колко. Това което е важно обаче е, че RF: Guerilla разполага със солиден и работещ геймплей, впечатляващи – макар и не много реалистични – ефекти и цялостна концепция, която би трябвало да допадне на повечето фенове.

На гости на Червената планета

На стратегическо ниво RF: Guerilla ви поставя задачата да освободите Марс, като успешно се справите с присъствието на EDF и мобилизирате силна партизанска подкрепа. Територията на планетата е разделена на шест зони, през които прогресивно трябва да преминете, освобождавайки ги една по една. Ако имате неблагоразумието да влезете в зона, която още не е под контрол на партизаните, силите на EDF ще се погрижат бързо да я напуснете… по един или друг начин. Присъствието на EDF във всяка от шестте територии се измерва с определен рейтинг, показващ нивото на контрол, което военните упражняват. За да го свалите до критическия минимум, трябва да изпълните поредица от сюжетни и допълнителни мисии, целящи да дестабилизират врага. Първите са достатъчно разнообразни сами по себе си и ще ви поставят в центъра на различни ситуации като това да помогнете на попаднал в засада другар или да унищожите важен индустриален център на врага. Страничните задачки също могат да бъдат достатъчно интересни, като например да се притечете на помощ на партизанска база под атака или да изпълните транспортна мисия. Може би най-забавни обаче са онези, при които трябва да сравните със земята някаква структура, разполагайки само с определен инвентар и за ограничено време. Подобни мисии стимулират архитектурното ви мислене („Дали два динамита под тази колона са достатъчни да предизвикат срутването на следващите три етажа?”) и неусетно ни довеждат до разрушителния елемент в играта.

А той си заслужава вниманието. От самото начало на RF: Guerilla ни става ясно, че миньорите в Марс могат да имат много недостатъци, но никой не би могъл да ги упрекне в липса на познания за това как да въртят чука. Екземплярът, който ще получите, е истинско произведение на изкуството и с негова помощ може да отстранявате еднакво добре врагове и конструкции. На моменти става ясно, че авторите очевидно са жертвали чувството за реализъм, що се отнася до възможностите на чука, но на кого му пука, при положение, че може да сринете цяла малка база с него?!

Свобода или смърт по марсиански

Битките в играта са адски много и в тях може да забележите, че разрушението всъщност играе и някаква тактическа роля. Практически всяка повърхност или конструкция на Марс може да бъде разрушена, което ви дава нови пътища за атака или бягство, както и отваря неподозирани трасета за стрелба. С експлозивите, които Алек винаги има на разположение, ще взривявате цели превозни средства или просто ще ги хвърляте срещу враговете. Като се има предвид количеството разрушение, опцията за прикриване едва ли ще ви влезе в употреба често, но тя също е предвидена. Също така битките с доста противници се превръщат в истинска масовка, в която практически отсъства елемента на тактика. Независимо от това комбинирайки конвенционални оръжия, експлозиви и разрушение, ще може да прекарате достатъчно интересни моменти.

След като успеете да свалите контрола на EDF върху дадена зона достатъчно, настъпва времето за една финална битка и след това продължавате нататък. Победите ви повишават и морала на съпротивата, което практически се изразява в появата на няколко партизани, които се бият редом до вас. За съжаление сюжетът не е особено запомнящ се, а същото може да се каже и за героите. Вместо това възможността да ъпгрейдвате снаряжението на Алек се превръща в движеща сила за вашия прогрес. В руините на повечето сгради ще намирате остатъци от материали, които могат да се използват за ъпгрейд в базата на бунтовниците. Така може да се сдобиете с нови оръжия или подобрения на съществуващите, както и да отключите интересни  способности, като тази да събирате ресурси докато карате например. Инвентарът ви позволява във всеки момент да имате на разположение любимия си чук, както и още три други оръжия или експлозиви.

Делото е свято, но изпълнението…

Съдейки по RF: Guerilla Марс е едно доста неприятно място, където извън базите на въстаници и окупатори няма почти нищо. Пейзажите, осеяни с долини, скали и плата, са невдъхновяващи и скучни, но това би трябвало да е нормално за тази планета. Движението из отделните области става предимно с различни превозни средства, повечето от които са извънгабаритни и впечатляващи. Всички те могат да бъдат отвличани по познатия ни от GTA ефектен начин, но това не променя факта, че ще се уморите от еднообразието на местностите, през които ще минете. И споменавайки еднообразие, не мога да не отбележа, че колкото и да е забележително, рушенето неминуемо ще се превърне в досаден елемент някъде по средата на близо 15-те часа, които са ви необходими, за да минете играта. Тя издиша малко в дълбочина, защото прословутото разрушение е само механизъм, а не крайна цел, а за разлика от Либерти Сити, Марс далеч не предлага толкова интересни атракции.

Въпреки това RF: Guerilla си остава солиден екшън, който благодарение на енджина Geomod 2.0 пресъздава една от най-достоверните виртуални и разрушими среди. Дори и да не стигнете до края на играта, със сигурност ще се забавлявате достатъчно, борейки се за един по-добър живот, ако не на Земята, то поне на Марс.

Автор: Иво Цеков