Тази игра е истинско бижу. Може би най-добрият платформър, на който аз лично съм играл през последните няколко години. Точно, кратко и ясно. Нещо повече – с Rayman Origins поредицата се завръща там към своите корени, към 2D-то, където винаги трябваше да си стои.
Цялата игра е пропита от невероятно чувство за хумор. Това до голяма степен се дължи на изключителния арт дизайн –
всичко в нея е нарисувано на ръка
От фоновите декори през дебилните герои. Ефектът е поразителен. Буквално ще се спирате, за да се взирате в множеството дребни детайли, които бликат от абсолютно всеки един свят, през който ще тичате и подскачате до полуда.
Представете си как най-красивата рисунка, която някога сте виждали, изведнъж оживява пред очите ви. Всичко в нея започва да се движи – зелената тревичка на земята, пухкавите бели облаци, малките сини пеперуди сред гигантските зелени дървета. Именно на подобни места вие и приятелите на Реймън – прословутото човече без свързващи части между крайниците – ще имате удоволствието да събирате жълти лъми до полуда. Каква е причината? Реймън, Глобокс и компания
разгневяват обитателите на подземния свят с изключително шумния си мързел
Тяхното хъркане и гръмко мляскане става причина за целия конфликт в Rayman Origins. Изключително дебилна причина, да. Тя обаче се връзва перфектно с цялостния стил на играта, чиято основна цел е да ви кара да се усмихвате от до самия й край.
Дизайнът на нивата е меко казано брилянтен. Всеки нов свят, който посещавате, се променя в зависимост от уменията, които научавате. На някои места ще трябва да подскачате бавно и търпеливо, докато през други буквално ще трябва да тичате като луди, за да се спасите. В края на всеки свят пък ще яхвате гигантски комар, който ще ви отвежда до следващата ви цел.
Във всички нива има скрити тайни, които увеличават елемента на изследване и изненада, а самият факт, че няма никога да видите Game Over е добре дошъл. Не ме разбирайте погрешно, играта в никакъв случай не е лесна. Често ще умирате, при това по изключително комичен начин – ще се надуете като балон до пръсване. Нямате животи обаче. Може и 30 пъти да умрете в дадено ниво, няма проблем – ще се върнете от последния чекпойнт.
Няма как да не споменем и факта, че този път
може да играете с всички приятели на Реймън, включително с Глобокс
Постоянно ще отключвате и нови с течение на времето. Разлика в стила на игра няма. Всеки един от тях обаче блести с уникално дебилно поведение, звуци и маниери, които не са за изпускане.
В случай че имате геймпад, бихте могли да поканите свой приятел и да играете в кооп (играта поддържа до четирима души наведнъж). Тогава става още по-забавно. Може да скачате на главите им и да достигате до по-високи места, да тичате и събирате лъми заедно или просто да си биете шамари.
Все още ли не съм ви убедил, че тази игра си заслужава да се играе? А кой тогава ще спасява едрогърдите феи в края на някои нива? Просто влезте в шарения свят на Rayman Origins и се насладете на един от най-добрите платформъри, правени някога и който, за огромно мое щастие, си проправи път и до доброто старо PC.
Автор: Петър Йорданов