by PC Mania
Откакто първата игра от нея се появи в точно преди десет години, поредицата Red Faction се превърна в умерено успешна серия, разпростряла се на цели 7 платформи. Поредната част от нея Red Faction: Armageddon обаче реши да скъса с някои от традиционните елементи, характеризиращи предните игри и да поеме в относително нова посока. Дали това е успешно решение, зависи най-вече от индивидуалните вкусове на геймърите, но със своя забавен сякаш по детски геймплей, Armageddon е приятна игра, с която може да разнообразите скучноватите лечни месеци.
За честта на един род
Ако някога сте играли на заглавие от серията, значи несъмнено сте наясно с факта, че живот на Червената планета не само има, но при това тя е едно доста опасно място, където е еднакво възможно да попаднете както под някоя ненавременно срутваща се сграда, така и под прицела на тираничните войници на Earth Defense Force. Някогашните съюзници на потиснатите работници се превърнаха във враждебна сила, с която Алек Мейсън успя да се справи по време на събитията от RF: Guerilla. Сега играта отново ни предлага поглед към рода Мейсън, но вече две поколение по-напред във времето.
Този път главният герой в Armageddon е внука на Алек Дариъс, който е един от малцината авантюристи, достатъчно смели, че да рискуват да излязат на повърхността на планетата. Причината за това не е внезапна епидемия от мързел, обхванала населението, е факта, че Марс се е превърнал в смъртоносен коктейл от бури и други природни бедствия. Този катаклизъм, принудил хората да търсят убежище под земята е свързан с избухването на едно огромно съоръжение за трансформация, докарано от Земята. Вина за това има и самия Дариус или поне такова е убеждението у неговите съграждани…
Тук е мястото да отбележим, че подобно на второкачествен научнофантастичен филм, историята в RF: Armageddon е точно толкова, че да дава някакво оправдание за това да не изключите звука и субтитрите, за да не ви разсейват излишно. Глуповати реплики и безлични персонажи (както като визия, така и като озвучение) се срещат под път и над път и при все, че това не е фатално, личи си, че парите, дадени за сценарий е можело да бъдат похарчени на друго място с по-голям успех. Всъщност постната история не е изненадваща, предвид продължаващото партньорство на THQ със SyFy Games. Всеки, който е имал съмнителното щастие да гледа някой от филмите, пускани от компанията-майка SyFy, знае за какво става въпрос. Единствено диалозите могат да ви накарат да се усмихнете от време на време, като главен виновник за това е компютърният интелект, който помага на Дариус.
Смяна на концепцията
Неписано правило в живота на всяка една по-дълга поредица е, че в един момент идва време, когато трябва да се направи промяна в нейната фундаментална концепция. За добро или лошо. Новата ХСОМ игра например ще бъде шутър, а не стратегия, а следващият Resident Evil ще наблегне на отборния екшън вместо на традиционните сървайвъл хорър елементи. При Red Faction промяната може и да не е толкова фундаментална, но все пак е налице в четвъртата част от серията.
Както вероятно вече сте се досетили, става въпрос за дизайна на нивата. Предните игри бяха известни с отворения си свят, който позволяваше на геймърите да се придвижват свободно и да променят градоустройствения план на произволно избрани части от Марс, което безспорно придаваше известна доза колорит на играта.
За сметка на това Armageddon изоставя широките отворени простори и вкарва действието – съвсем буквално, при това – в тунел. Линеен геймплей за сметка на отворен свят? Ясно е, че тук феновете ще се разделят на два лагера и в този на недоволните ще има доста гръмогласни критици. Истината е, че тук попадаме в класическа за всеки гейм журналист дилема – време е за субективност. На мен лично тази идея ми харесва. Въпреки че не е нищо особено, историята дава някакъв фокус и ни кара да знаем къде точно се намираме и какво се иска от нас във всеки един момент.
Естествено, проблемите на линейния дизайн не са пропуснали и играта на Volition. Тъй като огромната част от действието се развива под земята, мястото за маневриране в тесните коридори е доста ограничено. Дизайнерите са направили някое и друго разклонение, което да разсейва постепенно зараждащото се чувство за клаустрофобия, но пътят ви е предварително начертан във всеки един момент. Единствената причина да се отклоните от него е, за да събирате муниции и salvage, който се използва за ъпгрейди в определените станции. Честно казано, това събиране леко дразни, защото преди да напуснете някаква част от картата се налага да надникнете зад всеки един ъгъл, покрив и задънен тунел, ако искате да намерите всичко, разхвърляно наоколо.
