Беше време, когато Ratchet & Clank можеше да се преведе като „Оригинално & Забавно”. Но след цели четири издания само за PS2, едно за PSP (препоръчвам ви го най-горещо!) и две за мобилни телефони, дори и най-новатароската концепция започва малко да се поизтърква по ръбовете. Дали съм очаквал от първото PS3 издание на поредицата нещо революционно? По-скоро –не. Дали съм се надявал поне на свеж полъх? О, да!
Е, това не е случаят при Tools of Destruction. Insomniac явно така са били заети с това да зарадват феновете с „графика от ново поколение”, че просто не са им достигнали сили да опитат да сътворят поне някоя приятна геймплей изненада. И сякаш за да подчертае допълнително липсата на свежи игрални идеи, идва доста претенциозната за едно подобно заглавие история. Опитът да се завърти някаква мистерия около тайнствената, изчезнала раса на лисицо-котко-подобния Ратчет е почти смехотворен. Всичко в сюжета крещи – „искаме и по-възрастни (да се чете „по-платежоспособни”) геймъри да опитат нашето творение. Или – „за Бога, това не е просто детска игричка!” Слава богу, диалогът е все така майсторски написан и забавен, но това едва ли може да мине за достойна компенсация. Още повече, че повечето добри попадения в него звучат твърде много като нещо, което си сигурен че си чувал и преди, само дето не можеш да спомниш къде точно.
Иначе геймплеят е все същата солидна комбинация от „тичане и скачане” плюс солидна доза екшън. Всъщност екшънът дори е водещ, като в случая
„екшън” означава предимно „стрелба на поразия”. По традиция Ратчет започва само с един бластер, плюс гранати и любимия си гаечен ключ, но списъкът бързо нараства. Новите оръжия и ъпгрейдите за тях отново могат да се купят срещу определен брой от болтовете, които може да намерите из нивата. Излишно е, предполагам, да казвам, че Insomniac отново са измислили някои ултразабавни нови „оръдия на унищожението”.
Проблемът е, че безспорно свежата (преди време) идея с включването на шантави оръжия вече също не е поизгубила доста от първоначалния си ефект. Но дори и така да е, купонът е все още на прилично ниво, като различните пушкала имат различен ефект върху различните противници. Да не говорим, че този път колкото повече използваш едно оръжие, толкова по-ефективно става то. Което си е полезна екстра, като се има предвид, че въпреки богатия избор, накрая всеки от вас ще използва масово не повече от 3-4 оръжия. За любителите на статистиката – пълният арсенал от средства за масово поражение плюс различните джаджи (с все същото приложение) наброява 30 парчета.
Всъщност на Insomniac като че ли не е липсвало желанието за включване на нови идеи. Tools of Destruction просто ври и кипи от различни геймплей приумици, които варират от „любопитни” до „крайно досадни”. Просто някой е трябвало да напомни на създателите на играта, че „нов” не означава непременно „оригинален”, а може би също, че „оригинален” не означава непременно „забавен”. Новото им творение е пренаселено от мини-игри, които не правят нищо друго освен да накъсват ритъма и да ти лазят по нервите. Най-любими са ми онези с използването на прословутата „six axis” функционалност на геймпада на PS3, или с други думи – възможността за управление с неговото накланяне насам и натам. Всичките игрички с подобно управление просто крещят „ми к’во да правим, като от Sony ни казаха непременно да включим и такива неща в играта”. А не сте забравили, че Insomniac са собственост на Sony, нали?
И все пак ще бъде нечестно, ако нарека Ratchet & Clank: Tools of Destruction „разочароание”. Не, играта далеч не е просто разочароваща, дори си има своите звездни моменти. Но ако бях на мястото на нейните автори, аз сериозно бих се замислил за промяна, защото още само едно подобно издание и кравата ще бъде издоена до последната капка, ако се сещате какво имам предвид.
Автор: Ивелин Иванов