Все повече игри напоследък ни карат да се чудим и маем защо всъщност е трябвало да бъдат пръснати толкова пари за правенето им. Същата история (но може би в друго време), все същите герои (но с други имена) и което е най-лошото – все същата, изтъркана до скъсване геймплей формула. В пък за не една и две, адски симпатични игри очевидно не са стигнали парите. Просто да те заболи сърцето като гледаш как с една десета от рекламния бюджет на някоя абсолютна “боза” в лъскава опаковка са могли да бъдат спасени поне две свестни, но – уви – имащи нахалството да бъдат оригинални игри. Така е – тоя бизнес по-малко от всякога толерира желанието да бъдеш различен, да кажеш нещо ново, да разчупиш рамките.
Желанието ми да драсна това прочувствено “интро” беше продиктувано от най-неочаквания сблъсък с игра, наречена Raw Danger. Жанрът й беше определен като “action adventure”, но със същия успех би могъл да влезе в графата “survival horror”. При това survival horror без нито грам насилие в него. Ха! Май успях да привлека вниманието ви. Ето точно толкова различна е тази игра. Всъщност като във всяка уважаваща игра от този жанр и тук си има чудовище. Огромно, ужасяващо, дебнещо иззад всеки ъгъл. Само дето този път то няма зъби и нокти, пипала и пронизващ поглед, нито каквито и да е други аксесоари от този сорт.
Просто защото става въпрос за природно бедствие и по-конкретно – за гигантско наводнение. В недалечно бъдеще (2010 година) метрополисът Гео Сити е обявен за “един от най-безопасните съвременни градове”. Въпреки това стихията го връхлита сякаш нарочно в самото навечерие на Коледа и за броени часове този рай за средната класа се превръща в истински воден ад.
Оттам нататък задачата ви е проста – да оцелеете в ужаса, точно както гласи в превод споменатия по-горе жанр. Геймплеят е лишен от излишна заплетеност като от вас като цяло се иска да се предпазите от удавяне или премръзване. И като споменах премръзване – идеята да бъде включена телесната температура като фактор е просто гениална. Не че не сме я срещали и преди (макар и рядко, в игра като The Thing, да речем), но тук някакси нещата са още по-изчистени и същевременно по-завладяващи. Идеята е проста – намокрете се и телесната ви температура ще почне постепенно да спада, като това скоро ще се отрази на скоростта ви на придвижване. А повярвайте ми, в тази игра никак няма да ви се иска да се движите бавно, особено на моменти.
След като температурата на тялото ви падне под критичния минимум следва… смърт на вашия аватар. За да се възстановите в нужните норми, трябва да се сгреете на подходящите за целта места. Същата роля в Raw Danger като цяло играе и необходимостта от храна. Само не се притеснявайте – не става въпрос за педантичен до припадък реализъм, а за доста опростена и забавна при това игрална механика.
Безспорно най-големият плюс на Raw Danger е наистина страхотната история. Няколко различни действащи лица, управлението над които ще поемате в различни части от играта, при това с взаимно преплитащи се сюжетни линии. Вярвате или не, решенията, които вземате с един герой, влияят на съдбата на останалите и дори могат да доведат до смъртта им. Казах “могат” защото в зависимост от едно или друго решение, историята може да вземе един или друг обрат.
Жалко наистина, че както споменах в началото, парите просто на не са стигнали. Графиката е по-скоро на нивото на PSOne игрите (при това не най-добре изглеждащите), диалогът и звуковите ефекти са дори още по-лоши, а тук и там можете да попаднете и на някои дребни бъгове. Въпреки това ви съветвам за нищо на света да не пропускате тази игра. Изживяването, което тя ще ви достави си струва да си затворите очите за някой и друг недостатък.
Автор: Ивелин Иванов