На свой ред тунелите понякога могат да бъдат доста тъмни, така че да не виждате практически нищо, освен малка ивица осветено пространство пред вас. Играта не е хорър или нещо подобно, така че тази тъмница не е нито нужна, нито страшна, а просто дразни. А ако очаквате да покарате някое от бъгитата от Guerilla, ще останете разочаровани. За сметка на това Armageddon предлага няколко доста тромави, но много мощни машинарии, които може да контролирате на моменти.
Дариус е доста пъргав и може да скача, кляка и прави акробатични скокове, но създателите му са го осакатили по отношение на намирането на укритие. Казано на геймърски език, система за прикритие в играта няма. Това не е фатално, но представете си колко готино би било да влезете в престрелка с група врагове, укрили се добре зад нещо, само за да запратите въпросната структура във въздуха с един изстрел. За щастие повечето битки се водят в доста широки пространства, а извънземните са доста пъргави и се движат непрекъснато, така че прикритие тук не е нужно.
Има ли го, значи може да се руши
Няма съмнение, че сред модерните игри Battlefield поредицата е тази, която сякаш най-често се свързва с деструктивните възможности, които се предлагат на играчите. Въпреки това не трябва да забравяме, че именно игрите с марка Red Faction се превърнаха в едни от пионерите на виртуалното разрушение. И тук това важи с пълна сила, благодарение на осъвременения Geo-Mod 2.5 енджин.
Без разрушението и оръжията Armageddon щеше наистина да бъде посредствена игра, но за щастие има цял арсенал, който да се погрижи винаги да имате с какво да се забавлявате. Като всяка екшън игра, и тук може да откриете стандартни оръжия като пистолети и помпи, но истинското удоволствие идва когато посегнете към някое от по-фантастичните изобретения като Arc Welder, Plasma Cannon, Singularity Cannon, Nano Rifle и новия потенциален фаворит в лицето на Magnet Gun. Последният е доста оригинално хрумване, което вместо муниции използва… ами, магнити. Той изстрелва последователно два магнита, които по законите на физиката веднага се събират. В резултат може да използвате Magnet Gun почти във всеки един момент и върху всичко в играта – от постройки и околна среда до групи врагове, което създава усещане, леко наподобяващо това в Bulletstorm. Мой личен фаворит обаче е Singularity cannon, с чиято помощ може да образувате мини черна дупка, засмукваща всичко в обсега й. Любопитно е, че в играта присъства и добре познатия ни чук от Guerilla, но на фона на останалите далекобойни оръжия той просто бледнее и вероятно почти няма да се сещате за него.
Nano Forge е другият елемент, който придава интензивен характер на сраженията в играта. Той може да се ъпгрейдва в четири отделни насоки: Impact, Shockwave, Shell и Berserk. Shell например дава допълнителна защита на Мейсън, а Berserk пък усилва временно мощността на оръжията. На свой ред Impact дава възможност за ударна вълна към враговете. Другата важна характеристика е възможността да използвате Nano Forge за възстановяване на разрушени повърхности. Това е интересно хрумване, което всъщност поставя ударението върху строенето, а не разрушаването. Не че по този начин се разкриват невероятни възможности, тъй като винаги става въпрос за конструкции, които играта иска от вас да оправите, но все пак е интересно. Хубавото е, че всички промени стават в реално време, така че например ако използвате nano rifle (мощна пушка, която буквално изпепелява врагове и конструкции) в дадено помещение, доста вероятно е след това подът и стените да са пълни с дупки, които трябва незабавно да оправите, ако не искате да паднете няколко етажа надолу.
Със студена бира и мишка в ръка
Red Faction: Armageddon е типичната лятна игра. Тя съдържа доста екшън, сполучливо виртуално разрушение, богат арсенал от забавни оръжия и възможности за ъпгрейд, както и слабичка история и линеен дизайн. Без въпросните оръжия играта вероятно нямаше да издържи на критиката, но сега трябва да признаем, че момчетата от Volition са се постарали. На нормална трудност Armageddon моге да бъде изиграна за около седем часа, последният от които става доста монотонна касапница, чийто край със сигурност ще приветствате. Всичко това прави RF: Armageddon малко над средното ниво, благодарение на по детски забавния геймплей и неподправеното разрушително удоволствие. Но пък и самата игра вероятно няма други претенции. Затова грабвайте чука и почвайте – недрата на Марс няма да се разрушат сами!
Автор: Иво Цеков