by PC Mania
Всички знаем, че когато една игра бъде отлагана прекалено дълго, това обикновено означава някаква поличба относно качеството ѝ… или липсата на такова. В случая с новото пиратско ролево приключение Raven’s Cry, действителността е точно такава. Половин дузина отлагания на играта нямаше как да не ни направят предпазливи и скептични към това, което студиото Reality Pump подготвя.
Оказва се, че е имало причина
Raven’s Cry започва с кратка сцена на абордаж, която трябва да служи за туториъл относно гейм механиките в играта. Използвайки различните оръжия на ваше разположение, трябва да сломите вражеската съпротива и да превземете кораба. Тази механика ще се използва доста пъти в хода на играта, допълвана от купуването и ъпгрейдването на корабите, разширяването на екипажа и плячкосването на други кораби в псевдо-отворения свят на играта. Потенциално интересната идея за един голям и напълно гъвкав свят очевидно не е могла да бъде реализирана технически и вместо това Raven’s Cry предлага удобна, но безлична система за бързо пътуване.
По време на прехода от една точка до друга може да се натъкнете на други кораби. Ако решите да се доближите до тях, започва абордаж. Системата изглежда логична, но липсата на функционалност веднага прави впечатление. От една страна играта ви дава възможност да видите задаващите се кораби и дори да паузирате пътуването, но от друга не може да зададете нов курс, освен ако той не води автоматично до някое от близките пристанища. С други думи, това е малко недомислено.
Все пак да се върнем към историята
А тя ви отвежда в ролята на капитан Кристофър Рейвън, който е типичен пиратски герой с не особено приятно излъчване. Ако очаквате някой колоритен капитан, когото да харесате веднага, ще останете разочаровани. Рейвън е безличен персонаж, точно такъв, какъвто всъщност приляга на света на Raven’s Cry.
Малко след началото на играта, тя ви предлага и първия досег с елемента на стелт, който за съжаление не е по-добре развит от останалите. С едно кликване превключвате движението на героя ви във въпросния режим, който на теория ви позволява да се промъквате зад врагове и да ги елиминирате безшумно. Движението обаче е тромаво и е необходимо да спрете напълно, преди да активирате стелт убийството. Самата механика никога не е обяснена напълно, като липсата на достатъчно инструкции се явява проблем за играта като цяло.
Понякога е трудно да прецените дали попадате в полезрението на врага или не, защото това изглежда решено на случаен принцип. Дори елиминирането на един-единствен човек в изолиран район би могло внезапно и без причина да алармира всички останали далечни врагове. Стелтът като цяло просто не работи и е късмет, че играта почти не го изисква. Обикновено използването на тази механика се свежда до отстраняването на един или двама врагове, преди да започнете нормалната битка.
А тя е също толкова разочароваща
Подобно на ужасяващите битки в Risen 3, тук също всичко се олицетворява от тромави анимации и слабо отчитане на ударите, което често може да доведе до незаслужена смърт. Това е жалко, защото Raven’s Cry има доста добре развит ролеви елемент и разнообразие от умения, които можеда ползвате в битките, а и извън тях. Лошото е, че повечето наистина добри пъркове и умения са скрити дълбоко навътре в дърветата на уменията и изискват да отделите доста време, борейки се с проблемите на играта, за да стигнете до тях.
Ако се питате какво се случва по-нататък с главния герой, със съжаление трябва да ви кажем, че историята никога не е особено интересна, че да заслужи вниманието ви. Капитанът трябва да обиколи доста острови в търсене на задължителното отмъщение и да се срещне с различни персонажи, повечето от които варират от безлични до дразнещи. Да не говорим, че на моменти в сюжета се появяват и доста големи и трудно необясними дупки, за които можем само да предположим, че са били запълнени със съдържание, което не се е появило във финалната версия на Raven’s Cry.
Въпреки опита да бъде създаден колоритен свят, изследването на картата не носи почти никакво удоволствие. Повечето локации, дори и когато са големи, са доста ограничаващи и безинтересни. Почти навсякъде се срещате с невидими стени, които ви ограничават в придвижването.
Всички тези проблеми са свързани със самия геймплей и дизайнерските решения, докато може би
най-големият и очакван недостатък на Raven’s Cry е нейната техническа неизправност
Въпреки чувствителното забавяне, играта е пълна с бъгове от най-различен вид – изчезващи елементи, бъгаво AI, куестове, които просто не искат да започнат, разминаване на аудиото, заклещване в картата и какво ли още не. Да не говорим за спада на кадрите в секунда, които дори при мощен компютър могат да ударят всяка една стойност между 20 и 60 без никаква логика. Във визуално отношение Raven’s Cry изглежда добре – това поне трябва да се отчете – но причината се крие по-скоро в арт дизайна, отколкото в техническото изпълнение. Нищо в света ѝ не е толкова тежко като графика, че да не позволи стабилност на кадрите и оптимизация на ресурсите.
В този си вид Raven’s Cry очевидно отново не е довършена игра. Фактът, че е в продажба и на пълна цена, определено не ѝ прави никаква услуга. Под всички проблеми и бъгове има достатъчно добри идеи, но само най-търпеливите виртуални пирати ще имат търпението и ентусиазма да стигнат до тях. Може би когато се появи за PS3 и PS4 през пролетта Raven’s Cry ще бъде поизгладена, но на този етап не е заглавие, което можем да препоръчаме.
Автор: Александър Рангелов